Р Е Ш Е Н И Е

№ 325

гр. Перник, 21.10.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар Е.В. и с участието на представител на Окръжна прокуратура – Перник прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№ 355 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) – Благоевград, представлявана от директора В. Г. И. срещу решение № 109 от 17.06.2016 г. на Районен съд Радомир, постановено по а.н.д. № 183 по описа на съда за 2016 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № ПО-02-28 от 15.03.2016 г. на Директора на БДЗБР – Благоевград, с което на Д.С.С. в качеството му на кмет на Община Земен, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 140, ал. 4, във връзка с чл. 138, ал. 4, т. 5, във връзка с чл. 200а, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1 и ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН. Изводите на въззивния съд по приложимия материален закон не кореспондират със събраните по делото доказателства. Освен това при постановяване на решението са неправилно е преценено, че при налагане на наказанието са допуснати в нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в неяснота при описанието на нарушението в акта и НП.

По изложените мотиви се иска от настоящата инстанция да отмени решението на РС-Радомир и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, Д.С.С. редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а наказателното постановление потвърдено.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е и основателна:

Районен съд гр.Радомир, в хода на извършената служебно проверка относно законосъобразността на производството по налагане на административно наказание е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради неясно и неточно описание на нарушението, предвид липса на посочване в АУАН и НП на „точното географско местонахождение“ на коритото на р. Струма от ПС-Жабляно до фабрика „Елпром-ИЕП“ АД - бивша маслобойна, чиято проходимост не е осигурена. От описанието на мястото не може да се направи категоричен извод, че проверявания участък е в границите на урбанизираната територия, съответно административнонаказателна отговорност за непочистването следва да се понесе кметът на Община Земен. Районният съдия е направил извод и за липса на посочване в акта и НП на конкретното задължение по чл. 140, ал. 4 от ЗВ, което наказаното лице не изпълнило, предвид вменените с т. 1 до т. 4 на посочената разпоредба задължения. На посочените основания наказателното постановление е отменено, като процесуално незаконосъобразно, без произнасяне по съществото на спора и приложимия материален закон.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗВ в редакцията на закона към датата на извършване на процесното нарушение (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) защитата по чл. 137 от ЗВ (защита от вредно въздействие на водите) е оперативна и постоянна. Постоянната защита, съгласно чл. 138, ал. 4 от ЗВ, включва изброени в 10 точки дейности, измежду които и поддържане проводимостта на речните легла (т. 5). Съгласно чл. 140, ал. 3, предл. 3 от ЗВ дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5 включват премахване на израснали във водното течение дървета, опазване бреговете на реките от ерозия, укрепване на бреговете и защита на крайбрежната растителност. На свой ред нормите на чл. 140, ал. 4 и ал. 5 от ЗВ определят съответно субектите, на които е вменена организацията и координацията на дейностите по почистване на речните легла, а именно – кметът на общината, когато почистването на речните легла е в границите на урбанизираните територии, или областният управител – когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизираната територия. Предвид използвания от законодателя разграничителен критерий, а именно – границите на урбанизираната територия, следва да се изясни и това понятие, намерило своя регламент в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и приложим на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), без това да нарушава императива на чл. 46, ал. 3. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, „урбанизирани територии са населени места и селищни образувания.“, като според т. 6 на § 1 от ДР на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището“, а съгласно т. 8 на § 1 от ДР на ЗАТУРБ „землище“ е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.“

От така цитираните текстове следва, че местоположението на съответния участък от речните легла, в зависимост от това дали същият се намира в границите на урбанизираните територии или извън тях, определя и задълженото за организация и контрол на дейностите по поддържане на тяхната проводимост, съгласно разпоредбите на ЗВ, длъжностно лице. Именно това е останало неизяснено в производството пред първа съдебна инстанция. Районният съд е обосновал своите изводи при непълнота на доказателствата, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Липсата на приобщени, като част от административнонаказателната преписка, писмени доказателства относно точното местоположение на непочистения участък, е процесуален порок на производството, но не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът е длъжен да постанови решението си по вътрешно убеждение, но основано на всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да придава предварително установена сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В противоречие с принципите, залегнали в чл. 13 и чл. 14 на НПК и задължението си по чл. 107, ал. 2 – ал. 5 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, решаващият първоинстанционен състав не е събрал необходимите му за разкриване на обективната истина доказателства относно вида на територията, през която минава участъкът, непочистването на който е обосновало процесното производство. Съдът е достигнал до извод за недоказаност на местоположението на този участък на основание данните от обстоятелствените части на акта и НП, от съдържанието на констативния протокол и от обясненията, дадени пред съда от свидетелите, които данни обаче не дават категоричен отговор на основния, изведен по – горе въпрос. Тези данни не са достатъчни предвид разпоредбите на ЗУТ и ЗАТУРБ във връзка с разпоредбите на ЗВ да дадат еднозначен отговор на въпроса къде точно се намира речният участък. Нито описаните в протокола точни географски координати, нито обстоятелствените части на акта и НП, нито обясненията на свидетелите, направени пред съда са достатъчни за наличието на безпротиворечив правен извод относно вида на територията. При тази непълнота и противоречивост на доказателствата необходимо е било да бъдат събрани по надлежния ред и от съответни източници или чрез съответните доказателствени способи доказателства относно строителните граници населеното място, както и относно границите на неговото землище, след което да бъдат направени съответните правни изводи относно това намира ли се процесния речен участък в границите на урбанизираната територия или не.

Настоящият касационен състав намира за неправилни и изводите на районния съд относно правната квалификация на вмененото процесно нарушение, възприета с решението като непълна поради липса на вписана в акта и НП като част от нарушените законови разпоредби конкретна точка от ал. 4 на чл. 140 от ЗВ. Тук се споделя становището на касатора, застъпено в жалбата, че длъжностното лице по чл. 200а, ал. 2 от ЗВ носи отговорност за неизпълнение на задължение, вменено му със ЗВ в чл. 140, ал. 1, във връзка с чл. 138, ал. 4, т. 5, което задължение в процесния случай е поддържането проводимостта на речните легла в границите на урбанизираните територии, като част от постоянната защита от вредното въздействие на водите, посредством поредица от действия, изброени в т. 1 – т. 4 на чл. 140, ал. 1 от ЗВ.

Изложеното налага извод за неправилност на първоинстанционното решение и като такова, същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва служебно да събере посочените по-горе доказателства, след което да формира правни изводи, както относно вида на територията, на която се намира проверяваният участък от р. Струма в община Земен от ПС-Жабляно до фабрика „Елпром-ИЕП“ АД - бивша маслобойна, така и изводи по съществото на спора, относно извършването или не, виновно или не, на процесното нарушение и от наказаното длъжностно лице, както и изводи относно приложимия и приложен материален закон.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 109 от 17.06.2016 г. на Районен съд Радомир, постановено по а.н.д. № 183 по описа на съда за 2016 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд Радомир, при съобразяване на указанията, дадени с мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п /п/