Р Е Ш Е Н И Е

№ 315

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 13.10.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 331 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 225 във вр. с чл. 133, ал. 3, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото се гледа от Административен съд - Перник като касационна инстанция по силата на Определение № 7663 от 23.06.2016г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по АД № 7343 по описа на съда за 2016г..

Образувано е по касационна жалба от Б. Д., в качеството му на началник от Районно управление-Дупница при ОД на МВР-Кюстендил, против решение № 115 от 22.03.2016г. на Районен съд-Дупница, постановено по АНД № 1238 по описа на съда за 2015г..

С атакуваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 15-0348-000009 от 16.01.2015г., издадено от Началника на РУ-Дупница към ОД на МВР- Кюстендил, с което на А.В.С.,***, за нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

В жалбата се твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Излагат се съждения, че при издаване на процесното наказателно постановление са спазени всички административнопроизводствени правила, както и че същото е издадено при правилно приложен материален закон. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на Районен съд-Дупница и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, А.В.С., пред съда се явява лично. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на служебната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с релевираните касационни основания и след извършената служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

Проверяваният съдебен акт е постановен при второ по ред разглеждане на делото от Районен съд-Дупница като първа съдебна инстанция, след отменително решение на Административен съд-Кюстендил, постановено по КАНД № 268/2015 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд и с което са дадени задължителни указания за събиране и проверка на доказателства с цел изясняване на обективната истина.

В изпълнение на дадените указания районният съд, след събиране на доказателства е приел от фактическа страна, че на 12.01.2015г., със съставяне на акт за нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП срещу настоящия ответник е образувано административнонаказателно производство за това, че на 12.01.2015г. на път KNL2034, км 4+500, посока гр. Бобошево, област Кюстендил, е управлявал лек автомобил с несъобразена с пътните и атмосферни условия (мокра настилка) скорост, вследствие което се ударил в намиращ се на пътното платно камък, който минал под купето на автомобила, с което причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП) със значителни за автомобила материални щети. Въз основа на така съставения акт на 16.01.2015г. е издадено НП №15-0348-000009, с което за вмененото с акта нарушение на ЗДвП е реализирана административнонаказателната отговорност на А.С., като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

При извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, решаващият първоинстанционен състав е приел, че производството е засегнато от съществен процесуален порок поради порок в НП по отношение на изискването по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН в т. 5 за описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Районният съд е направил извод за неточно и некоректно посочване в НП на „конкретните обстоятелства, свързани с изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП“, което е възприето като липса на описание на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за съставомерността на процесното деяние, довело на свой ред според съда и до „необоснованост“ на административнонаказателното обвинение. В решението липсват изводи по същество относно това, реализиран ли е състав на вмененото административно нарушение, респективно относно приложимия материален закон. На посоченото основание процесното наказателно постановление е отменено.

Решението е правилно като краен извод, макар касационният съд да не споделя мотивите на първата съдебна инстанция за отмяна на процесното наказателно постановление.

На първо място бланкетно, но без основание сочи касаторът допуснати в производството пред първа съдебна инстанция съществени процесуални нарушения. Производството пред районния съд е протекло в съответствие с процесуалните правила по чл. 59 до чл. 63 от ЗАНН и приложимите такива по НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, регламентиращи съдопроизводствените действия на районните съдилища при първоинстанционното разглеждане на делата. Съдът е постановил решението си след събиране на доказателства, съобразено с указанията на по-горния съд.

Неправилно обаче районният съд е обсъдил и установил, в хода на извършвана съдебна проверка за законосъобразност в условията на повторно първоинстанционно разглеждане на делото, наличие на процесуалния нарушения в производството по налагане на административно наказание. В разрез с указанията, дадени от касационната инстанция, решаващият първоинстанционен състав се е занимал с процесуалната законосъобразност на производството-въпрос, разрешен с решението на Административен съд-Кюстендил по КАНД №268/2015 г., които указания-по тълкуването и прилагането на закона, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, съгласно чл. 224 от АПК.

Отново бланкетно, но без връзка със съдържанието на мотивите на атакувания съдебен акт, касаторът сочи нарушение на материалния закон. В обжалваното решение липсват конкретни мотиви по съществото на спора и изводи по приложимия материален закон. Единствено, но нескрепено с мотиви, е отбелязана липса на фактическа обоснованост на повдигнатото административнонаказателно обвинение, но без в решението да са изложени изводи по фактите и приложимия закон, в каквато посока са указанията на касационната инстанция.

Касационният съд, във вр. с правомощията си по чл. 227, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и предвид липсата на процесуална възможност за отмяна и връщане на делото за поредно ново произнасяне от първоинстанционния съд, с цел правна пълнота на съдебната проверка единствено ще отбележи, че в производството по съдебно обжалване на процесното наказателно постановление, въпреки усилията на съда за служебно събиране на достатъчно и относими по повод спора доказателства, вмененото на настоящия ответник административно нарушение е останало недоказано. Цялостната преценка на събрания доказателствен материал и противоречията в същия, след отделяне на спорното от безспорното, води на извод за липса на осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, поради липса на установена безспорно проява на основен съставомерен елемент на деянието от субективна страна, а именно-вината на водача. В производството недоказани са останали движението с несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП скорост, както и предвидимостта по отношение на появилото се на пътя внезапно препятствие, съответно вината на водача. На твърденията на наказаното лице и обясненията на свидетеля-очевидец на ПТП, Георгиев, пътувал заедно с водача С., потвърдил пред съда обясненията на последния в акта и жалбата, срещупоставими са единствено предположенията на актосъставителя и свидетеля по акта, които обаче не са възприели лично случилото се. Отделно от това, обясненията на пътните полицаи, дадени пред районния съд не внасят реално яснота по случая, а пресъздават отделни текстове от законови и подзаконови норми, посредством който се цели да се обоснове издаване на акт за административно нарушение. С оглед на това на база на надлежно събраните доказателства във въззивното производство настоящия състав приема, че нарушението не е доказано. Въз основа на свидетелските показания на Георгиев се приема, че не е доказан факта на управление на МПС с несъобразена с релефа и атмосферните условия скорост, а от друга не е налице предвидимо препятствие – свлечена земна маса и камък паднал внезапно пред автомобила /свидетелски показания на актосъставителя и на Георгиев/. Въз основа на изложеното се приема, че като е отменил наказателното постановление макар и с други мотиви районен съд-Дупница като краен резултат е постановил решение, което ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила решение № 115 от 22.03.2016г. на Районен съд - Дупница, постановено по АНД №1238 по описа на съда за 2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/