О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. Перник, 10.10.2016г.
Административен
съд Перник, в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 365 по
описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
искова молба вх. № 1977 от 28.07.2016 година на В.М.З., с ЕГН **********,*** срещу
Община Трън за сумата в размер на 1 000 000.00 /един минион/ лева,
представляващи претърпени неимуществени вреди от непремахване на сграда в
съседен нему имот.
С Разпореждане
от 10.08.2016 година съдията докладчик е оставил делото без движение, като е
дал задължителни указания на ищеца.
С уточняваща
молба вх. № 2151 от 24.08.2016 година ищеца е уточнил и категорично заявил, че в
случая не става въпрос за административен акт, които да е отменен, а за
бездействие и неравномерно, тенденциозно прилагане на закона от страна на
община Трън, която от 25 години е укривала незаконно построена метална барака,
в съседения му имот-УПИ VІ-164, кв. 10, по плана на с. Филиповци, собственост
на Г.Л.. Тази барака му пречела да си ползва имота. Предявената претенция в
размер на 1 000 000 лева е за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2010 година – датата, на която е издадена
заповед № 385 от 29.12.2010г. на Кмета на община Трън, с която е разпоредено
премахване на метална барака като неподходяща по местоположение, разположение и
вид. Заявява, че претендираната сума е
вследствие на бездействия на община Трън да премахне бараката на съседа му.
В писмен отговор
депозиран от ответната страна се излагат аргументи за недопустимост на
съдебното производство. Доводите са свързани с това, че в исковата молба и
уточняващата такава липсва петитум по чл. 204, ал. 4 от АПК. Също така за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на такъв иск, защото същият не е страна в
административното производство приключило с издаване на заповед №
385/29.12.2010г. на кмета на община Трън и същият не е непосредствено засегнат
от нея. За него не са възникнали никакви права и задължения, от неизпълнение на
акта. Не е образувано и изпълнително производство, тъй като бараката е
премахната доброволно от адресата на заповедта.
Настоящият съдебен състав на Административен
съд Перник, след като се запозна с исковата молба, уточняващата молба и
приложенията към тях, приема, че така подадената искова молба е недопустима по
следните съображения:
От обширната
искова молба и от уточнителната молба се приема, че ищеца е предявил иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед твърденията му, че неимуществените вреди
са произтекли от неравномерно, тенденциозно прилагане на закона от страна на
община Трън, която от 25 години е укривала незаконно построена метална барака,
в съседния му имот-УПИ VІ-164, кв. 10, по плана на с. Филиповци, собственост на
Г.Л. и не е изпълнила заповед № 385/29.12.2010г. на кмета на община Трън, с
която е разпоредено премахне на постройка
/метална барака/, изградена в УПИ VІ-164, кв.10 по плана на с. Филиповци, общ.
Трън, собственост на Г.Л. може да се приеме, че в случая се претендира
бездействие от страна на ответника.
По
делото не е спорно, че заповед
№ 385/29.12.2010г. на кмета на община Трън е
изпълнена и въпросната постройка е премахната. Това е удостоверено в
констативен протокол № 15 от 18.04.2016г..
Нито в исковата
молба, нито в уточнителната молба се
заявява претенция за оспорване
законосъобразността на това бездействие. Незаконността на бездействието,
съгласно чл.204, ал.4 от АПК се установява от съда, пред който е предявен иска
за обезщетение.
Съгласно
чл.
128, ал. 1, т. 5 и чл.
203, ал. 1 от АПК, на административните съдилища са подведомствени делата
по искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Отговорността на
държавата или общините по чл. 1 от
ЗОДОВ предполага наличието на елементите от фактическия й състав, а именно
вреда – имуществена или неимуществена, действителна такава или пропусната
полза, която да е причинена пряко или непосредствено от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, при или
по повод изпълнение на административна дейност. При кумулативната даденост на всички
елементи от фактическия състав на правната норма е допустимо исковото
производство по този ред пред административния съд. Исковете се разглеждат по
реда установен в АПК.
От
своя страна чл.
204 от АПК обуславя допустимостта на исковете по чл. 1 от
ЗОДОВ от предхождаща отмяна по съответния ред на акта, действието или
бездействието, посочена като причина за твърдените вреди, или предявяването им
в условията на евентуалност спрямо образувано вече съдебно производство по
оспорване законосъобразността на акта, действието или бездействието. В случая,
предявения иск не може да бъде приет за допустим на основание чл.
204, ал. 4 АПК, тъй като цитираната разпоредба също предпоставя
допустимостта на иска за обезщетение от искане за отмяна на незаконосъобразни
действия или бездействия. В исковата молба и уточнението към нея липсва искане
от страна на ищеца за отмяна на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностните лица – служители на ответника. В посочения смисъл е и съдебната
практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в
Определение № 790 от 26.01.2016 година, постановено по административно дело №
327 по описа на съда за 2016 година, на VІІІ отделение.
На следващо
място по разбиране на състава, не е налице и надлежна процесуална легитимация
на ищеца, защото същият следва да е от кръга
от лица, които имат право да оспорват това бездействие. В случая става въпрос
за бездействие на орган по изпълнението дължащ да изпълни административен акт -
заповед № 385/29.12.2010г. на кмета на община Трън. Ищеца в настоящото производство не е надлежно
легитимиран да оспори това бездействие /ако има такова/, защото то не засяга негови
права и законни интереси, нито същия е адресат
на заповедта, нито е сред кръга от лица,
спрямо които изпълнението на тази заповед, респективно бездействието по
отношение на нейното изпълнение, би засегнало негови права или са свързани с
вменяването на някакви задължения по отношение на него.
От представените
по делото множество съдебни актове се установява, че обекта на премахване е
изграден в съседния имот и е приет за премахване тъй като е неподходящ по
местоположение, разположение и вид и същият към момента на депозиране на
исковата молба е премахнат. Ищецът не е заинтересована страна по смисъла на ЗУТ да
оспори заповедта на кмета на общината, поради което и не е сред кръга от лица, които имат право да искат
нейното изпълнение. Отделно от това заповедта е изпълнена, поради което не е
налице и образувано изпълнително производство по което евентуално да се
преценява дали ищеца би могъл да бъде някаква трета страна дължаща изпълнение. След
като законът не му е предоставил правна възможност да изисква изпълнение на
този административен акт, то той не е и надлежно легитимиран да оспорва
бездействие на органа да изпълни този административен акт, като в случая както
се изложи по-горе няма и заявен петитум по чл. 204, ал. 4 от АПК, по който да
се произнесе съда.
Предвид
гореизложеното настоящия съдебен състав, приема, че не са налице абсолютните
процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на иск, поради
което така предявения иск е процесуално недопустим. С оглед на това исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
съдия при Административен съд Перник
О П Р Е Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова
молба вх. № 1977 от 28.07.2016 година на В.М.З., с ЕГН **********,*** срещу
Община Трън, с която се претендира обезщетение в размер на 1 000 000.00
/един милион/ лева за претърпени неимуществени вреди.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 365 по описа за 2016 година на
Административен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/