О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 304

 

Гр. Перник, 05.10.2016 година.

 

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

    Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния –секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 278 по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.В.Д. ***, срещу Заповед № 1172 от 31.05.2015 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 46, ал. 1, т. 3и т. 7 и чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 33,            ал. 1, т. 3 и т. 6 от наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник е отменена Заповед за настаняване № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник и е наредено на управителя на „***“ ЕООД да издаде заповед за прекратяване на договора за отдаване под наем на общински жилищен имот с настоящия жалбоподател и членовете й за общинско жилище, находящо се в ***. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което моли съда да я отмени.

В проведеното съдебно заседание на 12.09.2016 година жалбоподателя моли съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата община Перник, чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт Калина Лефтерова моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана.

В хода на произнасянето по съществото на делото настоящия съдебен състав, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото намира, че подадената жалба е недопустима поради липса на подлежащ на оспорване акт и на основание чл. 159, т. 1 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, по следните съображения:

Предмет на настоящото дело е Заповед № 1172 от 31.05.2015 година на кмета на община Перник, с която се отменя Заповед за настаняване              № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник и е наредено на управителя на „***“ ЕООД да издаде заповед за прекратяване на договора за отдаване под наем на общински жилищен имот с настоящия жалбоподател и членовете му. Така оспорената заповед в случая няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като не представлява изрично волеизявление, с което да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Жалбоподателят и членовете на неговото семейство са настанени в общинско жилище, за което имат сключен Договор за отдаване под наем на държавен имот от 10.01.1997 година. Наемните правоотношения между държавата /общината/ и наемателят възникват от сложен фактически състав, който включва издаване на заповед за настаняване /Заповед за настаняване № 19 от 08.01.1997 година/ и договор за наем /Договора за отдаване под наем на общински жилищен имот от 10.01.1997 година/, с който договор за наем са определени правата и задължения на страните по договора, предмета на договора, срока, наемната му цена и др. След като са сключили договора за наем, правоотношенията между страните са станали облигационни и се регулират от гражданското право поради наличието на равнопоставеност между наемателя и наемодателя. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост изрично сочи, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ето защо с оспорената заповед не е прекратено наемното правоотношение на настоящия жалбоподател, а само и единствено е налице подготвителен акт, с който се стартира производство по проверка и установяване наличието на предпоставките за прекратяване на договора за наем изброени в нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗОС, поради което оспорената заповед не съставлява годен за съдебно обжалване по смисъла на чл. 21 от АПК административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. В случая визираните в нормата предпоставки не са налице. Действително процесната заповед е издадена от административен орган, но с нея се отменя издадената настанителна заповед и се нарежда на управителя на „***“ ЕООД да издаде заповед за прекратяване на договора за наем – наемното правоотношение, поради което на оспорващия непосредствено не се засягат негови права, свободи или законни интереси. Такива биха били засегнати от издаването на заповед за прекратяване на наемното правоотношение от органа издал настанителната заповед, която в случая е налице, издадена е Заповед № 10 от 23.06.2016 година, с която управителя на „***“ ЕООД е прекратил договора за наем, считано от 01.07.2016 година, но която заповед не е предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, тьй като не е оспорена. В оспорената заповед липсва властническо волеизявление, въз основа на което валидно да са прекратени наемните отношения между страните. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 8 471 от 18.09.2007 година, постановено по административно дело № 6 881/2007 година и Определение № 5 525 от 28.04.2009 година, постановено по административно дело № 5 360/2009 година на ІІІ отделение.

Поради изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Недопустимостта на производството изключва и дължимостта на обсъждането от настоящия съдебен състав на конкретно изложените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт.

С оглед на гореизложеното определението с което е даден ход по съществото на делото и определението с което е даден ход на делото следва да бъдат отменени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

        

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определението от 12.09.2016 година, с което е дадено ход по съществото на делото.

ОТМЕНЯ определението от 12.09.2016 година, с което е дадено ход на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.В.Д. ***, срещу Заповед № 1172 от 31.05.2015 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 46, ал. 1, т. 3и т. 7 и чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник е отменена Заповед за настаняване № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник и е наредено на управителя на „***“ ЕООД да издаде заповед за прекратяване на договора за отдаване под наем на общински жилищен имот с настоящия жалбоподател и членовете й за общинско жилище, находящо се в ***, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело                        № 278 по описа за 2016 година на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: