Р Е Ш E Н И Е
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
при съдебния - секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 270/2016 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на К.С.М. и А.Д.В.,*** против Заповед № 997 от 10.05.2016 година на Кмета на община Перник, с която е наредено да бъде премахнат обект: "Надстройка над гараж”, находящ се в УПИ ІІІ-4320, кв. 321 по плана на гр. Перник, кв. “Пригаров район”, с административен адрес гр. П***.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения и в противоречие с материалния закон. Според жалбоподателите надстройката е търпим строеж, който не подлежи на премахване. Въз основа на така изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на обжалваната заповед за премахване на незаконен строеж.
В проведеното съдебно заседание на 14.10.2016г. пълномощника на жалбоподателите адвокат А.А. *** излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и пледира заповедта да се отмени. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по делото.
Ответникът по жалбата Кметът на община Перник редовно призован чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт К.Л. оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпили жалби на граждани относно незаконно ползващи се сгради за кучкарници, кмета на общината е разпоредил проверка.
На 04.02.2016 година е извършена проверка от служители на община Перник, отдел "инвестиционно проектиране" относно построени сгради на адрес гр. П.***. Констатациите са обективирани в констативен протокол № 2-2150/04.02.2016 година, с който е установено, че има изградени в имота: дву-етажна жилищна сграда, паянтова сграда и масивен гараж с надстройка. Изискани са документи доказващи законността на констатираните строежи.
Със заявление с вх. № 16/ТЗ-333/03.02.2016г. жалбоподателките са поискали издаване на удостоверение за търпимост. Главният архитект на Община Перник е отказал издаване на удостоверение за търпимост по отношение на надстройка над гараж, като се е позовал на разпоредбите на чл. 119, ал. 2 от ПП на ЗТСУ и чл. 120 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство.
При извършена повторна проверка на място на 23.03.2016 година е съставен констативен акт № 4-2150/23.03.2016 година, с който е установено, че на дворищно-регулационната линия е изградена масивна надстройка над гараж, ползваща се като складово помещение. Ограждащите стени са от тухли, като между гаража и надстройката има излята стомано-бетонова плоча. Покривът е едноскатен. Размерите на надстройката са 3.40/5.20м. и височина 2.00м. от северната и приблизително 2.20м. от южната страна. Средната височина на гаража с надстройката е 4.70м.. Постройката е разположена в дъното на имота, на южната граница със съседния имот и покрива калканна стена на постройка от допълващо застрояване в съседния имот, като надвишава височината й. Осъщественото строителство е извършено без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Видно от обратни разписки констативния протокол е връчен на жалбоподателките, като в указания срок не са постъпили възражения по него.
Със Заповед № 997 от 10.05.2016г. на кмета на община Перник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж "Надстройка над масивен гараж”, находяща се в УПИ ІІІ-4320, кв. 321 по плана на гр. Перник, кв. “Пригаров район”, тьй като е изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, която заповед е предмет на обжалване в настоящето съдебно производство.
Пред настоящата съдебна инстанция се разпита свидетеля Е.П.В., съсед на жалбоподателките. От показанията му се установява, че надстройката над гаража е изградена през 1994г.-1995г.. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като се базират на преки, лични и непосредствено придобити впечатления.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно - техническа експертиза от вещото лице Р.М. и такова по допълнителна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице при оглед на място е установило, че изградената надстройка представлява допълващо застрояване с параметри така както са констатирани от ответника. Изграден е на вътрешната дворищнорегулационна граница на урегулирания поземлен имот със съседния имот на калкан до съществуваща сграда в съседния имот. Стената между долепените сгради от двата имота не е обща, а двете сгради имат отделни носещи стени. Изградената надстройка служи за складово помещение към гаража. Поземленият имот, в който е изграден обекта е с минимална денивелация към имота на жалбоподателките и котите са показани на скица неразделна част от заключението. Процесната сграда е по-висока с 50см./0.80см. спрямо сградата с идентификатор 55871.505.141.1 като в тази част терените на двете съседни УПИ-та, УПИ ІІІ-4320 е на по-ниско ниво от УПИ ІV-4322. Така дадените заключения се кредитират като обективни, компетентно изготвени и безпристрастно дадени.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани лица, адресати на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Осъществения строеж е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в” от ЗУТ.
В заповедта ясно са обективирани изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма. Относно съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не са налице нарушения на същите. Жалбоподателките не са присъствали при съставяне на констативният акт, но това не е засегнало правото им на защита, тъй като акта им е връчен и не е постъпило възражение срещу него, съответно няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от община Перник, в който е констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено извършеното такова.
Въз основа на изложеното се приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на ЗУТ/, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на понятието "строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота.
Според цитираната като правно основание на оспорваната заповед правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без строително разрешително. Безспорно в случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От събраните в хода на административното производство материали, приобщени като доказателства по делото и такива ангажирани в съдебно производство се установява, че няма одобрен инвестиционен проект и не е издавано разрешително за строеж от главния архитект на община Перник за изградената надстройка. От описанието на строежа и неговата характеристика се приема, че е налице постройка на допълващо застрояване. В имота собственост на жалбоподателката е изградена на дворищно-регулационната линия масивна надстройка над гараж, ползваща се като складово помещение. Ограждащите стени са от тухли, като между гаража и надстройката има излята стомано бетонова плоча. Покривът е едноскатен. Размерите на надстройката са 3.40/5.20м. и височина 2.00м. от северната и приблизително 2.20м. от южната страна. Средната височина на гаража с надстройката е 4.70м.. Постройката е разположена в дъното на имота, на южната граница със съседния имот и покрива калканна стена на постройка от допълващо застрояване в съседния имот, като надвишава височината й. Въз основа на това съдът приема, че с оглед на функционалното предназначение на процесния обект и неговата техническа характеристика, както и начина му на изпълнение тухлена зидария, стъпила върху бетонова плоча и като се съобрази с посочените по-горе размери и ползването му по предназначение като складово помещение, намира, че е налице строеж, осъществен без разрешение за изграждането му. По тези обстоятелства не е налице и формален спор между страните. За разрешаването на такъв вид строеж е необходимо разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ, а липсата му го прави незаконен.
Строежът
не е "търпим" по смисъла на ЗУТ. По делото се установи, че процесният
строеж е изграден в периода от 1994г. до 1997г.. От събраните доказателства се
установява, че строежът не отговаря нито на сега действащите планове и норми на
строителство, нито на тези действали към момента на неговото изграждане.
Действащите норми към момента на строителството са тези на ЗТСУ (отм.);, като
правилата, нормите и нормативите за устройството и застрояването в населените
места и извънселищните територии са развити в Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г., отм. и Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за
правила и норми по териториално и селищно устройство, издадена от
министъра на регионалното развитие и строителството /отменена/. По отношение на процесната постройка се
събраха гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Е.В., от
които се приема, че надстройката е изградена през 1994г.-1995г., така както е
приел и административния орган. С оглед годината на изграждане, обекта-предмет
на заповедта, по смисъла на ЗТСУ и ПП на ЗТСУ е второстепенна постройка, а по
смисъла на ЗУТ-допълващо застрояване. Съгласно чл. 120
от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство обн.,
ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г. второстепенните постройки могат да имат застроена
площ общо (без беседките) най-много
На следващо място от събраните по делото доказателства се установява, че процесния строеж е извършен след 1987г., което обстоятелство изключва приложимостта на изключителната хипотеза на търпимост по пра. 16, ал. 1 от ДВ на ЗУТ. Не са налице основанията и по ал. 2 и 3 от същата разпоредба, тъй като няма данни за деклариране на строежа. Същият видно от справка на стр. 42 по делото не е и деклариран пред компетентните органи, с което е неприложим пар. 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада и в приложното поле на новия режим на търпимост по пар. 127 от ПЗР на ЗУТ, с оглед периода на изграждането му. Последната разпоредба не изключва приложението на пар. 16, ал. 1, т 2 и т. 3 от ПЗР на ЗУТ. Въведеният с ал. 3, пар. 127 нов срок за подаване на заявления за узаконяване не отменя срока по пар. 16, ал. 3 с оглед на което нормата е неприложима.
Въз основа на изложеното се налага извода, че админстративния орган правилно е приложил материалния закон, тъй като строежът "надстройка над гараж", находяща се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ № ІІІ-4320, кв. 321, по плана на гр. Перник, кв. “Пригаров район”, като незаконен, не "търпим" и не "узаконен", подлежи на премахване. Факт са всички законови предпоставки за това. По отношение на оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Изложеното води до извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателките във всичките им части, тъй като извършената съдебна проверка не установи отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на строените разноски.
Ответната страна претендира разноски. Заявената претенция е направена своевременно. Разгледана по същество и с оглед изхода на спора е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско възнаграждение в размер на 600лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така както е поискано в списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.М. и А.Д.В.,*** против Заповед № 997 от 10.05.2016 година на Кмета на община Перник, с която е наредено да бъде премахнат обект: "Надстройка над гараж”, находящ се в УПИ ІІІ-4320, кв. 321 по плана на гр. Перник, кв. “Пригаров район”, с административен адрес гр. П.***.
ОСЪЖДА К.С.М. и А.Д.В.,*** да заплатят на Община Перник разноски в размер на 600 /шестотин/ лева.
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/