Р Е Ш Е Н И Е

№ 357

гр.Перник, 11.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 141/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на М.В.С.,*** срещу заповед № 106 от 09.02.2016 г. на Кмета на община Брезник, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „постройка от допълващото застрояване”, находящ се в УПИ ХV, в кв. 48а по плана на с. Ноевци. Предвидено е и принудително премахване на незаконния строеж след влизане в сила на обжалвания административен акт и при липса на доброволно изпълнение.

Заповедта се оспорва с аргументи за нищожност на основание чл.177, ал.2 от АПК във връзка с ал.1 от АПК. Твърди се, че спрямо същото лице, за същия обект и на същото основание са постановявани съдебни решения, които по никакъв начин не се отчитат от административния орган и въпреки тях се издава поредната заповед за премахване. Алтернативно се излагат и аргументи за незаконосъобразност на административния акт, при условията на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В подробни доводи в жалбата се обосновава тезата, че освен в противоречие на постановените вече решения от АС Перник, оспорената заповед е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в противоречие с целта на ЗУТ. Иска се нейната отмяна.

Претендира присъждане на разноски. Прилага списък на същите по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата Кмета на община Брезник, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и поддържа искане да бъде отхвърлена. В приложен по делото писмен отговор изразява становище, че оспорена заповед е правила и съобразена с материалноправните разпоредби. Освен това е издадена въз основа на законосъобразно протекла административна процедура.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна по смисъла на чл. 215, ал. 4, изр. 2 от ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В жалбата на първо място се иска прогласяване на нищожност на заповед № 106/09.02.2016 г. издадена от Кмета на Община Брезник на основание чл. 177, ал. 2 от АПК във връзка с ал. 1. Според жалбоподателя е налице противоречие на издадения административен акт с влезли в сила съдебни решения № 367/30.10.2013 г., постановено по адм.д.№865/2013 г. и №223/06.07.2015 г. постановено по адм.д.№152/2015 г. Безспорно е, че чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Претендираната нищожност е особен случай, свързан изцяло с действието на съдебното решение, което е влязло в законна сила. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност – при издаване на акт от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено противоречие с производствените правила и с материалния закон, които водят до извода за липса на ясно изразена воля и конкретна воля на административния орган. При проверка на административния акт относно наличие на основание за нищожност поради противоречие със съдебно решение индивидуализиращите елементи са свързани с предмета, страните и разпреденото дължимо поведение, т.е. страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. За да се приеме, че заповед № 106/09.02.2016 г. на Кмета на Община Брезник е издадена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорената заповед, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. И двете съдебни решения, на които се позовава жалбоподателя, не съдържат в себе си обсъждане на правния спор по съществото на жалбата респективно на оспорената заповедта. След като липсва произнасяне по същността на спора-законен или не е строежът осъществен от М.С., то няма пречка между страните и на същото основание да бъде проведено ново административно производство, което да завърши с издаване на индивидуален административен акт. Кметът на общината е органът, който по закон е задължен да недопуска и отстранява незаконно строителство. Незаконното строителство подлежи на премахване, но при спазване на изискванията към процедурата за констатирането му така, както е разписана в чл. 225 и сл. от ЗУТ. В този смисъл са и мотивите на цитираните по-горе съдебни решения, че не е спазена административната процедура установена в ЗУТ, по въпроса за законността или не на постройката и двата съдебни състава не са се произнасяли. Именно по тези причини, настоящият състав намира искането за прогласяване нищожността на тази заповед №106/09.02.2016 г. издадена от Кмета на Община Брезник на основание чл.177, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗУТ за неоснователно.

След като издадената заповед №106/09.02.2016 г. от Кмета на Община Брезник не е нищожна на посоченото специфично основание по чл. 177, ал. 2 от АПК, то се дължи произнасяне и относно нейната законосъобразност, като се проверят налице ли някое от нарушенията на изискванията за законност по чл. 146 от АПК. За да бъде законосъобразен един административен акт той следва да е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, въз основа на установените административни правила и при съобразяване на материалноправните изисквания и не на последно място, при съобразяване с целта на закона.

Съгласно чл. 223, ал. 1 от ЗУТ, контролът по строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория се осъществява от Кмета на общината или от упълномощено от него лице. Част от този контрол по т. 8 на цитирания текст от ЗУТ е издаването на заповеди за премахване на незаконни строежи. В случая издател на акта е административният орган, който има компетентност по ЗУТ да издава актове с такова съдържание.

Процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ изисква да бъдат извършени проверки на място от служители на общинската администрация, които отговарят за строителството. От представения по делото констативен акт №1/11.01.2016 г. и констативен акт №2/11.01.2016 г. е видно, че са извършени такива проверки. Жалбоподателят е присъствал лично и е подписал и двата акта, които инкорпорират резултатите от проверката. В КА №1/11.01.2016 г. е и онагледено фактическото положение на процесния строеж. Описани са й техническите му параметри. Прието е, че в проверения имот е извършено строителство без разрешение за строеж.

В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, М.В.С.*** е депозирал възражение с вх. № 9400-3993-/1/ от 19.01.2016 г., в което сочи, че не е нарушил цитираните в актовете разпоредби и че евентуалното започване на производство относно констатиране на незаконно строителство ще бъде „незаконно и ще повлече съответните правни последици“.

Възражението не е уважено и е издадена заповед №106/09.02.2016 г. на Кмета на Община Брезник за премахване на констатираното от контролните органи незаконно строителство.

За изясняване на фактическата обстановка и в подкрепа твърденията изложени в жалбата в настоящото производство се присъединиха и цитираните по-горе административни дела № 865/2013 г.; № 453/2014 г. и №152/2015 г. Въз основа на приложените в настоящото производство доказателства се установи, че М.В.С.*** е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на Договор за отстъпено право на строеж и Заповед № 335 от 10.08.1983 г. В посочения в договора парцел ХV, в кв. 48а от плана на село Ноевци в имота е осъществен строеж около 1985 г. Постройката според заключението на вещото лице изслушано в настоящото производство представлява жилищна сграда на един етаж, състояща се от кухня с дневна, килер с отделен вход и тераса. Общата застроена площ на постройката е 19, 50 кв.м. Постройката е годна за живеене, свързана е с ел. мрежата и изградения за селото водопровод. Имотът е включен в регулация със заповед №III-211/29.04.1983 г.

В настоящия случай Кметът на Община Брезник е постановил оспорваната заповед, след като е установил всички относими към административното производство факти, а именно: момента на извършено строителството, наличието на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, посочил е защо не приема същият за търпим по смисъла на §16 от ПРЗ на ЗУТ и §127 от с.з. Изложени са мотиви и относно постъпилото възражение и защо не се приема за основателно.

Неотносима към спора относно наличието на незаконно строителство е констатацията на вещото лице относно това, че постройката може да се ползва като жилищна. Предпоставките за издаване на заповедта са свързани с наличие на незаконно строителство по т.2 на чл.225 от ЗУТ. В този смисъл релевантните факти са: извършено строителство, без наличие на строителни книжа и същото да не е в режим на търпимост.

След като Кметът на Община Брезник е спазил процедурата по установяване на незаконно строителство по чл.225а от ЗУТ, е пристъпил към обсъждане на материално правните предпоставки за квалифицирането на строежа като законен или не. Изследване е въпросът с приложимостта на §16 от ПРЗ на ЗУТ и §127, като правилно е прието, че същите не могат да бъдат приложени. Тези констатации на административния орган са в съответствие със мотивите на заповед № ДК-10-ЮЗР-60 от 12.05.2014 г. , както и с установеното с решение №637/24.10.2014 г. постановено по адм.д.№453/2014 г.

По делото е отправено искане за разноски и от двете страни, като с оглед изхода на делото, основателно се явява отправеното такова от ответника. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В случая тези условия са налице. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение така, както е поискано в приложения по делото отговор по жалбата, като размерът му бъде определен на 600 лв., съгласно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Брезник за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.С.,*** срещу заповед № 106 от 09.02.2016 г. на Кмета на община Брезник, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „постройка от допълващото застрояване”, находяща се в УПИ ХV, в кв. 48а по плана на с. Ноевци.

ОСЪЖДА жалбоподателя М.В.С.*** с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Община Брезник сумата от 600 лв., представляваща направени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено заедно с мотивите.

СЪДИЯ:/п/