Р Е Ш Е Н И Е
№ 328
Гр. Перник, 03.10.2016 година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
при съдебния секретар Е.В.
и с участието на прокурор Николай Цветков от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 363 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) ,
във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) посредством процесуалното
представителство на главен юрисконсулт Е. Г., срещу съдебно решение № 61 от 03.06.2016
г. на Районен съд – Брезник, постановено по АНД № 32 по описа на съда за 2016 година.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление № КГ-1549 от 20.01.2016 година на Заместник – председател на
ДАМТН, с което на „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК 121699202, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 42, с управител и представляващ В. В. З., е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение по чл. 18б, ал. 4, т. 1, във връзка
с чл. 34в, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Касаторът твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален
закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1 и ал. 2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН. Заявява, че
съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, както и
пледира изводите на районния съд да се несъответни на приложимия материален
закон. Касаторът иска от съда да постанови
решение, с което да отмени съдебния акт,
предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди
процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, Лукойл
България ЕООД, гр. София, пред съда се представлява от юрисконсулт А. С..
Възразява срещу жалбата. Моли съда да остави в сила решението на първата
съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението
на първата съдебна да се остави в сила като законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен състав,
като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна:
Първоинстанционният съдебен състав, въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства правилно е установил фактическата
страна на спора. Приел е, че при извършена от контролни органи към ДАМТН
проверка на 08.06.2015 г. около 14:20 часа в обект - бензиностанция, находяща
се в гр. Брезник, стопанисван от
дружеството, е установено, че в обекта липсва поставена на видно място
информация за вида на гориво А-95, доставено в количество 11345 л, с Нареждане
за експедиция №141223/01.06.2015 г., разпространявано с Декларация за
съответствие №0120/19.05.2015 г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД, гр.
София. За така установеното, с акт за административно нарушение, съставен на
31.07.2015 г., срещу „Лукойл България“ ЕООД, гр. София, е образувано
административнонаказателно производство за нарушение по чл. 18б, ал. 4, т. 1,
във връзка с чл. 34в, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Въз основа на така съставения АУАН, с наказателно постановление №КГ-1549 от
20.01.2016 г. Заместник-председател на
ДАМТН е наложил на „Лукойл България ЕООД, гр. София административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за вмененото с акта административно
нарушение по чл. 18б, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ.
От правна страна първоинстанционният съд е
приел, че производството по налагане на административно наказание е протекло
без съществени процесуални нарушения.
Разгледал съществото на спора решаващият състав
на Районен съд - Брезник, след преценка на доказателствата, част от
административнонаказателната преписка и събраните такива в хода на съдебното
дирене е приел, че процесното административно нарушение не е доказано да е извършено.
Този си извод първоинстанционният състав направил на база формирано
противоречие между свидетелските показания и данните от представените по делото
писмени доказателства по отношение наличието или не на информационно „табло“ в
проверения обект и съответната информация, съдържаща се в него. Въз основа на
обясненията, дадени пред съда от свидетелите В. Н. и Ж. Г.-Б. и при
съпоставянето им с данните от административнонаказателната преписка решаващият
първоинстанционен съд е достигнал до извод за недоказаност на процесното деяние
от фактическа страна.
Решението е правилно.
Видно е от мотивите на обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на
административно наказание е протекло без съществени процесуални нарушения и
съобразно регламента на ЗАНН. Правилни са изводите на решаващия състав. За пълнота
на решението единствено ще се отбележи, че административнонаказателното
производство е образувано със съставяне на акт за нарушение, предявен на и
подписан от, лице без представителна власт. А.С., вписана в акта като
пълномощник, видно от пълномощно с нотариална заверка от дата 27.03.2016 г., не
е била надлежно упълномощена към онзи момент да приема действия, част от всички
производства за налагане на административно наказание, образувани срещу „Лукойл
България“ ЕООД, гр. София. Цитираното пълномощно дава право на Сидорова да
представлява дружеството в изрично посочени административнонаказателни
производства - такива със Столична община. В случая не сме изправени пред
същественост на безспорното процесуално нарушение, тъй като същото не се е отразило
на правото на защита на наказаното лице и останалите негови процесуални права, поради
което и това не се явява основание за отмяна на наказателното постановление. Наказаното
дружество своевременно и ответно е упражнило всички свои процесуални възможности
за защита. Но формалният подход при подобни случаи не рядко предпоставя отмяна
на процесуално основание на издавани при такива условия наказателни
постановления поради необорени твърдения за нарушаване процесуални права на
представляваните лица.
Разгледал спора по същество районният съд приел
процесното административно нарушение за недоказано да е извършено. Този си
извод решаващият първоинстанционен състав направил на база формирано
противоречие между свидетелските показания и данните от представените по делото
писмени доказателства по отношение наличието или не на информационно „табло“ в
проверения обект. След проведеното съдебно следствие и въз основа на
обясненията, дадени от свидетелите В. Николова и Ж. Георгиева-Боянова и при
съпоставянето им с данните от административнонаказателната преписка решаващият
първоинстанционен състав е достигнал до извод за недоказаност на процесното
деяние от фактическа страна, тъй като е прието, че административнонаказващият
орган не е „провел пълно и категорично доказване“ на вмененото на настоящия
ответник нарушение, а именно липса на информация относно вида на горивото.
Решението е правилно.
Споделят се изводите на районния съд, формирани след
анализ поотделно и в съвкупност на целия доказателствен материал, приобщен в
процесуално законосъобразно производство, за недоказаност на процесното
нарушение. В тази връзка без основание касаторът сочи, че районният съдия се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка поради допуснати нарушения на
процесуалния закон, довело до неправилно приложение и на материалния.
В акта и НП нарушението е обстоятелствено
предявено и правно квалифицирано като такова, по чл. 18б, ал. 4, т. 1, във връзка с чл. 34в,
ал. 1 от ЗЧАВ. Цитираните разпоредби вменяват в задължение на лицата, които
разпространяват/пускат на пазара течни горива, да поставят на видно място
в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ,
измежду които и бензиностанции, информация относно, включително вида на
горивото. Неизпълнението на задължения по чл. 18б, ал. 4 от ЗЧАВ е обвързано с
административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 34в, ал. 1 от
ЗЧАВ. По делото са събрани
доказателства, но те не установяват безспорно извършване на вмененото нарушение.
Непредставянето от страна на административнонаказващия орган в хода на производството
пред съда на достатъчно и категорични доказателства относно липса на информация
за вида на горивото, поставена на видно място в обекта, които доказателства да
преодолеят противоречията в обясненията на свидетеля В. Николова и да се противопоставят
на показанията на Ж. Георгиева-Боянова за наличие на такава информация (табло),
е обосновало решението на районния съд, правилно позовал се на нормата на чл. 303, ал. 2 от НПК, във връзка
с чл. 84 от ЗАНН. Правилен, като основан в доказателствения материал е изводът,
че по делото не е безспорно установено, че към момента на проверката в обекта,
стопанисван и експлоатиран от настоящия ответник, е липсвала поставена на видно
място информация относно вида на горивото - автомобилен бензин А-95Н. Законът
въвежда изискване относно: поставянето, на видно място, в обект по чл. 3, ал. 1,
т. 5, на посочената в т. 1-3 информация, като не указва нито начина на нейното
представяне, нито конкретното място в обекта (освен видимост), на което същата
да бъде поставена. Т. е. достатъчно е нейното наличие, на видно място и в
обекта, за което по делото е налице превес на доказателствата (ценова мачта и
информационно табло), макар и недостатъчни за категоричен извод. Липсата
на събрани на място при проверката
достатъчно и безспорни доказателства, обясненията
на свидетеля Николова, заявила пред съда (въпреки съдържанието на акта, който
същата е подписала като свидетел), че в обекта има такава информация, но на
неподходящо (според същата), въпреки видно, място, както и данните от
обясненията на Георгиева-Боянова, правилно е обосновало изводите на районния
съд за недоказаност на процесното нарушение.
Макар и неправилни, изводите на районния съд не
се отразяват на правилността на крайния съдебен акт, тьй като приложимите към
процесния случай материалноправни норми в частта, маркираща относимост към
процесното деяние са разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1 на Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (НИКТГУРНТК). Не това е свързаната с нормата на чл. 18в, ал. 4, т, 1, съответно с чл.
34в, ал. 1 от ЗЧАВ разпоредба на НИКТГУРНТК. Погрешният извод за част от
приложимия закон е довел районния съд и до несъответни на обстоятелствата около
процесното нарушение изводи във връзка с част от фактите - че в процесния
случай „вероятно става дума за Приложение №1“ от НИКТГУРНТК. Относимата към
случая разпоредба е тази на чл. 12, ал. 5, т. 1 от Наредбата.
Същата не е посочена в акта и НП. Без съмнение посочването й като част от
нарушените законови разпоредби би прецизирало административнонаказателното
обвинение, но липсата й не се отразява върху правилността на изведената правна
квалификация.
Изложеното налага извод за правилност на решението
на районния съд. Отменил процесното
наказателно постановление в процесуално законосъобразно производство, с изводи основани
в доказателствата и като цяло съответни на приложимия материален закон,
решаващият първоинстанционен състав е постановил законосъобразен, валиден и
допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от гореизложеното Административен съд
– Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 61 от 03.06.2016 година,
постановено по АНД № 32 по описа на съда за 2016 година на Районен съд Брезник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/