Р Е Ш E Н И Е
№
334
гр.
Перник, 24 октомври 2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на тридесети септември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 415 по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на „Еди
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована, поради което моли да бъде отменена. Твърди, че е издадена
в нарушение на процесуалните правила, както и посочените фактически основания
не отговарят на действителната обстановка, тъй като не се базират на
доказателствата.
В
проведеното съдебно заседание на 30.09.2016г. пълномощника на жалбоподателя
адвокат В.,*** излага доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и
пледира същата да се отмени. Не заявява претенция за разноски. В указания срок
депозира писмени бележки.
Ответникът
по жалбата-Кмета на община Перник, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт К.Л. оспорва жалбата, като
излага подробни съображения. Претендира жалбата да се отхвърли като
неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В указания срок
депозира писмени бележки.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството
пред административния орган е започнало по повод уведомително писмо вх. № 16/слу-1406
от 18.02.2016г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр. Перник, относно извършена проверка за спазване на
правилата и нормите за пожарна безопасност в ресторант “ЕДИ ВАГОНА”, намиращ се
в гр. Перник, ул. “Бл. Гебрев” № 20Б, стопанисващ се от “Еди 2005”ООД. При извършената проверка длъжностни лица са
констатирали, че са нарушени условията за безопасна евакуация, тъй като капацитет на заведението е увеличен
вследствие на извършени строително-монтажни работи. Въз основа на така
цитираното уведомително писмо административния орган е образувал
административна преписка.
На
29.03.2016г. служители при ответника са извършили проверка. Констатациите са
обективирани в констативен протокол № 1-16/СЛУ-1406 от 29.03.2016г.. От протокола
е видно, че при извършената проверка на
строеж – пристрояване на навес към обект с идентификатор 55871.514.6761.4 не са
представени одобрен проект и разрешение за строеж. Навесът се използва като
зала за консумация към ресторанта, собственост на жалбоподателя. Предоставена е
възможност за представяне на строителни книжа и документи. Направена е й служебна
проверка в архивите на Община Перник, която е установила, че е налице договор
за учредяване право на строеж на името на ЕТ”А.А.” от 03.12.2004г. за
построяването на обект, съгласно одобрен архитектурен проект до 03.12.2009г..
Въз основа на одобрен проект от 05.04.2005г., разрешение за строеж № 101 от
19.04.2005г., одобрен проект на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 112 от 08.07.2008г. в кадастралната карта на гр.
Перник е нанесен обект с идентификатор
55871.514.6761.4. С нотариален акт № 126, том І, рег. № 983, по дело №
110/2015г. нотариус с район на действие районен съд Перник е изповядал сделка
за покупко-продажба. По силата на този нотариален акт жалбоподателката е
придобила съсобствеността върху сграда с идентификатор на 55871.514.6761.4 със застроена площ от 196кв.м. На 24.06.2016г.
служители при ответника са съставили констативен акт, в които са установили, че
в УПИ-І отреден за спортен комплекс, търговия и обслужващи дейности, кв. 236 по
плана на гр. Перник, кв. “Изток” е
налице изпълнен навес към съществуващата сграда нанесена в КК с идентификатор
55871.514.6761.4 с размери на навеса: дължина 20.15м/3.60м. и височина 2.60м.
към ресторанта, а откъм улицата 2.00м.. Навесът е изпълнен с дървени колони,
греди, стените са с дървена обшивка отвътре. Покрива е изпълнен с дървени ребра
върху които има дървена обшивка, върху която лежат битумни керемиди.
Пространството е обособено като помещение за консумация към основния обект,
като има поставени маси, столове и пейки. Собственик на обекта е жалбоподателката, видно
от нотариален акт за покупко-продажба № 126, том І, рег. № 983, дело 110 от
02.04.2015г. на нотариус на действие
районен съд Перник. За осъщественото строителство служители на
административния орган са установили, че не са представени одобрени строителни
книжа и не е издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Констативния акт е съставен в отсъствие на нарушителя и е изпратен с писмо изх.
№ 16/СЛУ-1406-4 от 11.07.2016г.. Същият видно от обратна разписка е получен на
13.07.2016г.. В предвидения 7-мо дневен срок възражение не е постъпило.
Със Заповед № 1788/10.08.2016г. на Кмета на
община Перник е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Навес”, намиращ
се в УПИ І-за спортен комплекс, търговия и обслужващи дейности, кв. 236 по
плана на гр. Перник, кв. “Изток”, тъй като
е изграден без одобрен проект и без
разрешение за строеж, поради което са нарушени нормите на чл. 137, ал. 3 и чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, и като такъв е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази
заповед е предмет на обжалване в настоящето съдебно производство.
Пред
настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по
извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице Р.М.. Вещото лице при
оглед на място и приложените документи към административната преписка е
установило, че за сградата има издадени одобрен проект от 05.04.2005г.,
разрешение за строеж № 101 от 19.04.2005г., одобрен проект на основание чл.
154, ал. 5 от ЗУТ и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 112 от
08.07.2008г.. В кадастралната карта на гр. Перник е нанесен обект с идентификатор 55871.514.6761.4 със
застроена площ от 196кв.м. Процесния строеж-навес не е нанесен в кадастралната
карта. За обекта, включващ сградата и навеса към нея е извършено геодезическо
заснемане на 07.06.2007г., съставен е акт за непълноти и грешки и обекта е нанесен в кадастралния план на гр.
Перник, кв. “Изток”, одобрен със Заповед № 2322 от 22.12.1978г.. Съгласно
геодезическото заснемане сградата е със застроена площ от 154кв.м., а навесът с
площ от 90кв.м.. Към настоящия момент площта на сградата 196кв.м., а към
съществуващия навес са добавени още 24кв.м.,
с което площта му е увеличена на 114кв.м.. Вещото лице е категорично, че
застроената площ на сградата по одобрените проекти е нанесена в кадастралната
карта и в нея не се включва навесът. За него няма издадено разрешение за строеж
и одобрен проект. Така даденото заключение, ведно с дадените устни разяснения
настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и безпристрастно
дадено.
По
така описаните и приети от настоящия съдебен състав доказателства страните не
спорят.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на
Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за
премахване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Кмета на общината осъществява административен контрол по устройство на
територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста
категория. Атакуваната в настоящето
производство заповед е издадена от Кмета на община Перник, във връзка с негови
правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ има право да издава
заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения строеж е V-та
категория. Кои
строежи са незаконни е определено в ал. 2 на същата разпоредба. Съгласно т. 2,
послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са
строежите, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица на дирекцията за национален строителен контрол. Актът се връчва
на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок
/чл. 225, ал. 3 от ЗУТ/. Въз основа на
изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена в законоустановената писмена форма. Посочен е издателят на
заповедта, адресат, строежът, по отношение на който е наредено премахване,
индивидуализиран е имота, в който е извършено строителството. При издаването й
са спазени специалните административно – производствени правила по ЗУТ.
Заповедта е издадена съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ въз основа
на констативни актове, съставени по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ, които са
съобщени на жалбоподателката като й е предоставена възможност за възражение,
каквото тя не е направила. От описаната по–горе подробно фактическа обстановка,
свързана с издаването на оспорената заповед е видно, че административният орган
е спазил специфичната, предвидена в чл. 225, ал. 3 от ЗУТ процедура по
констатиране на незаконното строителство.
В оспорената заповед ясно са
обективирани изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от
чл. 146, т. 2, във връзка с
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода,
че при издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма. Относно
съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен
състав намира, че не са налице нарушения на същите. Няма нарушение на
процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това
основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил всички
релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил
задължението си по реда на чл. 36 от АПК.
Относно съответствието на
оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се
отбележи следното:
По
делото е безспорно установено наличието на „Строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, доколкото изграденото, навес със стени и покрив разгледано през
призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване уредени в ЗУТ, сочи,
че строеж е изпълнение на строително – монтажни работи, водещи до трайно и
съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/
с или без промяна в начина на ползването на имота, поради което се включват в
обхвата на тази разпоредба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ строежи, включително и тези
описани в оспорената заповед, могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон, като за целта преди изграждането им е необходимо
издаването на специално разрешение за строеж, което се издава от главния
архитект на общината.
Строежите
се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този
закон /чл. 137, ал. 3 от ЗУТ/.
С
оглед отразените характеристики на строежа и описанието му в констативните
актове, представляващи официални писмени документи, съставени в изискуемата от
закона форма от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, ползващи се
с обвързваща доказателствена сила и пълно припокриващи се с констатациите на
вещото лице касателно материали и начин на изграждане настоящия съдебен състав
прави извод, че се касае за строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ.
В
конкретния случай, доколкото строежът, предмет на процесната заповед за
премахване, не попада между тези, изчерпателно посочени в чл. 147 от ЗУТ, то за него се
изисква разрешение за строеж.
Незаконният строеж, изграден в УПИ-І отреден
за спортен комплекс, търговия и обслужващи дейности, кв. 236 по плана на гр.
Перник, кв. “Изток” представлява навес
прикрепен към съществуващата сграда нанесена в КК с идентификатор
55871.514.6761.4. Изпълнен е с дървени колони, греди, стените са с дървена
обшивка отвътре. Покрива е с дървени ребра върху които има дървена обшивка,
върху която лежат битумни керемиди. Захващането към основната сграда, както и
към пода е посредством метални планки и
винтове. Пространството е обособено като помещение за консумация към основния
обект, като има поставени маси, столове и пейки, т.е. навесът е функционално свързан със съществуващата сграда. За този строеж не е представено разрешение за
строеж. Тези обстоятелства са установени със събраните в хода на
административното производство доказателства, и се подкрепят и от изслушаната,
неоспорена и приета по делото като годно доказателство съдебно техническа
експертиза. От заключението се приема, че сградата съобразно одобрените
проекти, разрешение за строеж и допълнение, както и удостоверение за
експлоатация е със застроена площ от 196кв.м.,
като в тази площ не е включен процесният навес. От заключението се установява й, че за осъществения строеж няма
издадено разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл.
137, ал. 1 от ЗУТ. Материалноправната
предпоставка за издаване на настоящата заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в
случая са налице. На първо място с оглед
характеристиките на изграденото и функционалната му свързаност със
съществуващата сграда, настоящия състав приема, че е налице строеж по смисъла
на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед начина на свързването на дървените греди
и колони, се налага извод, че същите са устойчиво прикрепени към земята. Определянето
на един обект като строеж се обуславя от наличието на данни за трайна промяна в
субстанцията на земята или на сградата, в зависимост от изграждането му, а не
от вида на материалите, от които е изграден. В случая незаконният строеж
представлява пристройка към съществуваща сграда, функционално свързан е с нея и
е със същото предназначение, което го прави част от тази сграда и изключва
характеристиката му като преместваем обект. За изграденото не е налице разрешение за
строеж. Въз основа на направения анализ на доказателствата по делото, настоящия
състав намира, че е налице незаконен строеж, който правилно е бил квалифициран
като такъв по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
от административния орган.
Предвид времето на извършване на строителството, което
най-общо казано е в периода след подписване на договор за отстъпено право на
строеж, т.е. от 03.12.2004г. то са неприложими хипотезите на пар. 16 от ПР на ЗУТ. Това обстоятелство изключва възможността за изследване
на търпимостта на строежа и възможността за узаконяването му, поради което
същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
С
оглед на изложеното и противно на твърденията на жалбоподателя, за изграждането
на процесния строеж е необходимо наличието на валидно издадено и влязло в сила
разрешение за строеж. Нещо повече в
констативните актове, представляващи официални писмени документи, съставени в
изискуемата от закона форма от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност, се ползват с обвързваща доказателствена сила. В тежест на
жалбоподателя по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
е да установи фактите от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
тоест да установи наличието на строителни книжа. Същият изрично заяви, че не
държи строителни книжа, тъй като той не е изграждал нищо, от както е придобил
собствеността.
Неоснователни
са и доводите, че оспорената заповед не отговаря на обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че от приетите по делото доказателства
безспорно се установи обективната истина, адресата на акта и нейния издател по
посочените по – горе подробни мотиви. Това, че жалбоподателката сочи, че е
приобретател на обекта, а не възложител на същия е ирелевантно. Дружеството жалбоподател е собственик на основната сграда, което го
прави такъв и на пристройката-навеса, а обстоятелството дали е действителният
извършител на строежа е без значение.
При
извършената в изпълнение на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК служебна проверка
за законосъобразност, настоящия съдебен състав не констатира основания за
отмяна или обявяване на нищожност на атакувания административен акт. С оглед на
гореизложените мотиви настоящия съдебен състав обосновава правния си извод за
законосъобразност на процесната заповед, като постановена в предвидената от
закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, при спазване на установената административна процедура, правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
С
оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен
състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед
на което жалбата следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на
ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
се уважи, като жалбоподателя заплати сумата от 600 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
при Административен съд Перник
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еди
ОСЪЖДА „Еди
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/