Р Е Ш
Е Н И Е
№ 314
Гр. Перник, 25.10.2016 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 392 по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба
на кмета на Община Ковачевци, чрез юрисконсулт В.В., против Решение № КРД – 4
от 22.07.2016 година на директора на териториално поделение Перник при НОИ, с
което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-13-51 от 27.06.2016 година, на
кмета на община Ковачевци, против задължително предписание изх. № ЗД- 1-13-00144314
от 10.06.2016 година, на контролен орган на ТП на НОИ гр. Перник.
Жалбоподателят излага подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорваното решение. Моли решението да
бъде отменено.
В проведеното съдебно заседание на 26.09.2016 година
жалбоподателят, редовно призован не се явява. Подробни съображения развива в
представените писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директора на Териториално
поделение Перник при НОИ чрез процесуалния си представител началник на отдел
/ЧРАПИО/ К. Б. моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в обжалван
административен акт.
Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
По делото са представени три броя преписи – извлечения
от редовни заседания на общински съвет Ковачевци, относно определяне размера на
общинските съветници, ведно с два броя Заповеди № РД 54 от 06.03.2012 година и
№ РД- 87 от 10.03.2014 година, на кмета на община Ковачевци за изплащане на
брутно месечно възнаграждение на общинските съветници в общински съвет
Ковачевци.
Видно от представената справка за общински съветници
мандат 2011 – 2015 година община Ковачевци, област Перник за присъствени дни за
периода 01.02.2013 година до 31.07.2015 година, се установява, че Анита
Евтимова Евгениева е участвала в заседания на комисии и заседания на общинския
съвет на конкретно посочени дати /виж. т. 11/.
С констативен протокол № КП-5-13-00144313
от 10.06.2016 година за извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на община Ковачевци, ЕИК 000386694, адрес: Ковачевци на
основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед № ЗР-5-13-00140621 от 01.06.2016
година, на ръководителя на ТП на НОИ Перник е извършена проверка по разходите
на държавното обществено осигуряване на община Ковачевци, при която е
констатирано, че А. Е. Е. е избрана за общински съветник в общински съвет
Ковачевци с мандат от 2011 до 2015 година, като за проверявания период
01.03.2013 година – 30.05.2015 година в ИС на НОИ – РОЛ са установени грешно
подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Подадените декларации обр. 1 по Наредба
Н-8 от 29.12.2005 година за месеците 03.06 и 07 – 2013 година, 01, 03, 05, 07,
11 – 2014 година и 01 и 03 – 2015 година, съдържат данни за пълни месеци дни в
осигуряване на лицето, като в посочените месеци не са извършвани заседания на
общинския съвет Ковачевци и липсват данни за участие в неговите комисии.
Получените суми са посочените месеци са изплатени по ведомост на основание
решения на общинския съвет. Подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
посочените месеци следва да бъдат заличени.
Със задължителни предписания № ЗД-1-13-00144314 от
10.06.2016 година на контролен орган на ТП на НОИ на осигурителя Община
Ковачевци е указано, че следва да подаде декларации обр. 1 от Наредба Н-8 от
28.12.2005 година с код „Заличаване“ с данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за А.
Е. Е. за месеците – март, юни и юли 2013 година; за месеците – януари, март,
май, юли и ноември 2014 година и за месеците – януари и март 2015 година.
Корекцията се налага на основание чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, в сила от 01.02.2013
година, според която общинските съветници получават възнаграждение само за
участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии.
С жалба вх. № 1012-13-51 от 27.06.2016 година кмета на
община Ковачевци е обжалвал горепосочените задължителни предписания, като
незаконосъобразни.
С Решение № КРД – 4 от 22.07.2016 година на директора
на териториално поделение Перник при НОИ /предмет на съдебен контрол/ е оставена
без уважение жалба с вх. № 1012-13-51 от 27.06.2016 година, на кмета на община
Ковачевци, против задължително предписание изх. № ЗД- 1-13-00144314 от
10.06.2016 година на контролен орган на ТП на НОИ гр. Перник.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав в кръга на правомощията си
по чл.
168 от АПК констатира, че атакуваното Решение № КРД – 4 от 22.07.2016
година на директора на териториално поделение Перник при НОИ е издадено от
компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл. 117
от КСО – ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Същото
е изготвено в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила при издаването му.
Оспорваното решение е неправилно, тьй като противоречи
на материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради
следните съображения:
Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи
доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници съгласно чл. 138
от Конституцията на Република България и чл. 2,
т. 5 от
Изборния кодекс подлежат на задължително осигуряване на основание чл.
4, ал. 1, т. 8 от КСО
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Според чл.
34, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/
при изпълнението на тази длъжност общинският съветник получава възнаграждение
за участието си в заседанията на Общинския съвет и неговите комисии, чийто
размер се определя с решение на Общинския съвет. Дейността на общинския
съветник се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу
определено възнаграждение, без да е свързана с постигането на краен резултат,
поради което следва да се приеме, че дейността има трудов характер.
Разпоредбата на чл.
4, ал. 1, т. 8 от КСО предвижда, че задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест, както и за безработица са лицата,
упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т.
1, т. 5 и т. 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна
църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за
вероизповеданията. В настоящия случай не е спорно, че жалбоподателя в
качеството си на осигурител е осигурявал общинските съветници. Обстоятелството,
че заседанията, в които е участвал общинския съветник А. Е. Е. и които са
послужили като база за определяне на размера на възнаграждението му,
респективно за осигуряването, са провеждани само през отделни дни от съответния
месец не означава, че за нея не е налице хипотезата на чл.
4, ал. 1, т. 8 от КСО. Времетраенето
на задължителното осигуряване се определя съобразно чл.
10, ал. 1 от КСО –от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.
4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
В компетентността на общинския съвет е само
определянето на размера на възнаграждението на общинския съветник по
регламентирания в чл.
34, ал. 1 ЗМСМА начин, но не и месечния начин на заплащането му. Според
разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от ЗМСМА /ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 година/ за изпълнение на
задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се
определя с решение на общинския съвет. С изменението на разпоредбата, обн. в
ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 година е предвидено, че общинският съветник получава
възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите
комисии. Независимо от начина за определяне на възнаграждението му общинският
съветник изпълнява правомощията си по този повод и полага труд през цялото
време на мандата му, а не само в заседанията на общинския съвет и неговите
комисии. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.
4 или чл.
4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й. В случаите, когато полученото
от общинския съветник месечно възнаграждение е по – малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната, осигурителните вноски се
дължат и внасят върху осигурителен доход в размер на минималната работна
заплата съгласно чл.
6, ал. 3 от КСО.
Последният
е определен със закон и не може да бъде самоволно променян. Работата на
общинския съветник не се ограничава единствено до участието му в заседанията на
общинския съвет и на неговите комисии, но и в участие в решаването и
разглеждането на въпроси, поддържането на връзки с избирателите и информирането
им за дейността и решенията на общинския съвет /чл.
36, ал. 1, т. 1 и т. 2
и ал.2
от ЗМСМА/. За тази си дейност общинския съветник получава определеното с
решение на общинския съвет месечно възнаграждение. Осигурителните вноски се
внасят или са дължими по реда на чл.
6, ал. 3 от КСО – върху получените, включително начислените и неизплатените
брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но
върху не по – малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за
лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната
месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер
на осигурителния доход.
От
изложеното следва, че общинският съветник се счита за осигурен за целия месец,
независимо от броя на проведените заседания на колективния орган, в които е участвал.
В случаите, когато по решение на общинския съвет се прекратява или спира
изплащането на възнаграждение на общинските съветници, без да са прекратени
правомощията им или същото се изплаща само за определени дни, осигуряването им
би се считало за прекъснато, но не и за прекратено. В такава насока следва да
се тълкува разпоредбата на чл.
10, ал. 2 от КСО, която предвижда възможност за прекъсване на осигуряването
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че
дейността по чл. 4 или чл. 4а ал.1 не е прекратена.
При тази
експлицитна законова уредба следва да се възприеме като неправилен оспорения
административен акт на директора на ТП на НОИ, че специално за общинските
съветници като лица на изборни длъжности със задължение за осигуряване по чл.
4, ал. 1, т. 8 от КСО следва да се направи изключение и месечният
осигурителен доход да се определя в по – малък размер, съответстващ на получено
възнаграждение в участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите
комисии. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен
съд на Република България, обективирана в Решение № 7 003 от 11.06.2015
година, постановено по административно дело № 15 626/2014 година, VІ
отделение.
С оглед на така
установеното, оспореният административен акт, с който е оставена без уважение
жалба с вх. № 1012-13-51 от 27.06.2016 година, на кмета на община Ковачевци,
против задължително предписание изх. № ЗД-1-13- 00144314 от 10.06.2016 година,
на контролен орган на ТП на НОИ гр.
Перник е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност,
поради което следва да бъде отменен.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на
направените съдебни разноски, поради което настоящия съдебен състав не следва
да се произнася.
Мотивиран от гореизложените мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от
АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № КРД – 4 от 22.07.2016 година, на директора на териториално поделение Перник
при НОИ, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-13-51 от 27.06.2016
година на кмета на община Ковачевци, против задължително предписание изх. №
ЗД-1-13- 00144314 от 10.06.2016 година, на контролен орган на ТП на НОИ гр. Перник, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/