Р Е Ш Е Н И Е

№ 379

Гр. Перник, 09.11.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 243 по описа за 2016 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба на Е.К.Р.*** с ЕГН ********** *** срещу Заповед за задържане на лице от 16.04.2016 година на полицейски орган при Районно управление Брезник – Р. П. З.***на длъжност „Разузнавач“, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Брезник. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът – полицейски орган при Районно управление Брезник – Р. П. З.*** на длъжност „Разузнавач“ редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на разпореждане от 14.09.2016 година на настоящия съдебен състав по делото е представено от районна прокуратура Брезник заверено копие от досъдебно производство № 36 по описа за 2016 година на РУ – Брезник.

От представеното досъдебно производство се установява, че на 15.04.2016 година е подаден сигнал за извършено престъпление от общ характер срещу неизвестен извършител, за това че на посочената дата в с. Билинци, община Брезник с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, противозаконно подпомагал чужденци /21 афганистански граждани/ да пребивават в страна, в нарушение със закона /превозвайки ги с товарен автомобил „УАЗ“ с рег. № СО **** ВА/ – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

По повод на подадения сигнал на 15.04.2016 година е образувано досъдебно производство № 36 по описи за 2016 година на РУ – Брезник. По повод на подадения сигнал е извършен оглед и са иззети: лекотоварен автомобил „УАЗ“ с рег. № СО **** ВА /собственост на жалбоподателя/, одорологични следи, иззети от предната седалка отляво, одорологични следи, иззети от предната дясна седалка, дактилоскопни следи, иззети от предната лява и дясна врата отвътре, видно от протокол за оглед на местопроизшествие.

С протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 16.04.2016 година от настоящия жалбоподател са иззети образци за сравнително изследване от дактилоскопни отпечатъци и образци от мирис. Извършен е личен обиск и са иззети конкретно посочени движими вещи от жалбоподателя.

На 16.04.2016 година е извършен разпит на настоящия жалбоподател, видно от протокол за разпит на свидетел. На посочената дата са разпитани свидетелите Д. В. К.***, Е. Х. М.***, А. Е. Р.*** /син на жалбоподателя/, видно от представените протоколи за разпит, както и 14 чужденци пред съдия.

Със Заповед за задържане на лице от 16.04.2016 година на полицейски орган при Районно управление Брезник – Р. П. З.*** на длъжност „Разузнавач“ /предмет на съдебен контрол/ Е.К.Р.*** е задържан за срок от 24 часа за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице от 16.04.2016 година на полицейски орган при Районно управление Брезник – Р.П. З.*** на длъжност „Разузнавач“ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на Е.К.Р.*** /жалбоподател/ за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Брезник.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото не се спори, че издателят на заповедта заема длъжност „Разузнавач“ при РУ – Брезник, поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна.

Съгласно посоченото в оспорената заповед правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 година – ДВ, бр. 66 от 1992 година, в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

По своята правна същност, мярката „Задържане за срок от 24 часа“ по смисъла на чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по смисъла на чл. 281 от Наказателния кодекс. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая в периода на задържането са назначени експертизи, снети са сравнителни одорологични следи и дактилоскопни следи, снети са обяснения и е извършен личен обиск на жалбоподателя и изземване средството послужило за извършеното деяние – лекотоварен автомобил „УАЗ“ с рег. № СО **** ВА /собственост на жалбоподателя/. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. Действително в случая след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни образуваното досъдебно производство № 36 по описа за 2016 година на РУ – Брезник е спряно, но следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК /условия за образуване на наказателно производство/.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по – малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на Е.К.Р.*** /жалбоподател/,е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена, без да са посочени фактическите обстоятелства, тьй като такива са посочени данни за извършено престъпление по чл. 281 от НК – противозаконно подпомагане чужди граждани да пребивават в страната, като към административната преписка трябва да има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В настоящия случай такива се съдържат в административната преписка и най – вече в досъдебно производство № 36 по описа за 2016 година на РУ – Брезник, от които събрани доказателства е налице предположение /съмнение/, че жалбоподателят е съпричастен към извършено престъпление по чл. 281 от НК.

При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия са му разяснени правата по чл. 72, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ. С оглед на това следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта на това основание.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 6 138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело № 13 194 по описа за 2015 година на V отделение.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, въз основа на който е издал Заповед за задържане на лице от 16.04.2016 година на полицейски орган при Районно управление Брезник – Р. П. З.*** на длъжност „Разузнавач“, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Брезник, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

Страните не претендират разноски, поради което настоящият съдебен състав не следва да се произнася.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Р.*** с ЕГН ********** *** срещу Заповед за задържане на лице от 16.04.2016 година на полицейски орган при Районно управление Брезник – Р. П. З.*** на длъжност „Разузнавач“, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Брезник, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/