Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 03 октомври 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. №334 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.Г.А. ***, посредством процесуалното представителство на адв. З. С. срещу решение №39 от 04.05.2016 г. на Районен съд – Трън, постановено по а.н.д. №26 по описа на съда за 2016 г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №16-0361-000014 от 29.01.2016 г., на Началника на Районно управление (РУ) - Трън към ОД на МВР - Перник, с което на С.Г.А. *** са наложени три административни санкции: 1. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца;

2. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева);

3. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).

Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, с което правото му на защита било съществено ограничено, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът се оплаква от несъответни на събраните по делото доказателства изводи по фактите, предвид взети под внимание единствено показанията, дадени от свидетелите на страната на административнонаказващия орган, довели районния съд до погрешни правни изводи.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление - Трън към ОДМВР - Перник пред съда не изпраща представител и не дава становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за правилност на решението на районния съд предвид процесуална и материална законосъобразност на административнонаказателното производство и на производството пред първа съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред Районен съд - Трън, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В касационното производство писмени доказателства за установяване основанията за обжалване не са представени.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните с жалбата касационни основания съдът намира решението на първата съдебна инстанция за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по повод допустима първоинстанционна жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На 23.01.2016 г. на С.Г.А., водач на лек автомобил с рег. № марка „***“, модел „***, е съставен акт за три нарушения на ЗДвП затова, че на същата дата около 22:30 часа, при извършена му проверка от младши автоконтрольор - служител на РУ-Трън, е: 1. отказал да бъде изпробван за установяване употребата на алкохол с техническо средство „Дрегер“, 2. не носи у себе си, като водач, свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон към него; 3. не носи у себе си, като водач, свидетелство за регистрация на управляваното от същия МПС.

Въз основа на така съставения акт за нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с което С.А. е административно наказан за вменените му с акта три нарушения на ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Трън и потвърдено в цялост от първата съдебна инстанция с обжалвания в настоящото производство съдебен акт.

За да постанови атакувания съдебен акт и да потвърди така издаденото наказателно постановление в цялост, решаващият състав на Районен съд – Трън, след събиране и преценка на доказателствата, част от преписката по издаване на процесното наказателно постановление и след събиране на допълнителни такива, е приел от фактическа страна, че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в акта и НП дата, място и час и при вписаните обстоятелства, С.А., управлявал описания по-горе лек автомобил, след което спрян за проверка отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и не носел у себе си като водач СУМПС, контролния талон към него и свидетелството за регистрация на МПС.

При така установеното по фактите районният съд след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на спорното административнонаказателно производство е приел от правна страна, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуалните нарушения, които да обосноват отмяна на наказателното постановление на такова основание.

На основание изводите си по фактите решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че безспорно доказаните и за извършени от С.А. три деяния, покриват съставите на административни нарушения именно и съответно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. Извършил преценка за законосъобразност и справедливост на наложените съответно административни наказания, районният съдия е постановил, че същите са наложени в законоустановените за всяко нарушение вид и абсолютен размер.

Решението е правилно.

Без основание твърди касаторът допуснати от страна на районния съд съществени процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата по повод спора, ограничили правото му на защита. В пределите на касационната проверка и предвид доводите в жалбата не се установи наличие на процесуален порок в дейността на първоинстанционния съд при събирането и оценката на доказателствата, въз основа на които са направени изводите за безспорност по отношение нарушенията, техният автор и неговата вина и съответна правилна правна квалификация на същите.

Доводът на жалбоподателя за едностранчива преценка на събраните по повод спора доказателства, съдържащи се в показанията на свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие пред районния съд, не кореспондира с мотивите на обжалваното решение. На първо място районният съдия, освен на данните, съдържащи се в доказателствата, част от преписката по издаване на процесното НП, се е позовал и на показанията на всички свидетели, дали обяснения пред съда. На следващо - последователно и в детайли е извършена оценка на целия събран по повод спора доказателствен материал, след което направените изводи съобразно вътрешното убеждение на съда са основани изцяло в относимите към случая законови разпоредби.

Касационният състав споделя преценката на доказателствения материал от страна на районния съд и изводите по фактите и правото на първата съдебна инстанция, включително и в частта им отнасяща се до липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 11 от ЗАНН за дисквалифициране на деянието по т. 1 от наказателното постановление като административно нарушение. Отказът на А. да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол е безспорно установен, като съответно доказан, без да са налице данни да е обусловен от обстоятелства, които да определят деянието, като извършено при крайна необходимост, независимо от тезата на наказаното лице, поддържана и пред касационния съд. В мотивите на обжалваното решение е анализиран на институтът на крайната необходимост, поради което е ненужно настоящият състав да излага съждения отново в тази посока. Касаторът не ангажира, а по делото не са събрани убедителни доказателства, че към момента, в който е подканен да се подложи на тест с дрегер, е съществувала пряка и непосредствена опасност за държавни или обществени интереси, за негови или на другиго лични или имотни блага, която опасност деецът да не е могъл да избегне по друг начин (чл. 13, ал. 1 от НК във вр. с чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Последвал и отказ на А. да се подложи на медицинско изследване за наличие на концентрация на алкохол в кръвта, след като се е явил Спешния център в гр. Трън с издадения му за това талон. Към онзи момент са налице данни от медицинския екип, които свидетелства няма основание да бъдат оценени като предубедени, че А. е бил единствено с повърхностни рани, нормално кръвно налягане и във видимо възбудено състояние единствено под въздействието на алкохол. При тези безспорни факти логичен и законосъобразен извод е, че към онзи момент А. е действал единствено повлиян от употребата на алкохол, макар и с неустановена концентрация към момента на проверката, но със събрани достатъчно доказателства, че е бил под такова въздействие, като и че е действал единствено и само с цел да осуети извършваната му проверка, но не и в условията на крайна необходимост. По тази причина доводите в жалбата се възприемат единствено като защитна теза, съградена от касатора в опит да се освободи от административнонаказателна отговорност на неосъществило се от една страна законово основание, при безспорно установено от друга извършено от С.А. от обективна и субективна страна нарушение по чл. 173, ал. 3 от ЗДвП.

И при извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не се установи наличие на основание за касиране на обжалвания съдебен акт. По делото е безспорно установено и съответно доказано, че към процесните дата и час и на посоченото място, С.А., водач на МПС към този момент, спрян за проверка, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, не е носел у себе си СУМПС, контролен талон към същото, както и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, с което е осъществил от обективна и субективна страна състави на три административни нарушение, правилно квалифицирани съответно като: нарушение по чл.173, ал. 3 от ЗДвП, нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. Наложените наказания са в законоустановения вид и в абсолютен размер, съобразено с правилата за определяне на административните наказания, установени в чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

Изложеното обосновава извод, че районният съд, като е потвърдил в цялост процесното наказателно постановление в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен материален закон, е постановил законосъобразен съдебен акт, който освен това валиден и допустим, ще бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд – Перник, в касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №39 от 04.05.2016 г. на Районен съд – Трън, постановено по а.н.д. №26 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/