гр. Перник,07.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети октомври,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Емилия Иванова
при съдебния секретар А.М.***,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 341 по описа за
2016 г. на Административен съд Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано по жалба на Р.Н.Д.
***, чрез адвокат В.Б.***, против Отказ за издаване на разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие рег. №328000-2461/31.05.2016 г., издаден
от Началник Районно управление Радомир.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на административния акт, поради нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Според жалбоподателя не са изложени конкретни съображения, а само
общи разсъждения, заповедта е обоснована само правно, но не и фактически,
налице е недостатъчност на мотивите, липсват конкретни фактически основания.
Моли съда да отмени обжалвания Отказ рег. №328000-2461/31.05.2016 г., издаден от Началник Районно управление Радомир, като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Началник Районно
управление Радомир, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по делото.
Административен съд Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление
вх. № 328000-1604/13.04.2016 г., Р.Н.Д. е поискал да му бъде издадено “разрешително
за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие “Макаров, к. 9Х18, № IN392991”. Към заявлението са
приложени задължителните за редовността на същото документи, съгласно чл. 76,
ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка с чл. 76, ал. 7 от ЗОБВВПИ, а именно: удостоверение
за годност и качество №9139 от 07.04.2016 г., издадено от Стрелкови комплекс “Лори”
ООД; карта за извършен предварителен медицински преглед; служебна бележка от ОСлО
Перник рег. № 670 от 07.04.2016 г.; свидетелство за съдимост, издадено от
Районен съд гр. Радомир рег. №586/07.04.2016 г.; ксерокопие от документ за
самоличност; диплома за завършено средно образование Серия А 89 №036350 и разписка от 11.04.2016 г. за платена такса.
Въз основа на
подаденото заявление и приложените към него документи е извършена служебна
проверка от младши полицейски инспектор, обективирана в докладна записка рег. №
328р-5186 от 31.05.2016 г., с която е предложено на Началник РУ Радомир да
откаже да издаде разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие “на
основание чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ”.
Началникът на Районно
управление Радомир, на основание чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказал издаването на разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя и е разпоредил огнестрелното
оръжие и боеприпаси към него да бъдат предадени съгласно чл.213а от ЗОБВВПИ.
Отказът е обоснован с мотиви, че “заявителят
не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и не е
представил доказателства в тази връзка, което е задължително изискване за
издаване на разрешение…”
Отказът е
съобщен на жалбоподателя на 16.06.2016 г. На 29.06.2016 г. е подадена жалба до
Административен съд Перник, чрез органа издал акта при спазване разпоредбата на
чл.152 от АПК. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да
оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата неоснователна.
Оспореният акт отговаря на изискванията за
законосъобразност по чл.146 от АПК. Издаден е от
компетентен орган – Началник
РУ Радомир, на
основание чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Отказът е издаден в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. В него са вписани
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи адресата на акта - трите имена, ЕГН и адрес. В него
са посочени фактическите и правните основания за издаването му както и пред
кого и в какъв срок може да бъде обжалван. Същият е мотивиран, като е посочено,
че причината за отказа от издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ е
недоказана необходимост.
Разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, приложима към
спорното правоотношение регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават
на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение.
В подаденото заявление вх.№328000-1604 от 13.04.2016 г., жалбоподателят сочи, че оръжието му е необходим, тъй като му се налага да пренася “техника и пари”, което обосновава прилагането на хипотезата на чл. 6, ал.3, т.1 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал.3, т.1 ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ в действителност е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, съобразно ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респективно липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение. При така установените законови предпоставки, правилно е прието от административния орган, че посочените от заявителя обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Изложените от него съображения, не представляват основателна причина за издаване на исканото разрешение. Съображенията, свързани с носенето на техника, пари, осъществяването на плащания с тях и дейността, която осъществява, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Липсват доказателства, обосноваващи необходимост от притежаване на оръжие за изпълнение на трудовите задължения на Д***..
Следва да се отбележи
също, че наличието на
предходно издадено разрешително не е основание ново такова да се издаде
при облекчен режим. Това обстоятелство не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при
всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за
издаването на разрешение за носене на оръжие. Ако желае издаване на разрешение
за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички
изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. Законът
не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в
които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период, каквито
мотиви прозират в тезата на жалбоподателя. Процедурата и изискванията за
първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се
прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на
чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не би
следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на
огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена
обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил
възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки,
наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово
задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава
срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за
подновяването му да издаде отказ, както е сторено и в настоящия случай.
В тежест на иницииралото производството лице е
да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при данните по преписката и въз
основа на приобщените доказателства изводът, че не са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на Д.***, е законосъобразен.
Съдът счита, че ответникът правилно е
установил фактите, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и
правилно е приложил материалния закон, като е отказал издаването на исканото
разрешение и е разпоредил оръжието да се предаде на съхранение в служба
"КОС" при РУ Радомир.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което съдът намира, че жалбата против него е
неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.Н.Д.*** с ЕГН********** ***, срещу постановен Отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие рег. №328000-2461/31.05.2016 г., издаден от Началник Районно управление Радомир.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/