Решение по Административно дело 424/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

гр. Перник, 12 октомври 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 424/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.Г.Л.,*** срещу заповед с рег. № 313з-1830 от 16.08.2016г., издадена от Началник отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от шест месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Б. моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна–началник отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник, редовно призован, за представител изпраща комисар В.В., началник на отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник. Същият оспорва жалбата и излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Предвид на това прави искане за отхвърлянето й като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от лицето на 17.08.2016г., а жалбата против нея е входирана в деловодството на ОД на МВР-Перник на 30.08.2016г.. Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което се дължи разглеждането й по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Министърът на Министерство на вътрешните работи е издал заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г., относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата. Със заповедта са определени длъжностните лица, които могат да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата. В заповедта е разпоредено същата да се изпрати на директорите на ОД на МВР за сведение и изпълнение. Тази заповед няма данни кога е постъпила при ОД на МВР-Перник, но по това и не се спори. Върху същата заповед има поставени от две неустановени лица две резолюции “Н-ци РУ, г-н Л., г-жа Т.” и г-н Г., г-н П..

На 16.07.2015г. е изготвен проект на заповед от г-н Г. за създаване на организация по издаване на актове за установяване на административни нарушения и по издаване на наказателни постановления в извън работно време и почивни и празнични дни. Този проект е съгласуван с жалбоподателя.

В докладна записка С.Л. е посочил, че е изпълнил заповедта на министъра и е съгласувал проект на заповед като е свел до знанието на началник отдел “Охранителна полиция”, че изготвения проект не е деловодно регистриран.

След постъпване на докладната записка началника на отдел “Охранителна полиция” е приел, че с деянието си Л. в периода от 16.07.2015г. до 11.08.2016г., след като е съгласувал проект на заповед относно определяне на длъжностни лица от ОД на МВР-Перник, които да издават наказателни постановления по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. не е деловодно регистрирал в деловодството на ОД на МВР-Перник проекта. Това е прието като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и по съществото си представлява неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Издадена е заповед № 313з-1830 от 16.08.2016г., с която за това деяние е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от шест месеца.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка, настоящия състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения.

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е началник на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на отдел “Охранителна полиция” –чл. 204, т.4 във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съдът счита, че е спазена установената писмена форма по чл. 210 от ЗМВР. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, но това не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.

Дисциплинарната отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР. По силата на чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. По силата на чл. 197, ал. 1 т. 2 дисциплинарните наказания са – т. 2 писмено предупреждение. По силата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР –т. 3 дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за небрежност в служебната дейност. Съгласно типова длъжностна характеристика за длъжността началник сектор “Пътна полиция”същият има длъжностни задължения, изразяващи се в организиране, ръководство и контрол на цялата работа на сектора свързана с осигуряване на безопастността на движението, дейността на пътния контрол, организацията на движението и разпорежданията на ръководството.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. Доколкото евентуално дисциплинарно нарушение попада в хипотезите по чл. 199 от ЗМВР, то на основание чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна заповед, както е в случая, но при всяко положение трябва да се обективира по някакъв начин първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство, съгласно чл. 208, изр. второ от ЗМВР. След като се изяснят фактите и обстоятелствата по случая преди налагане на дисциплинарното наказание трябва да изслуша държавния служител или да се приемат писмените му обяснения, съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В случая така разписания в ЗМВР ред за установяване на дисциплинарното нарушение и за налагане на дисциплинарно наказание напълно е игнориран от наказващия орган. Остава неясно кое е първото действие по установяване на нарушението, а това е съществен момент за да може да се направи преценка дали са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съобразно чл. 195 от ЗМВР, които от своя страна пряко кореспондират с дължимата се проверка за законосъобразност на атакувания акт. По делото няма данни, Л. да е да е бил уведомен, че срещу него има образувано дисциплинарно производство по което да е могъл да участва самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. По делото няма данни да е поканен писмено да даде писмени обяснения по случая. Няма данни, а и не се твърди Л. да е бил изслушан във връзка с конкретно повдигнато дисциплинарно нарушение. Представената докладна записка няма характеристиките на писмени обяснения, нито може да се приеме, че замества изслушването. При издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание органът трябва да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят нито е изслушван, нито е дал обяснения, което е в нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта липсват каквито и да било мотиви на органа, изразяващи неговата оценка на твърдяното нарушение като тежест на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, последици, които са настъпили, форма на вина на служителя и цялостното поведение на служителя. За да е налице обоснованост на извода на дисциплинарно-наказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение, задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при издаване на заповедта. Това е особено важно в конкретния казус, защото с тази заповед е наложено наказание в максимален размер. В процесната заповед в нарушение на чл. 210, ал. 1 не са оценени и обсъдени всички събрани доказателства, не е споменато и не е обсъдено кадровото досие на лицето, липсва оценка на нарушението в контекста на цялостната дейност на служителя в системата на МВР. Липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. За да е налице обоснованост на извода на дисциплинарно-наказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение, задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при издаване на заповедта, което в случая не е налице. Установеното неспазване на изискванията на разписани в ЗМВР настоящия съдебен състав намира за съществен процесуален порок на производството по налагане на дисциплинарно наказание, рефлектирал и върху правото на защита на наказания служител. С оглед констатациите изложени по-горе настоящия състав приема, че при постановяване на заповед № 313з-1830 от 16.08.2016г. дисциплинарно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила с игнориране на чл. 208, чл. 205, ал. 2, чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и посредством това се налага отмяна на заповедта в условията чл. 146, т. 3 от АПК.

Въпреки, че изложеното по-горе е достатъчно основание на отмяна ще се акцентира и на това, че дисциплинарно наказващия орган е постановил и една материално незаконосъобразна заповед. Доводите се следните:

Жалбоподателят е наказан за това, че в периода от 16.07.2015г. до 11.08.2016г., след като е съгласувал проект на заповед относно определяне на длъжностни лица от ОД на МВР-Перник, които да издават наказателни постановления по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра на МВР не е деловодно регистрирал в деловодството на ОД на МВР-Перник проекта на заповедта. Това деяние представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители/, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР-небрежност в служебната дейност му е наложено дисциплинарно наказание. Настоящия състав приема, че в конкретния казус няма данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя. Не е установено нарушение, било то дисциплинарно такова, което да може да се вмени за извършено от жалбоподателя. На първо място от резолюцията поставена от “някого” върху заповедта на Министъра не става ясно посочените лица какво следва да изпълнят и да направят. А и дословно прочетена тази заповед не разпорежда предприемане на преки действия от страна на ОД на МВР. Това е така, защото в самата заповед изрично са посочени длъжностните лица, които са определени да издават наказателни постановления. Друг освен министъра на МВР по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП не разполага с правомощията да определя длъжностни лица, които да издават наказателни постановления. В заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. министъра изрично е определил длъжностните лица заемащи съответните длъжности. Опосредяване, действието на заповедта на министъра, с която са определени длъжностни лица, които да издават наказателни постановления, посредством издаване на заповед за определяне на длъжностни лица от областната дирекция, които да издават наказателни постановления по ЗДвП е непопустимо. Поради тази причина и поради това, че от резолюцията въобще не може да се направи дори обосновано предположение, какво е следвало да направят посочените лица и в какъв срок същите-заедно или поотделно да дължат изпълнение се приема, че фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая въобще не се изяснени. Самата резолюция не отговаря на пар. 1, т. 21 от ДР на Инструкция за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР. В нея няма кратко описание, съдържащо указание, няма срок за изпълнение. Отделно от това в самата инструкция няма правна норма, която да разписва проекти на документи деловодно да се регистрират. Такива документи се изпращат с писмен доклад и след подписването им се регистрират, съгласно чл. 210 и чл. 211 от инструкцията. Отделно от изложеното, но в пряка връзка с него е и приетата по делото типова длъжностна характеристика за длъжността началник сектор “Пътна полиция”. От нея се установява, че на жалбоподателят не са му вменени задължения деловодно да регистрира проекти на заповеди. Не са му вменени и задължения деловодно да регистрира и заповеди. Да, същият има задължения да организира, ръководи и контролира цялостната работа на сектора по осигуряване безопастността на движението, по организация на движението и разпорежданията на ръководството, но конкретни “деловодни функции” наказаното лице няма. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не е сторено. За извършено от страна на жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина, няма преки, няма и косвени доказателства, които да насочат състава да приеме, че жалбоподателя би могъл да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му като извършено в посочения времеви период дисциплинарно нарушение. Всичко това мотивира състава да приеме, че дисциплинарния орган не е установил, нито доказал по безспорен и категоричен начин извършване на нарушение от обективна и субективна страна от жалбоподателя на състав на дисциплинарно нарушение, и то квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. С оглед изложеното заповедта като материално незаконосъобразна и недоказана ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от ЗМВР.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния акт ще бъде отменен изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер на 810 (осемстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 800 (осемстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 02242 от 29.08.2016 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед с рег. № 313з-1830 от 16.08.2016г. на Началник отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник, с която е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от шест месеца на С.Г.Л.-началник на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на С.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/