Р Е Ш Е Н И Е

№ 364

гр.Перник, 18.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание, проведено на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 157/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К.П.С.***, с адрес: ***, чрез адв. В.*** - САК, срещу Уведомително писмо с изх. № 01-6500/10845#3 от 08.01.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2015 година, подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата се посочват множество пороци на издаденото уведомително писмо, които според оспорващия налагат извод за незаконосъобразност на акта. На първо място земеделският производител твърди, че не е уведомен за началото на административното производство, по силата на което служебно са променени масивите, които се обработват от жалбоподателя. Това обстоятелство е основание жалбоподателят да не обработва заявените масиви и това от своя страна е довело до промяната им. Сочи се също така, че посоченият в обжалваното писмо процент на припокриване не отговаря на фактическото положение, като въпреки служебното разпределение на масивите К.С.*** продължава да обработва и неразпределените му за стопанската 2014 -2015 г. масиви, като по този начин спазва напълно поетите агроекологични ангажименти.

Прави се искане за отмяна на обжалваното уведомително писмо, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата я оспорва. В писмени бележки излага мотиви за неоснователност на същата. Намира, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден при спазване на административно производствените правила, съобразяване на материалноправните изисквания и целта на закона. Прави се и възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено за процесуалното представителство по делото, като освен това се иска присъждане на разноски в полза на административния орган.

Административен съд Перник, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.

Оспореното уведомително писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и засяга правната сфера на жалбоподателя, тъй като с него се прекратява поет дългосрочен агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., за кампания 2015 г.

Жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 19 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., кампания 2015 г. К.П.С.*** е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 520573 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, като няма спор, че е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. с УИН 14/110615/40654.

С уведомително писмо изх. № 01-6500/12235 от 04.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен за кои масиви е одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”. За тях е поел 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности.

С писмо изх. № 01-6500/10845#3 от 08.01.2016, подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че Държавен фонд "Земеделие" открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". Като основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 58, 37 %. Поради тези фактически обстоятелства и на основание чл. 10, параграф 4, във връзка с чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г, както и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и в съответствие с т. 5 от Методика за намаляване или отказване на АЕП по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, ДФЗ е предприел действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". Към писмото е приложена таблица с описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените /референтните/ парцели. От приложението към писмото се установява, че референтните /одобрени/ парцели по посоченото направление са с обща площ 79, 70 ха, а заявените за текущата кампания са с обща площ 46, 93 ха, като площта от пресичане /географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания/ е в размер общо на 46, 52 ха.

Подадено е възражение срещу това писмо до зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с вх. № 01-6500/10845 от 13.11.2015 г. /л. 28 от настоящото дело/, в което се твърди, че разликата в парцелите се получава, тъй като със заповед №РД-183 от 01.10.2014 г. на Директора на ОД „Земеделие” – Перник е направено служебно разпределение на масиви за ползване в землището на с. Гигинци, общ. Брезник. Това обстоятелство е довело до несъответствие в заявените площи и тези които са одобрени за изпълняване на агроекологичния ангажимент.

Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 година за кампания 2015 г., изх. № 01-6500/10845#3 от 08.01.2016 г., подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", придружено от таблица /Приложение 1/ с посочване на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените /референтните/ парцели. В уведомителното писмо изрично е посочено, че по подаденото възражение фондът не намира основание за промяна в становището, изразено в писмото от 29.10.2015 г., с което К.С.*** е уведомен за започване на производство по прекратяване на агроекологичен ангажимент.

По искане и на двете страни по делото е изслушана съдебна експертиза - основна и допълнителна, заключението, по която не е оспорено от страните и е прието от съда като доказателство по делото. Според заключението, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено, одобрените парцели, които жалбоподателят е заявил за подпомагане по мярка 214 за агроекологични плащания за кампания 2013 г. са 14839-69-1-1, с площ от 39, 23 ха; 30716-197-1-1 с площ от 2, 92 ха; 73479-25-1-1 с площ от 7, 99 ха; 73479-439-2-1 с площ от 6, 75 ха; 73479-439-1-1 с площ от 9, 32 ха; 73479-439-3-1 с площ от 1, 01 ха и 73479-447-1-1 с площ 12, 48 ха или общо площ 79, 70 ха. Същата площ е представена от жалбподателя и през 2014 г. Административната проверка на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. се е изразявала в автоматично географско сравняване на контурите на одобрените/референтни парцели от 2013 година с тези, заявени през 2015 г., като сравняването е направено в ИСАК, според вещото лице голямата разлика в припокриването идва от заявяването на парцел 14893-69-1-1.

При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна предвид следните съображения:

Съгласно чл. 20, т. 3 от ЗПЗП, както и чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" представлява фонда. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник дава право на изпълнителния директор да делегира със заповед част от правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В тази връзка по делото е представен протокол № 70 от 27.11.2014 г. от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие”, според който на зам.-изпълнителния директор Ж. Ж.*** е възложен ресор "Директни плащания на площ" и „Информационни технологии”. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган.

Уведомителното писмо е издадено при спазване на установената форма - спазена е писмената форма, като писмото в качеството си на индивидуален административен акт съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително посочени фактически и правни основания за издаването му.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспореното писмо не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За започване на административното производство по издаване на уведомителното писмо земеделският стопанин е бил надлежно уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо изх. № 01-6500/10845 от 29.10.2015 г., подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", за откриване на производство по издаване на административен акт именно за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". Подаденото възражение е обсъдено в издаденото уведомително писмо, като е прието за неоснователно. Административните проверки, извършени на заявлението, подадено от К. С.***, включвали автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, което съответства на разпоредбата на чл. 10 и чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, според които държавите-членки се възползват от ИСАК, като за удостоверяване спазването на критериите за допустимост се допускат административни проверки и проверки на място. В чл. 11, параграф 4 от Регламента е предвидено, че когато кръстосаните проверки установят данни за наличието на нередности, следват други подходящи административни процедури, а когато е необходимо - и проверка на място, т.е. проверката на място е дадена като възможност, а не като задължение за административния орган, като следва да се има предвид и това, че съгласно уредбата в посочения Регламент проверките на място не са основно средство за контрол и не се извършват върху всички площи, а само върху определен процент. В този смисъл неизвършването на проверка на място не може да се приеме за съществено нарушение в процедурата, обосноваващо отмяната на оспорения акт. Извод за изпълнение на изискванията за подпомагане може да се изгради и само въз основа на извършената от органа проверка, включваща автоматично географско сравнение в системата ИСАК, като в хода на настоящото производство не се установиха данни за конкретни грешки от страна на административния орган, допуснати при измерване площите на жалбоподателя или такива при въвеждане и/или обработване на информацията, които да са довели до установения процент на припокриване на площите по-малък от 90 %, в противоречие с волята и действията на жалбоподателя. Предвид това може да се направи извод, че административният орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере относимите към спора доказателства.

Основният аргумент при оспорването е свързан със служебното разпределение на масивите направено със заповед №РД-183/01.10.2014 г. на Директора на ОДЗ гр.Перник, което е повлияло и върху одобрените по реда на Наредба №11/2009 г. земи за подпомагане по мярка 214 АЕП. Изложеното от жалбоподателя не влияе върху изводите на административния орган, тъй като същият не е бил адресат на цитираната заповед, поради което нейната незаконосъобразност не би могла да се отрази върху законосъобразността на уведомителното писмо. В оспореното писмо, което е предмет на съдебен контрол в настоящото производство не е посочено, че тази заповед е основание да бъде прекратено финансирането. Никъде в мотивите й не се позовава на обстоятелството, че намаляването на референтните масиви е свързано с промяна на ползването на масивите по чл.37в, ал.3,т.2 от ЗСПЗЗ.

Съдът намира, че при издаване на акта не са допуснати и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане", а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата агроекологичните дейности или направления, вкл. процесното по чл. 2, ал. 4, б. „а“ – въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а ал.2 допуска одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления да може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В чл. 18 от Наредбата са посочени изчерпателно основанията за прекратяване на агроекологичните ангажименти от страна на фонда, като в ал. 3, т. 3 като основание е посочено неспазване от подпомаганите лица на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да опровергае фактическите констатации на административния орган, обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С. В. В.*** и Т. Д. М.***, установяват, че въпреки служебното разпределение на масивите със заповед №РД-183/01.10.2014 г. на Директора на ОДЗ Перник, те продължават да обработват земите така както са извършвали това през 2013 г. и 2014 г. Съдът намира, че между страните тези обстоятелства не се спорят, но при постановяване на уведомителното писмо значение има дали одобрените за подпомагане площи през 2015 г. се припокриват с тези за които е поет петгодишният ангажимент по мярка 214 АЕП. Както установява вещото лице обстоятелството кой обработва даден парцел е важно при прилагане на други мерки за директни плащания, но в конкретния случай на подпомагане е налице сериозно разминаване по отношение на парцел №14893-69-1-1, което се е отразило върху процента на припокриване.

Мотивиран от горното за решаващият за състав се налага извод за законосъобразност на издаденото уведомително писмо изх. № 01-6500/10845#3 от 08.01.2016 г., подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", като подадената жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна разноски в размер общо на 450 лв., от които 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 150 лв. депозит за изготвяне на експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.С.***, с адрес: ***, против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2015 г., изх. № 01-6500/10845#3 от 08.01.2016 г., подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА К.П.С.***, с адрес: *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София сумата от 450 лева, представляваща направените от ответната страна разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/