Р Е Ш Е Н И Е

№ 329

гр. Перник, 14.10.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в публично заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретар протоколист Е.В., като разгледа административно дело № 366 по описа на Административен съд-Перник за 2016 година докладвано от съдията Георгиева, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Делото е образувано по протест на Н. Ц., прокурор при при Окръжна прокуратура Перник против разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 2 и т. 3, в частта: “нотариално заверен подпис”; чл. 15, ал. 1, т. 3, в частта: “ нотариално заверени подписи”; чл. 27, ал. 3, т. 2 и т. 3 в частта им: “нотариално заверени подписи”; чл. 28, ал. 1, т. 3, в частта: “нотариално заверени подписи” и против чл. 11, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник, приета с решение № 550 на Общински съвет Перник на заседание проведено на 13.05.2010г., по протокол № 8 от същата дата. С протеста се заявява претенция протестираните разпоредби в атакуваните им части да бъдат отменени като незаконосъобразни или да се прогласят за нищожни, с оглед противоречието им с текстове от нормативни разпоредби от по-висок ранг.

В съдебно заседание за оспорващата страна се явява лично прокурор Н. Ц.-прокурор при Окръжна прокуратура Перник. Поддържа протеста от негово име и от името на Окръжна прокуратура Перник и пледира същият да се уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски. В указания срок представя писмени бележки.

Ответната страна по протеста-Общински съвет Перник за представител изпраща адв. М. Е.. Оспорва протеста. Излага аргументи за оставяне протеста без разглеждане, поради липса на правен интерес от оспорването и прави искане производството да се прекрати. Алтернативно пледира за отхвърляне на протеста като неоснователен. Излага аргументи, че наредбата е издадена от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила регламентиращи процедурата по приемане на такъв вид актове. По същество счита, че оспорените текстове не са нито нищожни, нито незаконосъобразни, а напротив посредством същите се цели единствено правна сигурност в отношенията между собственици, съсобственици на недвижими имоти. С тези доводи пледира за отхвърляне на протеста като неоснователен и прави искане за присъждане на разноски. В предоставения срок депозира писмени бележки, в които доразвива изложените в съдебно заседание съображения.

По делото са приети доказателствата по издаването на процесната наредба.

Административен съд-Перник, в тричленен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установеното следното:

По допустимостта:

Протеста е процесуално допустим по смисъла на чл. 186 от АПК. Насочен е срещу разпоредби на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 76, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК. Упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок. Протеста е подаден от прокурор, който разполага с правомощието по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК да предприема действия за отмяна на административни актове. Доколкото в тази норма е употребен единствено израза административни актове, в него се съдържат както индивидуалните, така и общите и нормативните актове. Прокурорът може и да започне такова производство, ако прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. С оглед кръга на лица до които се отнасят оспорените норми се приема, че оспорването им е от съществен обществен интерес, защото протестираните текстове са свързани с въпроси по устройството на територията, които касаят неограничен брои собственици, съсобственици на недвижими имоти на територията на община Перник. Поради тази причина доводи за липса на правен интерес се приемат за неоснователни. Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорят изцяло или в отделни техни разпоредби без ограничение във времето, съгласно чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 187, ал. 1 от АПК. В случая се оспорват отделни разпоредби на наредбата. В изпълнение на разпоредбата на чл. 188 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в "Държавен вестник" бр.65/19.08.2016 г.. Въз основа на изложеното се приема, че протеста е допустим и следва да се разгледа по същество.

По фактите:

На 25.03.2010г. Общински съвет Перник е сезиран от Районна прокуратура Перник с предложение да се приеме наредба по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.

С Докладна записка изх. № 10/слу-1183-5 от 19.04.2010г. Кмета на община Перник е внесъл проект на Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник. С писмо изх. № 10/слу-1183-8 от 05.05.2010г. са изложени допълнителни мотиви за приемане на наредбата. Проекта е разглеждан в постоянните комисии на Общински съвет Перник, за което са изготвяни становища. На редовно свикана сесия на Общински съвет Перник, проведена на 13.05.2010г. е прието решение № 550 по протокол № 8, с което на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и с 31 гласа “за” от общо 41 броя общински съветници, Общински съвет Перник е приел Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник. Приетата наредба е публикувана във вестник “Съперник” и в “Градски вестник” на 21.05.2010г..

Горните обстоятелства се установяват от приетите писмени доказателства представляващи цялата административна преписка, както и от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Същите не се оспорват от страните и въз основа на тях се възприема тази фактическа обстановка.

По правото:

Съгласно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК и след служебна проверка на оспорения нормативен акт на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, съдът установи от правна страна следното:

Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник е приета с решение № 550 на Общински съвет Перник на заседание проведено на 13.05.2010г., по протокол № 8 от същата дата и представлява подзаконов нормативен по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Уредените обществени отношения по предметен обхват в процесната наредба попадат в хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, т. е. в сфера на местно самоуправление и общинският съвет има право да реши самостоятелно всички въпроси свързани със същата на територията на общината, по въпросите, изрично определени в специален закон - конкретно по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, във вр.с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Приета е от орган на местно самоуправление. Оспорения акт на Общински съвет Перник е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и е в изискуемата писмена форма.

Предмет на оспорване пред Административен съд Перник са нормите на чл. 13, ал. 3, т. 2 и т. 3, в частта: “нотариално заверен подпис”; чл. 15, ал. 1, т. 3, в частта: “ нотариално заверени подписи”; чл. 27, ал. 3, т. 2 и т. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 3 и чл. 11, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник. В оспорените текстове на чл. 13, ал. 3, т. 2 и т. 3, в частта: “нотариално заверен подпис”; чл. 15, ал. 1, т. 3, в частта: “ нотариално заверени подписи” от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник се изисква писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на останалите съсобственици на имота /ако има такива/, за разполагане на преместваемото съоръжение или изрично писмено съгласие от собственика на имота, с нотариално заверен подпис. Аналогични са и записите по отношение на чл. 27, ал. 3, т. 2 и т. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 3 от наредбата свързани с поставяне на рекламни елементи и за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент. В оспорения текст на чл. 11, ал. 1 от наредбата за издаване на разрешение за поставяне на преместваемия обект върху имоти, който не са собственост на държавата или общината се издава въз основа на скица с указан начин на поставяне на преместваемия обект.

Разгледани по отделно част от тях те се явяват незаконосъобразни, тъй като са в противоречие с материално правните разпоредби.

По смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Съгласно нормата на чл. 15 от ЗНА наредбата трябва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречат на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последния. В този смисъл, настоящия състав приема, че с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

В конкретния случай, с разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 2 и т. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от наредбата се поставя изискване за изрично писмено съгласие от собственика на имота, с нотариално заверен подпис и изискване за писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на останалите съсобственици на имота /ако има такива/, за разполагане на преместваемото съоръжение. Доколкото процесната наредба е издадена на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, то е задължително да съответства на съдържащата се в него правна регламентация. В случая чл. 56, ал. 5 от ЗУТ урежда хипотезата, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. След като поставеното в закона изискване е за писмено съгласие от собственика на поземления имот, то не може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнителни утежняващи условия, каквото е нотариалната заверка на подписите. Допуснатото противоречие със законова норма води до порочност на атакувания текст от наредбата в частта му, с която се изисква нотариална заверка на подписите и следва да бъде отменен на това основание. Следва да се посочи, че в разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е разписано, че всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон, а с подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията при спазване на принципите по чл. 1, ал. 2 от същия закон. Също така с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от закона се забранява въвеждането на ограничения и тежести, които ограничават конкуренцията. От тези разпоредби следва и извод, че с подзаконов нормативен акт не могат да се въвеждат ограничения и забрани върху стопанска дейност, непредвидени в закон. В случая е налице такова ограничение. По посочените съображения съставът намира, че разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 2 и т. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 3, в частта им, с която се изисква нотариална заверка на подписите от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник са незаконосъобразни, тъй като противоречат на нормативен акт от по-висока степен и следва да бъдат отменени.

По отношение на разпоредбите на чл. 27, ал. 3, т. 2 и т. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 3, в частта им: “нотариално заверени подписи” от наредбата. Оспорените норми попадат в раздел ІV. Поставяне, регистриране и премахване на рекламни съоръжения. Разпоредбата на чл. 57 от ЗУТ въвежда изискване и рекламните елементи да се поставят по реда на наредбата по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, т. е. определянето на този ред е правомощие на общинския съвет. Наредбата поставя изискване за изрично писмено съгласие от собственика на имота, с нотариално заверен подпис и изискване за писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на останалите съсобственици на имота /ако има такива/, при постъпило искане за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент. Единственото изискване, което ЗУТ в чл. 57, ал. 3 е поставил е, че в чужди поземлени имоти и сгради разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или на сградата, или въз основа на писмен договор за наем на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Поставеното допълнително изискване за нотариално заверен подпис в месната наредба е в противоречие със закона. Поради тази причина и тези текстове ще следва да бъдат отменени.

Настоящия състав кредитира изложеното в писмените бележки становище на ответника, че посредством нотариалната заверка се цели на практика една правна сигурност между собственици/съсобственици, но същата не се явява необходим елемент от фактическия състав приложим при поставяне на преместваеми обекти и издаването на разрешение за поставяне, както и при поставяне на рекламен елемент и разрешението му за поставяне при действащата уредба на устройствения закон-ЗУТ.

По отношение на разпоредбата чл. 11, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник, настоящия състав намира следното:

Разпоредбата е приета изцяло в съответствие с правомощията на общинския съвет по чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Определянето на реда за поставяне на преместваеми обекти върху недвижими имоти, е изцяло правомощие на общинския съвет по силата на законовата делегация с посочената разпоредба. Според разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ – " За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител.". В чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Правилото е ясно, конкретно и небудещо съмнение относно неговото приложение. Фактическият състав, при осъществяването, на който възниква правото да се постави преместваемо съоръжение върху общински имот, включва освен "...разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет....", кумулативно и "...... схема, одобрена от главния архитект на общината.....". Фактическият състав, при осъществяването, на който възниква правото да се постави преместваемо съоръжение върху чужд поземлен имот, включва освен "...разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет....", кумулативно и " изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. В ЗУТ е ясно разграничена конкретната компетентност на местните органи на управление в тази насока – общинският съвет определя с наредба, предпоставките и реда, при които се издава разрешението, а главния архитект на общината одобрява схемата за поставяне на преместваеми съоръжения в държавни и общински имоти. С оглед на това се приема, че законодателят е предвидил изрично единствено ограничение само за поставянето на преместваеми обекти и елементите на градското обзавеждане в общинските и държавни имоти въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, с която чрез определяне на възможното им разположение се забранява то да бъде друго. Тази разпоредба не е самоцелна, а пряко кореспондира с нормата на чл. 67, ал. 9 от ЗУТ, в която е разписано, че задължителен елемент на подробните устройствени планове за паркове и градини представлява план-схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения. Предоставяйки изрично на главния архитект на общината правомощието да одобрява схемата за поставяне на преместваеми съоръжения в държавни и общински имоти, законодателя очевидно е отчел необходимостта от еднаква регулация конкретно в тези имоти. Според настоящия състав законовата делегация по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е до реда, по който се издава разрешението за поставяне. В конкретния случай разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от наредбата не противоречи на чл. 56 от ЗУТ. Законовата разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ изброява изчерпателно и изрично за кои имоти е необходимо издаване на схема. По отношение на останалите имоти, т.е. поземлени имоти частна собственост законодателят не е посочил изрични изисквания свързани с начина на пространственото им разположение. Именно посредством издаване на скица с указан начин на поставяне ще се определи пространственото разположение на преместваемия обект в поземления имот и ще се гарантира спазването на отстоянията на обекта от сградите и от регулационните граници. Изхождайки и от правомощията на кмета на общината разписани в чл. 57а от ЗУТ, и задължението му да издава заповед за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, когато е констатирал обект не отговарящ на правилата и нормативите за устройство на територията се налага извода, че въведеното в наредбата изискване за издаване на скица с указан начин на поставяне не влиза в противоречие със закона за устройство на територията. С оглед на това не се открива никакво противоречие с разпоредбата на чл. 56 от ЗУТ. Доколкото в уточнението на протеста, а и в писмените бележки не се сочат и навеждат никакви правни аргументи, с който се иска прогласяването на този текст за нищожен, респ. не се излагат доводи за незаконосъобразността му се приема, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник не противоречи на устройствения закон и оспорването ще се отхвърли като неоснователно.

Въз основа на изложеното протеста на прокурор при Окръжна прокуратура Перник се прима за основателен по отношение на разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 2 и т. 3, в частта: “нотариално заверен подпис”; чл. 15, ал. 1, т. 3, в частта: “ нотариално заверени подписи”; чл. 27, ал. 3, т. 2 и т. 3 в частта им: “нотариално заверени подписи”; чл. 28, ал. 1, т. 3, в частта: “нотариално заверени подписи” и протестираните разпоредби, в тези им части ще се отменят в условията на чл. 146, ал. 4 от АПК. В останалата част протеста е неоснователен и ще се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Окръжна прокуратура Перник ще се присъдят направените по делото разноски в размер на 20лева, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник. Общински съвет Перник е орган на местното самоуправление, който обаче не разполага със самостоятелен бюджет и няма качеството на юридическо лице, поради което направените разноски следва да бъдат заплатени от Община Перник.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Общински съвет Перник ще се присъдят разноски в размер на 80лева съобразно отхвърлената част.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, състав при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 2 и т. 3, в частта им: “нотариално заверен подпис”; чл. 15, ал. 1, т. 3, в частта им: “ нотариално заверени подписи”; чл. 27, ал. 3, т. 2 и т. 3 в частта им: “нотариално заверени подписи”; чл. 28, ал. 1, т. 3, в частта им: “нотариално заверени подписи” от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник, приета с решение № 550 на Общински съвет Перник на заседание проведено на 13.05.2010г., по протокол № 8.

ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура Перник против разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община Перник, приета с решение № 550 на Общински съвет Перник на заседание проведено на 13.05.2010г., по протокол № 8.

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Окръжна прокуратура Перник направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева.

ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Перник да заплати на Общински съвет Перник направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението подлежи на обнародване по начина, по който е бил обнародван акта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

2./П/