Р Е Ш Е Н И Е

№ 378

гр. Перник, 30 ноември 2016 г..

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 295/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл. 146 и сл. от АПК. 

Образувано е по жалба на "Галко"АД, гр. Радомир, с ЕИК 113032757, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Радомир, ул. “Гарата” № 1, представлявано от председателя на Управителния съвет на дружеството Д.И.Д. и в качеството си на осигурител против решение № КРД-3/13.05.2016г. на директора на ТП-Перник към НОИ. С решението е отхвърлена като неоснователна жалба против Разпореждане № 18 от 18.03.2016г. на длъжностно лице по осигуряването, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от жалбоподателя, в качеството му на осигурител злополука с вх. № 4101-13-12 от 22.02.2016г. в ТП-Перник към НОИ, настъпила с лицето И.Ю.Л. е приета за трудова.

С жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с целта на закона. Поддържа се, че оспореното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка и въз основа на предположения относно фактите и обстоятелствата при които е настъпила злополуката, тъй като липсват доказателства относно вида и начина на увреждането, а от представените доказателства не може да се достигне до извод за настъпила трудова злополука. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство, изразяващо се в това, че разпореждането е издадено извън сроковете посочени в НУРРОТЗ и без дружеството да бъде уведомено по съответния ред за продължаване на срока. На последно място се излагат съображения, че пострадалия е допуснал груба небрежност довела до злополуката. Предвид изложеното, жалбоподателя счита, че решението, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице е незаконосъобразен акт, с който е допуснато нарушение на процедурата и нарушение на материално правните норми и моли същият да се отмени.

В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя адв. Б.Б. *** поддържа жалбата. Излага съображения относно наведените с жалбата нарушения на процесуалния и материалния закон. В хода по същество пледира жалбата да бъде уважена, а оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В писмени бележки доразвива доводите за незаконосъобразност.

Ответникът по жалбата-директорът на Териториално поделение-Перник на Националния осигурителен институт за процесуален представител изпраща юк. Й.С. Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. В писмени бележки подробно се излагат съображения за отхвърляне на жалбата.

Заинтересованата страна И.Ю.Л., редовно уведомен, се явява лично и с пълномощника му адв. Б.Б. ***. Оспорва жалбата. Излага съображения, че жалбата е неоснователна и недоказана и пледира същата да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски. В писмени бележки излага съображения, че правилно злополуката е квалифицирана като трудова, защото доверителят и на посочения ден е бил на работа и е изпълнявал възложената му работа.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № 54 от 30.10.2015г. пострадалия И.Ю.Л. е бил назначен на длъжност "шлосеро-пресьор" при жалбоподателя "Галко”АД. Основната си дейност и работното място е в цех “Машиностроене”, и същият е работил при пет дневната работна седмица с осем часов работен ден.

На 19.02.2016г. Л. е бил на работа обща смяна, видно от извадка от присъствена книга. Около 8.10ч. бригадирът го изпраща да изправя детайли на хидравличната преса. В халето, където е пресата Л. е сам. Започнал е работа по изправяне на детайлите. Около 8.50ч. цилиндърът с поансона пада върху ръката на Л. и притиска показалеца на дясната ръка.

Л. е приет на 19.02.2016г. в УМБАЛ”Н. И. Пирогов” и е изписан на 22.02.2016г., с диагноза “Травматична ампутация на друг пръст на ръката /пълна/частична. Въз основа на експертно решение на ЛКК № 110 от 22.02.2016г. е издаден болничен лист за временна неработоспособност № Е20164970249, за периода от 19.02.2016г. до 23.03.2016г., с причина на неработоспособността 04-Злополука-трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Издадена е от УМБАЛ”Н. И. Пирогов” и епикриза по КП № 220 големи оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, от която е видно, че е проведена операция и е последвала “Травматична ампутация на друг пръст на ръката пълна /частична/-S68.1.

На 19.02.2016г. длъжностно лице в Дирекция “Инспекция по труда”-Перник е издало акт за спиране на хидравлична преса с инв. № 115. На 10.03.2016г. е издаден и акт за установяване на административно нарушение, за това, че в качеството си на работодател не е осигурил хидравличната преса с приспособление недопускащо попадането на част от тялото на работещия до работното й пространство, но не е препятствие за наблюдението. С това е нарушил чл. 275, ал. 1 от КТ и т. 3 от приложение 2 към чл. 6 от Наредба 3 за осигуряване на ЗБУБТ при механично /студено/ обработване на метали.

Осигурителят “Галко”АД с декларация с вх. 5101-13-12 от 22.02.2016г. декларира злополуката като трудова. Извършил е вътрешно разследване по случая, резултатите от което са обективирани в протокол от 23.02.2016г. (лист 73 от делото). Съгласно съставения протокол, осигурителят е приел, че пострадалият е посегнал да вземе нова планка с лявата ръка, а дясната му е била на работния плот и същият неволно е натиснал педала докато ръката му е била на работния плот.

След получаване на декларацията със заповед № 1015-13-38 от 22.02.2016г. директора на ТП-Перник към НОИ на основание чл. 58, ал. 2 от КСО е определена комисия, която да извърши разследване на злополуката с пострадал Л.. Заповедта е връчена на Е.С.-длъжностно лице по безопастност и здраве при работа при осигурителя. С оглед на това същият е уведомен за откриване на производството по установяване характера на злополуката, както и срокът за неговото приключване. По отношение на тази заповед по делото няма данни да е постъпило възражение. С писмо изх. № 5101-13-12-1 от 07.03.2016г. длъжностното лице по чл. 60 от КСО е уведомило страните, че удължава срока с един месец. Писмото е получено от длъжностно лице по безопастност и здраве при работа при осигурителя.

В хода на разследване на злополуката са събрани и анализирани доказателства относно изпълняваната от Л. дейност-длъжностна характеристика, трудов договор и допълнително споразумение, книга от начален инструктаж по безопастност и здраве на работа, изготвения от осигурителя протокол за вътрешно разследване, сведения и др. За резултатите от извършеното разследване е изготвен протокол 23.02.2016г. Органът по разследване при осигурителя е посочил, че причината за злополуката е неволно натискане на педала докато ръката му е била на работния плот.

На 15.03.2016г. в присъствието на пострадалия и членовете на комисията определени със заповед на директора на ТП-Перник са изготвили протокол № 1 от 15.03.2016г.. Представляващия осигурителя и работниците на осигурителя са подписали протокола с особено мнение. Отбелязали са, че не са съгласни с начина на провеждане на разследването.

 Протоколът е разписан от председателя на комисията и представителя на Дирекция “Инспекция по труда" –Перник. Същият е надлежно връчен и на участвалото при извършване на разследването заинтересовано лице – И.Л. на същата дата. По преписката са постъпили писмени възражения от двамата членове на комисията относно изложените в протокола факти и обстоятелства. В тях главно е посочено, че злополуката е станала в следствие на невнимание, разсейване, неспазване на инструкците за безопастност и проявена небрежност от страна на пострадалото лице.

Въз основа на изхода от извършеното разследване и съставения протокол, длъжностно лице при ТП-Перник към НОИ е издало разпореждане № 18 от 18.03.2016г., с което по отношение на описаната злополука е прието, че е трудова, тъй като се касае за увреждане, станало през време и във връзка на извършвана работа и същата е довела до временна неработоспособност на пострадалото лице. В установения от закона срок същото е обжалвано от осигурителя. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По постъпилата жалба се е произнесъл директорът на ТП-Перник, като е постановил оспореното решение № КРД-3 от 13.05.2016г., с което е потвърдил разпореждане № 18/18.03.2016г. на длъжностно лице по чл. 60 от КСО. Решаващият орган не е установил твърдените в жалбата нарушения при провеждане на процедурата и е отхвърлил жалбата.

Решението на директора на ТП-Перник към НОИ е получено от осигурителя на 02.06.2016г. и в законоустановения е подадена разглежданата от съда жалба.

В хода на съдебното производство е прието заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.К.. Същото не е оспорено от страните и се възприема. Въз основа на него се приема, че хидравличната преса тип PYE 25 1 находяща се в производствено хале № 1 с инвентарен № 115 на “Галко“АД няма устройство недопускащо попадането на част от тялото на работещия до работното и пространство произведено във фирмата производител. С договор от 10.01.2015г. към пресата е монтирано устройство за работа с две ръце. Пресата се управлява от мобилен пулт за управление с две ръце. Има и крачно управление. Пресата може да работи в тези два режима. За да работи пресата трябва да се избере режим на работа. Крачното управление се включва след като превключващото устройство се постави в ляво положение при което положение се работи с крачния педал. При натискане на педала с крак поансона се придвижва надолу при отпускане се връща нагоре. За да работи машината в ръчен режим превключващото устройство се поставя в дясно положение и се използват двата бутона намиращи се отстрани на пулта за управление и при натискането им с две ръце поансона тръгва надолу. При освобождаване на единия или и на двата бутона супорта се връща обратно в изходно горно положение. В момента на злополуката пострадалият е имал за задача да изправя стоманени детайли с форма на трапец с основи 34мм и 15мм. и височина 100мм. Според експерта това са малки детайли и до злополука не би се стигнало ако пострадалият е работил в ръчен режим за работа с две ръце. Вещото лице е категорично, че пресата работи във всички режими нормално и е невъзможно безпричинно падане на поансона на пресата. Съдът кредитира заключението на вещото лице К., като обективно, обосновано, безпристрастно дадено, кореспондиращо с останалите доказателства и неоспорено от страните.

В хода на съдебното производство се изслушаха свидетелите И.Й.П., В.В.Д. и Х.Е.М.

Х.М. е майка на пострадалия, поради което показанията й следва да се кредитират при условията на чл. 172 от ГПК. Същата не е пряк очевидец на случилото се, а възприятията й са едва след като е била оказана първа помощ на синът й от медици в пернишката болница. Показанията й, касателно това, че синът й сам е работил на пресата кореспондират с показанията на свидетеля П. С оглед на това следва да се приеме, че същите са обективни и коректни.

И.Й.П. и В.В.Д. са работници при ответника. Същите свидетелстват за начина на работа на машината. Показанията им в тази част напълно се припокриват с изводите на вещото лице относно механизъм на работа. П. е участвал и в двете комисии по разследване на злополуката. Конкретно случая П. обяснява, че е изпратил Л. сутринта да изправя планки на хидравличната преса. Планките са били до него в кош и той се навежда, взима с едната ръка планка, а с другата я взима вече изправена и я хвърля на другата страна. По принцип за тази работа може да се използват клещи, но практиката е да се взимат с ръце. С оглед изправянето на конкретните планки сочи, че практиката е да се работи с педала, защото с педала е по-бързо и по-лесно се управлява пресата и обикновено с педала се работи. Свидетелят сочи, че пострадалия е работил на пресата, както с него, така и с други колеги, както и самостоятелно.

Свидетеля В.Д. е технолог в дружеството ответник. Същият сочи, че при изправянето на тези планки не се е изисквало точност и поради тази причина не се е налагало пострадалия да работи с придружител. Превключването от режим на работа с две ръце на ръчен режим с педала става с превключвател като преценката за работа е на оператора. Показанията и на двамата свидетели се ценят доколкото обективират действителния процес на работа в дружеството и въз основа на тях се приема, че в конкретния ден и час на Л. е изпълнявал сам трудовите си задължения на хидравлична преса, която е била в режим ръчно управление-крачен педал, като му е била възложена задача за изпълнение от и в интерес на дружеството.

Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от представените по делото доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Доводите за това са следните:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна - работодател и осигурител на пострадалия И.Л.. Жалбата е депозирана в законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. С оглед на това същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

По правото:

Оспореното решение на директора на ТП-Перник към НОИ е валиден индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването му. Оспореният в настоящето производство акт е мотивиран. Същият съдържа както фактически, така и правни основания. Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението. Същото се отнася и до разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. При произнасянето си то се е позовало изцяло на протокол № 1 от 15.03.2016г. и е препратило към него. Поради тази причина, след като мотивите съществуват в преписката, т.е. протокола на комисията, който се явява помощен орган и след като разпореждането е в съответствие с тях се налага извода, че акта е мотивиран. Дори да има процесуално нарушение, то е несъществено и не може да породи отмяна на акта на това основание. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В хода на проведеното административно производство съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства. След деклариране от осигурителя на злополуката като трудова е разпоредено със заповед № 1015-13-38 от 22.02.2016г. на директора на ТП-Перник към НОИ да са извърши разследване на злополуката с пострадал Л.. В заповедта е посочен краен срок за провеждане на разследването-22.03.2016г.. Заповедта е връчена на Е.С.-длъжностно лице по безопастност и здраве при работа при осигурителя. Работодателя-осигурител е провел и той разследване по случая, като на 23.02.2016г. е съставен протокол. В него няма конкретно становище имало ли е или не трудова злополука. Този протокол да е сведен до знанието на териториалното поделение на НОИ, в съответствие с чл. 2, ал. 4 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/. При проведено разследване органите на ТП-Перник към НОИ са извършили едно пълно и всестранно изследване на релевантните за спора факта и са съставили протокол № 1 от 15.03.2016г.. Същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ и в него са обективирали изводи относно всички факти и обстоятелства имащи отношения по казуса. Въз основа на всички тези производствени действия и позовавайки се на тях, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обосновало крайният си извод, че е налице трудова злополука. По пътя на административния контрол до такъв краен извод е стигнал и ответника по делото.

Основните възражения на ответника по делото се свеждат до това, че са допустнати съществени процесуални нарушения, тъй като разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО било издадено извън законоустановения срок. По тези доводи състава намира, че посоченият от законодателя в чл. 60, ал. 1 от КСО срок е от категорията на инструктивните, поради което непроизнасянето в този срок не преклудира правомощието на длъжностното лице да се произнесе по трудовата злополука. В случая е проведено разследване на злополуката от съответната комисия при съобразяване с условието за пълно изясняване на фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането. Ако се приеме, че този срок е преклузивен, то би следвало законодателят да е предвидил орган или институция, пред която да може да се развива административното производство при преклудиране на правото на защита на пострадалото лице. С оглед на това непроизнасянето на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в указания 7-дневен срок от деклариране на злополуката не опорочава издадения административен акт, тъй като не съставлява съществено нарушение на Административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на последния. В случая не се констатира съществено нарушение на административно производствените правила, което да е от значение да промени изложените от длъжностното лице крайни правни изводи и което да послужи за отмяна на оспорвания акт в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са нарушени административнопроизводствените правила, изразяващи се в невъзприемане на писмените възражения на двама от определените по реда на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2 НУРРОТЗ членове на комисията за разследване на злополуката, съответно производствения директор на предприятието и представителя на работодателя и на представителя на работниците. Това възражение се основава единствено на положените от двете лица подписи с особено мнение под изготвения протокол № 1 от 15.03.2016г.. Това нарушение не може да се приеме за съществено такова, което да доведе до незаконосъобразност на крайния административен акт, за издаването, на който част от процедурата е съставяне на този протокол. Съгласно протокол от 15.03.2016г., представителя на работниците е участвал и при вътрешното разследване на инцидента, извършено от работодателя, поради което подробно е бил запознат с фактите и обстоятелствата по него. Съпоставката между двата протокола /този от вътрешното разследване и този по извършеното разследване от ТП-Перник/ води до извод, че с тях са установени едни и същи факти, като единствената разлика е, че са тълкувани различно. Визираното от жалбоподателя нарушение съдът го намира за несъществено. Това е така и изхождайки от разпоредбата на чл. 58, ал. 6 от КСО разписваща, че отразеното в протокола за извършено разследване е валидно до доказване на противното, т.е. същият има материална доказателствена сила по отношение на установените с него данни. Предвид това, същият следва да се цени, доколкото с него не се установяват факти и обстоятелства, които да противоречат на останалите доказателства събрани в производството. В настоящия случай, изложеното в протокола изцяло кореспондира с останалия доказателствен материал. Съдът намира, че не е засегнато правото на защита на заинтересованите лица, в частност жалбоподателя, доколкото в жалбата липсват конкретни твърдения за това. С чл. 58, ал. 6 от КСО е въведена оборима презумпция относно доказателствената сила на изготвения в хода на разследването протокол. След като жалбоподателят твърди, че този протокол не отразява обективната действителност следваше да представи доказателства, с които да обоснове своите твърдения и да докаже тезата си. Събраните такива в хода на съдебното производство не обуславят по-различни крайни изводи, който да обусловят благоприятен резултат за оспорващия.

Въз основа на изложеното се приема, че компетентният административен орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на заинтересованото лице или недопускането на които би довело да различен резултат от постановения, поради което съдът приема, че липсват отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 от КСО.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи на доказателствения материал и на законовите разпоредби, позволяващи злополуката да се квалифицира като трудова злополука.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Като законодателят в ал.3 на посочената норма е посочил, че не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Според чл. 58, ал. 3 от КСО приложим към момента на злополуката, разследването на трудова злополука трябва да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.

Съгласно легалното определение по чл. 55, ал. 1 от КСО първият белег на трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето. За да е налице "внезапно" увреждане, същото следва да е настъпило изведнъж, в резултат на непредвидено външно вредоносно въздействие върху човешкия организъм. От определението следва, че внезапното увреждане има следните основни белега, характеризиращи го от обективна и субективна страна. Касае се за вредоносно въздействие, което по делото е установено с оглед изхода от него-настъпилата временната нетрудоспособност на Л.. На следващо място това е външно въздействие, изразяващо се в нанасяне на травма, посредством външен за организма обект-в случая от падане на цилиндъра с поансона върху дясната ръка на пострадалия и притискането на пръстите му. Травматичната злополука е настъпила внезапно по време, когато осигуреното лице е изпълнявало трудови функции в интерес на предприятието си, като е било изпратено по устно нареждане на бригадира, свидетеля И.П. да изправя стоманени детайли на хидравличната преса. Увреждането, което е причинило временна неработоспособност на Л. е получено при осъществяване на дейност, която е във връзка с и по повод изпълняваната от пострадалия работа, която дейност е била в интерес на предприятието. Злополуката е причинила временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, в случая поради злополука.

Предвид цитираните приложими правни норми и анализа на елементите на фактическия състав на трудовата злополука, както и от анализа на събраните доказателства съдът приема, че инцидентът станал на 19.02.2016г. с Л., в действителност представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Не е спорно, че пострадалият Л. е осигурено лице по смисъла на КСО, както и не е спорно, че жалбоподателят е осигурител/работодател на пострадалия.

От събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказа кумулативното наличие на посочените по-горе елементи на трудовата злополука. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че на 19.02.2016г. пострадалият е бил на работа обща смяна. Работното време е от 7.45ч. до 16.45ч.. В декларацията на осигурителя е посочено, че за деня е имал задача да разкрои и пробие отвори на винкел 140х140х13. От обясненията на пострадалия е посочено, че към 8.10ч. бригадирът го изпратил да изправя детайли-ребра от желязо на хидравлична преса. С оглед свидетелските показания на П. се приема, че последният му е възложил задача да изправя планки на хидравличната преса. Работникът е бил сам. Съгласно основния трудов договор Л. няма трудов стаж, няма и професионален опит. Съгласно длъжностна характеристика за длъжността “шлосер-пресьор” се изисква професионален опит над 1 година, каквато Л. няма. От събраните в административното, така и в съдебното производство доказателства съдът приема, че Л. е пострадал по време на работа и във връзка с извършваната работа. Същият е извършвал длъжностните си задължения, като е държал сметка и на нормата на чл. 127, т. 1 от КТ вменяваща на служителя да изпълнява всички законни нареждания на работодателя си, като за неизпълнението им е налице и възможност за ангажиране дисциплинарната му отговорност по чл. 187, т. 7 от КТ. Злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа, което от своя страна е довело до неработоспособност на осигуреното лице, от което следва, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С оглед на това като е достигнало до същия краен резултат както длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, така и директора на ТП-Перник същите са издали законосъобразни актове, оспорването срещу които следва да се отхвърли като недоказано.

От страна на оспорващия основните доводи свързани с материалната незаконосъобразност на акта са свързани с това, че пострадалия Л. бил проявил груба небрежност. В тази връзка били налице противоречия между протокола на осигурителя и този на назначената комисия от директора на териториалното поделение. Във връзка с тези твърдения, състава намира, че доказателствената тежест за установяване на умишлено самопричиняване на увреждането пада върху жалбоподателя, тъй като той твърди това обстоятелство, поради което още с определението за насрочване на делото му е указана доказателствената тежест в тази връзка.

Фактът на умишлено увреждане на здравето от пострадалия, която хипотеза при условията на чл. 55, ал. 3 от КСО е изключена от кръга на трудовите злополуки, е от вида на положителните факти - конкретни явления или състояния от социалната действителност, определени във времето и пространството, имащи в случая отношение към човешката психика. Това означава, че този факт от действителността следва да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства.  

От друга страна съгласно чл. 11, ал. 2 от НК умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици.

По делото, не се събраха достатъчно доказателства, установяващи при условията на пълно главно доказване факти от правната действителност, които да сочат на хипотеза за умишлено причинено увреждане, а дори да е проявена непредпазливост от страна на пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В тази връзка евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат, ако се изходи от протокола на осигурителя, че “пострадалия е посегнал да вземе нова планка с лявата ръка, а дясната му е била върху работната маса и неволно е натиснал педала, докато ръката му е била на работния плот” би имало правно значение само в исковото производство по чл. 200 и сл. от КТ пред общия съд/с оглед евентуалното приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ и то само при допусната груба небрежност/.

По делото според съда няма никакви факти да не говорим за убедителни такива, които да сочат при това недвусмислено, че Л. е страдал от някакво психично или друго заболяване, или е имал някакви лични или други проблеми, които биха го подтикнали на практика "съзнавано и съзнателно" да се съгласява с настъпване на злополука от категорията на случилата се с него и на практика да желае да се самонарани. В тази връзка е и приетото за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелство, че Л. не страда от психическо заболяване.

Доколкото в деня на увредата само пострадалия е бил в халето при хидравличната преса и е извършвал манипулации, липсват обективни данни дали същият в създалата се извънредна ситуация е реагирал напълно адекватно. Липсата на професионален опит на пострадалия в тази сфера, изхождайки от длъжностната му характеристика и самостоятелната работа в този ден на хидравличната преса не разкриват състояние, което да може се определи като такова, разкриващо от субективна страна елементите на евентуален умисъл по отношение настъпилия вредоносен резултат. Освен това в случая при евентуалния умисъл е необходимо до голяма степен конкретност при предвиждането на вредите, а не същите да са само абстрактна възможност, като при последната ще е налице небрежност. При нея всъщност лицето не е предвиждало настъпването на последиците, но е било длъжно и е могло да направи това, а е и имало субективната възможност и субективното задължение да предвиди тези последици. Укоримото в този случай е, че деецът не е мобилизирал психическия си капацитет и не е предвидил последиците. Възможността на лицето да "предвиди" се преценява конкретно за всеки един случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. възможността зависи от: конкретните обективни условия и от индивидуалните особености на личността: способностите, опита, физическо и психическото му състояния. Наличието на тези качества позволява на субекта, като мобилизира тези си качества, да изведе в съзнанието си представа за конкретния при това вредоносен резултат. Дали пострадалия е проявил небрежност/отделно тук стои и въпроса дали същата е и "груба" такава по см. на чл. 201, ал. 2 от КТ/, това подлежи на задължително установяване в производството пред общия съд и не може да заличи фактическите основания, изпълнили състава на чл. 55, ал. 1 от КСО.

По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на “Галко”АД против решение № КРД-3 от 13.05.2016г. на директора на Териториално поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 18 от 18.03.2016г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО ще следва да се отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяна на акта. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти, с оглед на което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателя няма право на разноски, а и не се прави искане за присъждане на такива.

При този изход на спора ще следва да се разгледа и искането за присъждане на разноски на ответните страни.

Ответникът има право на разноски. Ответникът в съдебното производство се представлява от юрисконсулт и искането му за присъждане на разноски е своевременно направено. Същото се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по ТД № 5/2009г. на Върховен административен съд, жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ответника разноски в размер на 450 лева. представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 350лв., в минимален размер, определен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 100лв внесен депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.

Заинтересованата страна също има право на разноски, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на И.Ю.Л. разноски в размер на 200 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01780 от 19.08.2016г..

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Галко"АД против решение № КРД-3/13.05.2016 г. на директора на ТП-Перник към НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № 18 от 18.03.2016г. на длъжностно лице по осигуряването.

ОСЪЖДА "Галко"АД с ЕИК 113032757, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Радомир, ул. “Гарата” № 1 да заплати на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА "Галко"АД с ЕИК 113032757, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Радомир, ул. “Гарата” № 1 да заплати разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева на И.Ю.Л., с ЕГН **********, с адрес ***.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия:/п/