Р Е Ш Е Н И Е

№ 363

гр.Перник, 16.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание, проведено на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 244/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство по чл. 204, ал.1 от АПК и чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба подадена от С.В.В.***, с ЕГН ********** и адрес: *** чрез адв. В.*** от САК, срещу Държавен фонд "Земеделие" гр. София, представляван от Изпълнителния директор. Предявен е иск за присъждане на обезщетение в размер на 3 272, 04 лв., за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане по схемите за подпомагане по заявление за подпомагане УИН 14/090512/31619 от 09.05.2012 г. подадено от ищеца. Основание за подаване на исковата молба е отменен по съдебен ред административен акт за спиране на административното производство.

Ищецът моли да се уважи искът му изцяло и да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът, Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, чрез своя процесуален представител, в писмено становище заявява, че оспорва исковата претенция по основание и размер. В писмени бележки по същество на делото сочи, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли иска. Твърди, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на исковата претенция, тъй като не е налице причинна връзка между действията на административния орган за спиране на административното производство и настъпилите вреди за ищеца.

Окръжна прокуратура - Перник, чрез своя представител намира, че исковата претенция е основателна и е доказана по размер. Прави предложение същата да бъде уважена.

Административният съд - Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Ищецът е подал Общо заявление за подпомагане по европейски програми с Уникален идентификационен номер /УИН/ 14/090512/31619 от 09.05.2012 г. Поискано е субсидиране за имоти по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), частично по схема Натура 2000, и за плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони – НР1. В срока за произнасяне административният орган не е разгледал заявлението и не е постановил административен акт. След изтичане на срока за произнасяне в ДФ „Земеделие“ е депозирана жалба срещу мълчалив отказ. Образувано е адм. д. №8418 по описа на Административен съд София град за 2013 г. В хода на съдебното производство пред решаващият състав е депозирана и жалба срещу заповед №03-РД/1980 от 15.07.2013 г. на ИД на ДФЗ. С тази заповед е спряно административното производство по заявление за подпомагане на С.В.В.***. Основание за спирането според мотивите на заповедта е получена жалба в ДФЗ във връзка с неправомерно ползване на земеделски земи и злоупотреба с европейски средства срещу С.В.***, по повод на което е образувана прокурорска преписка рег.№547/2013 г. на Окръжна прокуратура – Перник.

С определение №15268 от 19.11.2013 г., постановено по адм.д.№14950/2013 г. по описа на ВАС е отменена заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г., с която на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК е спряно административното производство по заявление за подпомагане /УИН/ 14/090512/31619 от 09.05.2012 г. на С.В. и делото е върнато на административния орган за продължаване на производството по подаденото заявление за подпомагане. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.11.2013 г.

Преди постановяването на определението е извършено плащане по заявлението за подпомагане/УИН/ 14/090512/31619 от 09.05.2012 г.

По делото не се спори, че това определение, с което е отменена заповед №03-РД/1980 от 15.07.2013 г. е влязло в сила, както и че на 13.10.2014 г. е наредено плащане по заявлението за подпомагане на ищеца. Спорно по делото е дали върху изплатената сума от 111 960.32 лв. се дължи лихва за периода от 01.07.2013 г. до 13.10.2013 г. и представлява ли същата вреда, която е в пряка и причинна връзка с отменения административен акт. Ответника по иска оспорва претенцията и по основание и размер, като твърди, че не е налице настъпила вреда за С.В.***, която да произтича от отменен акт на ДФЗ.

В настоящото производство е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че лихвата върху главницата от 111 960.32 лв. за периода от 01.07.2013 г. до 13.10.2013 г. е 3 272,04 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму. Този принцип на гражданското право е в основата и на предвидената възможност гражданите и юридическите лица да търсят обезщетение за вредите причинени им от незаконосъобразни актове действия или бездействия на административните органи. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани от отменени като незаконосъобразни административни актове на административни органи и длъжностни лица, които са вид искове за непозволено увреждане, се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК. Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ се прилага по силата на препращане само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални и материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, т.е. причина за настъпването на вредите да е само отменения като незаконосъобразен административен акт.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

В конкретния случай, ищецът твърди, че е претърпял вреди от забавянето на дължимото му плащане по заявление УИН 14/090512/31619 от 09.05.2012 г., което представлява лихвите върху вземането определени по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Компетентният административен орган, който следва да бъде ответник по предявените искове за обезщетение, е Държавен фонд “Земеделие”, чието длъжностно лице изпълнителен директор, е издало отменения административен акт.

Отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно.

Първото условие е актът, действието или бездействието, да са в изпълнение на административна дейност. В случая се твърди, че вредите са последица от отменена от ВАС, като незаконосъобразна заповед №03-РД/1980 от 15.07.2013 г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на нея е спряно административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, като по този начин земеделският производител не е получил плащане по заявените мерки. Забавянето на плащането е свързано именно с действието на тази заповед.

Заповедта е отменена с определение № 15268/19.11.2013 г. по адм.д. № 14950/2013 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 19.11.2013 г. Съдебните актове са приложени по делото от ищеца, служебно са известни на съда и са достъпни и на официалните сайтове на АССГ и ВАС.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице предпоставката отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

Второто условие за възникване на право на обезщетение е да са настъпили вреди за ищеца, независимо дали са имуществени /загуба или пропусната полза/ или неимуществени. Ищецът твърди настъпили имуществени вреди представляват стойността на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 111 960, 32 лв.

От събраните писмени доказателства се установява безспорно, че ищецът е получил одобрена за изплащане сума по подадено заявление /УИН/ 14/090512/31619 от 09.05.2012 г. в размер – 111 960, 32 лв. на 13.10.2013 г. , т.е. повече от три месеца след датата, на която е било дължимо, което според разбирането на настоящия състав означава, че е претърпял имуществена вреда - представляваща пропусната полза най-малко в размер на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД.

Видно от представените по делото три броя платежни нареждания, на 14.10.2013 г. ДФЗ е изплатило по банков път на С.В. общ размер на субсидия 111 960, 32 лв. Следователно ищецът в качеството си на земеделски производител е имал право на подпомагане, а забавянето безспорно е довело до негативно въздействие върху правната сфера на същия. Ищецът не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, по силата на който е спряно административното производство и съответно не е извършено плащане в законовия срок – 30.06.2013 г. и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона/т.е. ако не бяха разпоредили спиране/. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането. Следователно по делото се установи, че пропуснатите ползи представляващи лихва върху сумата от 111 960, 32 лв. неизплатена в срок поради незаконосъобразното спиране административното производство по подадено от ищеца заявление УИН14/090512/31619 от 09.05.2012 г., са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът предвижда изрично изключенията, при които изцяло се изключва отговорността за вреди /чл. 46 ЗЗД/. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Чл. 86 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В случая става дума за пропусната полза, представляваща лихвата върху парична сума одобрена за изплащане по подадено от ищеца заявление /УИН/ 14/090512/31619 от 09.05.2012 г. Без значение за дължимостта на лихвата е дали паричната сума е възмездно или безвъзмездно плащане. В разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД няма разграничение на паричните задължения с оглед възмездността им.

По делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която е видно, че за периода от 01.07.2013 г. до 13.10.2013 г. дължимата лихва върху сумата е 3272.04 лв., токлкова колкото е и претенцията по настоящата искова молба.

С оглед изложеното до тук, съдът счита, че е безспорно доказано, че между настъпилите вреди - лихви върху сумата от 111 960, 32 лв. - и отменения като незаконосъобразен административен акт е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй като дължимостта на лихви е пряка последица от незаконосъобразното забавяне на плащането, което е свързано с издаването на заповед №03-РД/1980 от 15.07.2013 г. на ИД на ДФЗ Искът се явява доказан до размера 3 272, 04 лв. Предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 111 960, 32 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен в доказаните размери.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в производството общо в размер на 520 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса, 50 лв. внесен депозит за изготвяне на експертиза и 460 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 464032/27.04.2016 г.

Мотивиран така състав на Административен съд Перник,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр.София бул. “Цар Борис ІІІ”, № 136, представляван от Изпълнителен директор, да заплати на С.В.В.***, с ЕГН **********, обезщетение в размер на 3 272, 04 лв., /три хиляди двеста седемдесет и два лева и 04 ст./ за пропуснати ползи, представляващи законна лихва върху сумата от 111 960, 32 лв., причинени на ищеца от отменена като незаконосъобразна заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г. издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр.София бул. “Цар Борис ІІІ”, № 136, представляван от Изпълнителен директор да заплати на С.В.В.***, с ЕГН **********и адрес: ***, сумата от 560 лв., /петстотин и шестдесет лева/ представляващи разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ:/п/