Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. Перник, 10 октомври 2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично заседание проведено на шестнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при участието на секретар протоколист И.И., като
разгледа административно дело № 370 по
описа на Административен съд-Перник за 2016 година докладвано от съдията
Георгиева, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по жалба на Екологично сдружение "За
земята”, със седалище и адрес на управление гр. София срещу Решение за отказ на
достъп до обществена информация № 14 от 11.07.2016г. на директора на РИОСВ-гр. Перник.
С оспорения административен акт е постановен отказ за предоставяне на копие от
план за собствен мониторинг; на необработените данни от собствения мониторинг
на емисиите във въздуха за периода от 2014г.-2016г.; за резултата от собствения
мониторинг на емисиите във въздуха за периода от 2014г. до 2016г., както и
копия от информация за нарушаване на условията на разрешителното по чл. 125,
ал. 2, т. 1 от ЗООС за периода от 2014г. до 2016г., както и копия от целите
административни преписки, образувани по повод подадена информация, в това число
и дадените предписания и допълнителни мерки за възстановяване на съответствието
по чл. 125, ал. 2, т. 1 от ЗООС и проверки за оценка на изпълнението от страна
на оператора. Тази информация е поискана по отношение на ТЕЦ”Бобов дол”ЕАД и по
отношение на “Топлофикация-Перник”ЕАД.
В жалбата са изложени доводи, че исканата информация
по своя характер представлява информация за околната среда и по конкретно
информация за емисиите във въздуха. Според жалбоподателя такава информация е
дължима по силата на чл. 4 от Орхуската конвенция и същата дори не може да се
ограничава. По изложените съображения се иска отмяна на отказа за достъп до
исканата информация.
Ответникът по жалбата-директора на РИОСВ, Перник не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни ТЕЦ”Бобов дол”ЕАД и
“Топлофикация-Перник”ЕАД не изразяват становище по жалбата и не изпращат
представители в хода на производството.
Административен съд-Перник, като прецени
доказателствата по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка на
оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
и от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
По фактите:
ЕС”За земята” е подало в РИОСВ, Перник заявление с вх.
№ ЗДОИ-15 от 15.06.2016г.. Със заявлението е поискало предоставяне на данни по
отношение на контрола осъществяван от РИОСВ, Перник по комплексните разрешителни на ТЕЦ”Бобов дол”ЕАД и на
“Топлофикация-Перник”ЕАД, като за целта е поискан: 1. копие от план за собствен
мониторинг, изготвян в изпълнение на задълженията им по чл. 19, ал. 2 от Наредба
за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни; 2. необработените
данни от собствения мониторинг на емисиите във въздуха за периода от
2014г.-2016г.; 3. резултата от собствения мониторинг на емисиите във въздуха за
периода от 2014г. до 2016г., 4. копия от информация за нарушаване на условията
за разрешителното по чл. 125, ал. 2, т. 1 от ЗООС за периода от 2014г. до
2016г. и копия от целите административни преписки, образувани по повод подадена
информация, в това число и дадените предписания и допълнителни мерки за
възстановяване на съответствието по чл. 125, ал. 2, т. 1 от ЗООС и проверки за
оценка на изпълнението от страна на оператора.
Срока за произнасяне по заявлението е удължен с 14
дни, тъй като органът е приел, че следва да изиска съгласие на трети лица. За
това е уведомен надлежно заявителя.
С писма с изх. № ЗДОИ/15/1 от 27.06.2016г. и изх. №
ЗДОИ/15/2 от 27.06.2016г. е изискано писмено съгласие от представители на
ТЕЦ”Бобов дол”ЕАД и на “Топлофикация-Перник”ЕАД.
С писмо с вх. № ЗДОИ-15/5 от 05.07.2016г.
“Топлофикация-Перник”АД е изразила становище, че изискваната информация,
представлявала производствена или търговска тайна по смисъла на пар. 1, т. 5 от
ДР на ЗДОИ и не е налице обществен интерес от разкриване на обществена
информация. С тези доводи е изразено несъгласие за представяне на поисканата информация.
С писмо с вх. № ЗДОИ-15/6 от 07.07.2016г.
изпълнителния директор на ТЕЦ”Бобов дол”ЕАД е изразил несъгласие за представяне
на поисканата информация. Дружеството
попада в списък със стратегически обекти за Националната сигурност на Република
България и с оглед на така формулираните
искания за предоставяне на информация счита, че тази информация ще се посочи
функционирането на централата, както и резултатите от СНИ, които са предмет на
обработка и анализ от контролните органи. Също така се позовава на пар. 1, т. 5
от ДР на ЗДОИ, че изискваната
информация, представлявала производствена или търговска тайна по смисъла на закона
и не е налице обществен интерес от
разкриване на обществена информация. С тези доводи е изразено несъгласие по
предоставяне на поисканата информация.
След постъпване на мотивираните несъгласия директорът на РИОСВ, Перник се е произнесъл с Решение за отказ на достъп до обществена информация с № 14 от 11.07.2016г..
Горните обстоятелства се установяват от приетите
писмени доказателства представляващи цялата административна преписка. Същите не
се оспорват от страните и въз основа на тях се възприема тази фактическа
обстановка.
По правото:
Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на
Решение за отказ на достъп до обществена информация с № 14 от 11.07.2016г.
издадено от директора на РИОСВ, Перник. Процесният акт е издаден в предвидената
от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Искането, с което е сезиран ответника касае информация
за околната среда и по тази причина се приема, че ЗДОИ се явява общ закон по
посочените въпроси, а специален такъв е ЗООС. По разбиране на състава и по
двата закона липсват пречки за предоставяне на исканата обществена информация.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп
до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена
информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти-чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по
ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от закона, като между тези
субекти е и настоящия ответник. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е
регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в
кръга на тяхната компетентност и да е налична.
В Закона за опазване на околната среда с оглед първостепенната значимост на обществените отношения, свързани с опазване на околната среда, в глава II от ЗООС е разписана по законодателен ред специална уредба на достъпа до информация за околната среда. Дефиниция на понятието "информация за околната среда" е дадена в разпоредбата на чл. 19 от ЗООС, а допустимите ограничения на правото на достъп до такава информация са установени в чл. 20, от ал. 1 до ал. 6 от закона. Също така ограничения на достъп до такава информация са регламентирани и в чл. 4, т. 3 и т. 4 от Конвенцията за достъпа по информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 02.10.2003г.-ДВ, бр. 91 от 14.10.2003 г., издадена от МОСВ, обн., ДВ, бр. 33 от 23.04.2004 г., в сила от 16.03.2004 г.. Съгласно чл. 19 от ЗООС информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-електронна или в друга материална форма относно: 1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях; 2. факторите, които замърсяват или увреждат околната среда по чл. 5 от същия закон (естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми), както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда; 3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2; 4. обекти на културно- историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2; 5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2; 6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 19 от ЗООС и от
това, че органът е приел, че при него е налице исканата информация, съдът
намира, че исканата информация представлява информация за околната среда по
смисъла на чл. 19, т. 1 и т. 2 от ЗООС, а именно информация за състоянието на
компонентите на околната среда, за факторите по чл. 5 от ЗООС, които биха могли
да замърсят или увредят околната среда и предприетите административни мерки за
ограничаването им и по своята същност е обществена информация. В случая
конкретно се касае за информация свързана с компонент атмосферен въздух и за
предприетия контрол и административни мерки произтичащи от спазване на
комплексните разрешителни.
При това положение приложимият закон за разглеждане на
заявлението е глава втора от ЗООС. Основавайки своя отказ на установени със ЗДОИ
ограничения за достъп до обществена организация, а именно чл. 37, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗДОИ административният орган е допуснал нарушение на материалния закон,
което е основание за отмяна на постановения отказ. Отделно от това дори да се
приеме, че отказът е постановен по ЗДОИ, то той е незаконосъобразен. Не могат да бъдат споделени изложените от
административния орган съображения, че исканата информация представлява
производствена и търговска тайна, по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ и достъпът засяга интересите на трето лице,
като то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. Нито
може да се приеме за производствена, още по-малко търговска тайна фактите
свързани с показателите на околната среда. От данните по делото също така не
може да се приеме, че се засяга поверителността на работата на държавните
органи. Това, че е даден отказ за предоставяне на информация е право на третото
лице, но задължение на субекта дължащ произнасяне по заявлението за достъп е да
изложи фактически съображения и да направи преценка налице ли е надделяващ
обществен интерес.
Не е спорно, че “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД е включена в списък,
утвърден с ПМС № 181 от 20.07.2009г. на МС за стратегическите обекти и
дейности, които да са от значение за националната сигурност. Информацията
относно тези централи попада в обхвата на Списък на конкретните факти, сведения
и предмети, представляващи служебна тайна, утвърден с решение на ДКЕВР по т. 5
от протокол № 33 от 23.03.2009г. на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЕ. Точка 5
обаче, на която се позова административния орган гласи, че “информация за
параметрите, структурата и причините на аварийността, използваемостта и
отказите на основните и спомагателните съоръжения на електроенергийната и
газопреносната системи, както и информацията за преднамерени повреди и аварии в
системата”. Т.е. евентуално само исканата информация под т. 4 от заявлението би
могла хипотетично да попадне в обхвата на т. 5 от протокола и да не се
предостави в обема, който заявителя желае да я получи. По отношение на
останалите три точки в заявлението не се изисква информация от такъв характер.
По отношение на “Топлофикация-Перник”ЕАД в оспорения
акт административния орган не е изложил никакви мотиви, посредством, което
съдът е в невъзможност да осъществи цялостен контрол за законосъобразност върху
оспорения акт.
След като бе уточнено, че поисканата информация касае
информация за околната среда по силата на чл. 17 от ЗООС всеки има право на
достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да
доказва конкретен интерес. В чл. 20 от
ЗООС са изчерпателно изброени случаите, при които може да се откаже достъп.
Административния орган в оспорвания акт е посочил правно основание на отказа си
чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗООС, но не е изложил никакви фактически
основания, които да бъдат подведени под съответната правна норма. Акта е
немотивиран и постановен в нарушение на изискванията за форма.
По изложените съображения оспореният отказ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.
Актът е немотивиран, като в него няма изложени фактически основания, който да
се подведат под съответната правна норма. Същият се явява и постановен в
противоречие с материално правните разпоредби. С оглед на изложеното отказът ще
бъде отменен и административната преписка ще бъде върната на административния орган за ново
произнасяне. При новото произнасяне по заявлението на Екологично сдружение
"За земята” административният орган следва да извърши проверка дали са
налице ограниченията за предоставяне на исканата информация по чл. 20 от ЗООС и
чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Орхуската конвенция и да изложи мотиви,
кореспондиращи с отказа му, в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 4,
ал. 7 от Конвенцията. В случай, че не са налице ограничения следва да се предостави
информацията в посочения в заявлението обем. По отношение на заявлението по т.
4, касателно “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД административния орган следва да направи
преценка какво точно се иска да бъде представено и да се представи наличната
информация за околната среда в частта, която е възможно да се отдели от
информацията по ал. 1 на чл. 20 от ЗООС като се държи сметка, че ограничаването
на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества
в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните
актове.
По разноските:
Разноски не се претендират, поради което и не се
присъждат.
Водим от изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
Отменя Решение за отказ на достъп до обществена
информация № 14 от 11.07.2016г. на директора на РИОСВ-гр. Перник.
Изпраща административната преписка на директора на
РИОСВ-гр. Перник за ново произнасяне при спазване на дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/