Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№327

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 17.10.2016 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и осми септември през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                                       СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 357 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник против решение № 79 от 13.05.2016г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 80  по описа на съда за 2016г..

С атакуваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 3-А-25 от 04.02.2016г. на Директора на РИОСВ - Перник, издадено срещу „Галко“ АД, ЕИК  седалище и адрес на управление гр. Радомир, обл. Перник, ул. “Гарата” №1, представлявано от Д. И.Д.-председател на УС, за нарушение по чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за което е наложено  административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

В жалбата се твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Излагат се доводи за несъответствие на изводите на районния съд със събраните по делото доказателства, довело до неправилно приложение и на материалния закон. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на Районен съд - Радомир и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, „Галко“ АД, гр. Радомир, пред съда се представлява от адв. Б. Б. - АК - Перник. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде отменено, тъй като процесното нарушение е доказано и вместо да се постанови решение, с което да се потвърди наказателното постановление

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на служебната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с релевираните касационни основания и след извършената служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 30.09.2015г. със съставяне на акт за административно нарушение (АУАН) срещу „Галко“ АД, гр. Радомир е образувано административнонаказателно производство за това, че на 13.08.2015г. в обект: инсталация за повърхностна обработка на метали и за горещо поцинковане, находяща се на площадка, стопанисвана от „Галко“ АД, гр. Радомир, дружеството не е изпълнило дадено му на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС предписание с т. 2 на протокол №2/2015 г. - КР №118/2006 г. на РИОСВ - Перник, а именно: да поддържа постоянно в изправно състояние и ненарушена цялост на въздуховодите и изпускащите устройства (ИУ). Предписанието било дадено във връзка с констатирани при предходна проверка, извършена на 21.04.2015г. несъответствия с условията на комплексно разрешително (КР) №118/2006, актуализирано с №118-Н0-ИО-А1/2012г.. При проверката било установено, че едната страна на довеждащия въздуховод на емисии на вредни вещества от дейността на пещ за подгряване на вана за горещо поцинковане до ИУ К1 е с нарушена цялост - има отвор към бетоновата стена на цеха с размери 30 на 50см., което води до изпускане на емисии на вредни вещества в атмосферата на височина около 80см (а не на 20 м) от земната повърхност от наличния отвор. На основание така съставения АУАН на 04.02.2016г. е издадено процесното НП, с което дружеството е административно наказано за вмененото му с акта нарушение по чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС, с наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева). ЗООС.

С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел от правна страна, че актът и издаденото въз основа на него НП са съставени и издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, в производство без допуснати съществени процесуални нарушения.

След събиране и преценка на доказателствата районният съд е отменил процесното наказателно постановление с мотив, че вмененото на наказаното дружество административно нарушение не е доказано по безспорен начин.

Решението е неправилно.

Във връзка с оплакването за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение в хода по събиране и преценка на доказателствата:

Касационният съд намира основателно оплакването на касатора за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед събраните по делото доказателства, в решението са изведени противоречиви изводи по фактите от една страна и несъответни на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, от друга. Районният съд е направил извод, както за неустановено наличие на отвор на въздуховода към ИУ К1, така и за наличие на такъв-но без да е установено, че от същия излизат емисии, както и че същите са вредни.  С това районният съдия е допуснал съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното си убеждение от обективна страна, състоящо се в неправилна и противоречива оценка на доказателствата, събрани по повод спора, което е предпоставило и неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК.

Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС в протоколите, съставяни по време на извършването на текущ контрол по реда на ЗООС, съответните длъжностни лица отразяват констатираните факти и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Санкционната норма на чл. 166 предвижда налагане на административни наказания в размери и вид, указани в чл. 165 на ЗООС, на лицата, които не изпълняват предписанията, дадени вкл. с констативните протоколи по чл. 155. Така, за да е съставомерно едно деяние по посочените за нарушени законови разпоредби, да е административно нарушение, е необходимо да е факт неизпълнено от неговия адресат предписание, дадено от РИОСВ на конкретно лице и по съответния ред.

Безспорно е установено по делото пред районния съд, че с т. 2 на Протокол №2/2015г. - КР №118/2006г., съставен по повод извършена контролна проверка на дружеството, РИОСВ е дала предписание на „Галко“ АД, гр. Радомир да поддържа в изправно състояние и ненарушена цялост въздуховодите и ИУ след изпълнение на предписанието по т. 1, отнасящо се до уплътняване на ИУ №2 и подмяна на корозирали участъци от въздуховодите към ИУ №1. Така даденото предписание не съдържа уточнения какви точно части на въздуховодите и ИУ (кожуси, основни корпуси и пр.) следва да се поддържат в ненарушена цялост. Т.е. адресатът на предписанието следва да поддържа в указаното състояние, а именно изправни и в ненарушена цялост въздуховодите и ИУ във всички техни части без оглед на това дали същите са изградени от съответни компоненти или не. Този КП не е оспорен  (вж. Определение № 11484 от 30.09.2014г. на ВАС по адм. д. № 11522/2014г.) от неговия адресат, съответно отменен по законовия ред, съответно предписанията по същия са подлежали на изпълнение на основание влезлия в сила административен акт. Неизпълнението на тези предписания на свой ред съставлява административно нарушение по чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.

По делото е безспорно установено още, че отвор във въздуховода към ИУ №1 е съществувал към момента на контролната проверка, извършена на 13.08.2016г., следователно логичен извод е, че целостта е била нарушена, от което следва безсъмнено, че към същия този момент настоящият ответник не е изпълнил предписанието по т. 2 на КП с №2/2015 г. - КР №118/2006 г. на РИОСВ, а именно: след изпълнението на предписанието по т. 1, да поддържа в изправно състояние и ненарушена цялост въздуховодите и ИУ. Без значение е дали този отвор е бил факт, неустановен към момента на първата проверка. Наличието му към датата на контролната проверка е достатъчно да обоснове извод за неизпълнение, тъй като на дружеството е дадено предписание, след като отстрани всички нарушения на целостта на ИУ и въздуховодите, да поддържа в указаното изправно състояние съоръженията, включително с ненарушена цялост.

Във връзка с изводите на районния съд, приел че не е установено въздуховодът да изпуска емисии, както и че същите са вредни, по разбиране на настоящия състав за съставомерността на процесното деяние това е ирелевантно. Без значение е дали нарушената цялост посредством направения отвор позволява изпускането на емисии, без значение е и дали процесният отвор е направен своеволно и неправомерно или е следствие от корозия или друг тип износване. В тази връзка не е необходимо и експертно изясняване на въпроса какъв тип е точно конструкцията на въздуховода, т.е. дали е изработен от отделни „пластове“, включващи: по думите на част от свидетелите „кожух“, по разбиране на първоинстанционния съд „защитна обшивка“ и „вътрешна конструкция“ или представлява куха метална свръзка без „пластове“, както сочи касаторът. Но за прецизност ще се отбележи, че съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства води до извод, че въздуховодът няма технологични, производствени отвори, които да имат за цел техническото и аварийно обслужване на тази част от съоръжението. Въздуховодът, като част от съоръжение, чиято работа е свързана с изпускането на вредни емисии има за функция в никоя негова част да не пропуска такива емисии, като единствено отвежда въздуха към следващата част на съоръжението като  в случая следва да го отвежда на височина 20м.. Това е една от целите на извършваните проверки, обосновало и  даденото предписание. 

Допуснатото от районния съд съществено процесуално нарушение е рефлектирало и по отношение на изводите му по приложимия материален закон. Това налага отмяна на решението на първата съдебна инстанция.  Предвид това,  че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК спорът ще бъде решен по същество от настоящия касационен състав.

По делото е безспорно установено, като основано в достатъчност и убедителност на доказателствата, че с процесното деяние е осъществен в цялост от обективна страна състав на нарушение именно по чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС, с автор наказаното дружество - настоящ ответник. Процесното административнонаказателно производство е протекло съобразно процесуалните правила, с издадени по надлежния ред, от компетентни органи, в необходимата форма, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и с изискваното от чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание актове. Наложено е административно наказание за извършено и от „Галко“ АД, гр. Радомир нарушение по чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС,  в законоустановен вид, в справедлив минимален размер и в границите, предвидени за процесното нарушение, с оглед което са достижими и целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН. Изложеното обосновава потвърждаване на процесното наказателно постановление в цялост, като законосъобразно.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 79 от 13.05.2016г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 80  по описа на съда за 2016г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3-А-25 от 04.02.2016г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Перник, издадено срещу „Галко“ АД, ЕИК 113032757, седалище и адрес на управление гр. Радомир, обл. Пернк, ул. “Гарата” №1, представлявано от Д. И. Д. - председател на УС на дружеството, за нарушение по чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда, за което е наложено е административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /П/

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                                                                                           

                                                                                                              2.   /П/