Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 362
гр. Перник, 07.11.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети ноември, две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Емилия Иванова
при секретаря А.М., като
разгледа докладваното от съдия Иванова, адм.
дело №389 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 405 от Кодекса на труда, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „***“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул. ”***”, №1, представлявано от Н.
М.*** и Е. Т.*** срещу предписание, обективирано в
протокол №
ПР 1629241 от 27.07.2016 г. за
извършена проверка от инспектори от Дирекция "Инспекция
по труда" гр.
Перник.
В жалбата се поддържа, че актът е постановен
при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила
и освен това е необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Налице е
противоречие с материалния закон изразяващо се в това, че за да се наложи
принудителна административна мярка, административният орган, следва да констатира
нарушение на трудовото законодателство, което да бъде преустановено, а в
конкретния случай няма такова твърдение. Друга предпоставка, за налагане на
ПАМ, която според жалбата в конкретния случай липсва е наличие на явна, несъмнена,
реална, конкретна и непосредствена опасност от нарушение на трудовото
законодателство, което не е констатирано от проверяващите и не на последно
място даденото предписание излиза от рамките на разпоредбата на чл.37 от КТ,
като вменява на работодателя повече задължения, от тези които са предвидени от
законодателя.
От
съда се иска да бъде отменена наложената принудителна административна мярка в
едно с всички законни последици, в това число и присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът по жалбата - Дирекция
„Инспекция по труда“ - Перник, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и намира, че при налагане на принудителна административна мярка не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и цитираните нарушения на
материалния закон. Наложената ПАМ е с превантивен характер и е съобразена с
установената практика на ВАС, VІ отделение. Целта на мярката е да действа
занапред, за да не допуска работодателят други такива или подобни нарушения на
трудовото законодателство.
Административен
съд Перник, като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото и извърши
проверка
относно законосъобразността на
административния акт, на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК, обсъди
посочените в жалбата основания и приложените по делото доказателства, приема за установено следното:
За
периода от 11.07.2016 г. до 27.07.2016 г. длъжностни лица на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Перник
са извършили проверка по спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в
„Стомана
индъстри“ АД. При проверката е установено, че през месец юли на 2015
г. дружеството работодател е извършило промяна на вътрешни правила и документи,
които се отнасят до трудовите правоотношения в предприятието, а именно –
разработени са нови правила за бонусна схема за постигнати производствени резултати
на работниците и служителите. При подготовката на проектите на тези документи
работодателят не е поканил за участие представителите на всички синдикални
организации в дружеството в нарушение на чл. 37 от КТ.
Въз
основа на тези констатации проверяващите са предписали на работодателя при
подготовката на всички вътрешни правила и документи, които се отнасят до
трудови правоотношения, да кани всички синдикални организации в предприятието
за разработването на тези документи в изпълнение разпоредбите на чл.37 от КТ.
Определен е срок за изпълнение на
предписанието
: „считано от 05.08.2016 г.“
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл.149, ал. 1 от АПК,
срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради
което същата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество се явява и основателна.
С разпоредбата на чл. 404, ал. 1,
т. 1 - 9 от Кодекса на труда (КТ) контролните органи на инспекцията по труда са
овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават
задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Актовете с които се прилагат ПАМ по правило са
индивидуални административни актове и за издаването им важат правилата на АПК
включително и по отношение на предвидената форма и реквизити по чл. 59 от АПК.
В този смисъл като осъществи проверка относно законосъобразността на ПАМ
инкорпориран в протокол за извършена проверка № ПР 1629241 от 27.07.2016 г. на
основанията по чл.146 от АПК констатира следното:
С разпоредбата на чл. 399 от КТ
контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ).
Дирекциите "Инспекция по труда", като поделения в системата на ИАГИТ,
са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се
осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение
(арг. чл. 12, ал.1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 21, ал. 1 от
Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има
правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 - да дава
задължителни предписания на работодателя, касаещи преустановяване на нарушения
от проверяваното дружество на трудовото законодателство за в бъдеще. Съгласно
чл. 21, ал.
4, т. 1 от Устройствения
правилник на ИА "Главна инспекция по труда" при установяване на
нарушение на законодателството инспекторът прилага принудителни административни
мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява
контролна дейност. Безспорно предписанието е вид принудителна административна
мярка, насочена към отстраняване на констатирани нарушения на трудовото
законодателство. Издаването на такава е изцяло в правомощията (права, но и
задължения) на инспекторите при ДИТ,поради което наложената ПАМ е издадена от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия и не е налице отменително основание по чл.146, т.1
от АПК.
Формата на акта е писмена, като в
същия са посочени
правни основания, има обособена разпоредителна част и е подписан от
длъжностните лица извършили проверката.
В разглеждания случай е дадено
предписание за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство - чл. 37 от КТ.
По силата на законовата разпоредба за която се приема, че е нарушена работодателят е задължен „да кани органите на
синдикалните организации в предприятието да участват в подготовката на
проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудови
отношения“.
Позовавайки
се на разпоредбата от КТ, проверяващите от ДИТ Перник са указали на
работодателя да спазва поведение, което му вменява повече задължения от
предвидените в КТ. На първо място чл.37 от КТ предпоставя да се канят
синдикалните организации в предприятието при подготовка на проектите на всички
вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудови отношения. Вмененото
изискване е относимо за актовете на работодателя, които имат нормативен
характер, т.е. такива с които се установяват общи правила за поведение на
работниците или служителите и тези правила следва да имат многократно изпълнение.
В предписанието предмет на настоящия съдебен контрол е записано: „на всички
вътрешни правила и документи, които се отнасят до трудови правоотношения“. Така
формулиран текстът на предписанието противоречи на закона. Във определението
вътрешни правила и документи се включват много по-голям кръг действия на
работодателя и негови актове, за които той следва да свиква срещи и да прави обсъждания
със синдикалните организации. А такова задължение по закон не му е вменено.
Така оформено предписанието може да доведе до абсурдната ситуация, в която
работодателят да е длъжен да съгласува заповедите си във връзка с ползване на
платен или неплатен отпуск, дисциплинарни нарушения и т.н., което не е целта на
чл.37 от КТ.
По
разбиране на настоящия състав ПАМ имат времево ограничение до преустановяване
на констатираното нарушение, т.е. същите следва да се налагат за определен
период от време. Срокът, който е посочен в протокол №ПР 1629241/27.07.2016 г.
е: „считано от 05.08.2016 г.“ т.е. от тук и насетне. Действително за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат
принудителните административни мерки, посочени в чл. 404, ал. 1 КТ, но принудителната
мярка не може да има постоянно действие.
Граматическото тълкуване на тази разпоредба
води до извода, че принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 КТ се прилагат:
- за предотвратяването на нарушенията - това
са т. нар. в правната теория и в съдебната практика превантивни принудителни
административни мерки;
- за преустановяване на нарушенията - това са
т. нар. преустановителни административни мерки;
- за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от нарушенията - това са т. нар. поправителни принудителни
административни мерки.
Въпреки
това разграничаване на видовете ПАМ и целите с които се налагат следва да се
отчита също така, че това е вид държавна принуда и не може да бъде налагана за
неограничено време.От характера на този вид индивидуални административни актове
произтича задължението на административния орган да посочи конкретно и точно
какво предписание дава и в какъв срок то следва да се изпълни, защото
неизпълнението на това предписание е основание за налагане на санкции на
некоректните работодатели.
При
извършената проверка на инкорпорираното в протокол №ПР 1629241/27.07.2016 г.
предписание, решаващият състав констатира, че формулировката
му не е достатъчно ясна. Тя е обща и формулира задължение в което липсва конкретика
дали се
касае за преустановяване на нарушение или за предотвратяване на такова и в
какво се изразява това нарушение. Видно от мотивната част на ПАМ при
подготовката на проектите на вътрешни правила за прилагане на бонусна схема за постигнати
производствени резултати на работниците и служителите в „Стомана индъстри“ АД,
в сила от 01.07.2015 г., работодателя не е поканил всички синдикални
организации в дружеството. Не е установено кои са синдикалните организации, които надлежно съществяват
дейност в дружеството, кои от тях не са поканени и какви са причините за това,
поради което и даденото предписание е общо и неясно, освен че вменява на
работодателя повече задължения от тези визирани в чл.37 от КТ.
Констатирано
е също така, че представителите на КНСБ и Синдикат „Подкрепа“ са уведомени на
01.12.2015 г. за конкретни действия на работодателя и за това е съставен
протокол. В този смисъл не е ясна волята на контролните органи за кое
бездействие на работодателя е дадено предписанието. Дали за това, че
уведомяването е направено след влизане в сила на новите правила утвърдени от
работодателя от 01.07.2015 г. или за
това, че според приложено до ДИТ сигнално писмо на срещата не е
присъствал представител на НС „Защита“. Част
от приложената по делото преписка засяга създадена в „Стомана индъстри“ АД структура
на НС „Защита“. От кореспонденцията между ДИТ Перник и НС „Защита“ може да се
направи извод, че се касае за липса на уведомяване по отношение на тази
синдикална организация, но това не е конкретно посочено и вменено като
задължение на работодателя. Ето защо не може да се приеме, че размяната на
писма между ДИТ и НС „Защита“ е част от административната преписка послужила за
издаване на оспореното предписание.
Както
бе посочено по горе, характера на административния акт, който е свързан с
прилагане на административна принуда предполага мотивите му да бъдат ясни и
безпротиворечиви, разпоредените с него
правила за дължимо поведение да бъдат формулирани точно, а не да се
извеждат чрез тълкуване и предположения относно волята на проверяващите.
Липсват каквито и да било фактически констатации, които да
обуславят даденото обобщено предписание. А още по малко разбираемо е кога
работодателя е длъжен да кани синдикатите, тъй като употребеният термин „всички
вътрешни прави и документи които се отнасят до трудовите правоотношения“
създава задължение за всички актове по КТ, което противоречи на волята на
законодателя по чл.37 от КТ.
Горните
аргументи налагат извод за неправилно приложение на материалния закон при
налагане на ПАМ и липса на мотиви, които да обосновават отмяна на административния акт на основание
чл.146, т.3 и 4. от АПК.
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и
направените в производството разноски общо в размер на 50 лв., заплатена
държавна такса за образуване на настоящото производство.
Мотивиран
така настоящият състав на Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.”***”, №***, представлявано от Н.
М.*** и Е. Т.*** предписание по чл.404, ал.1 от КТ инкорпорирано в протокол за
извършена проверка №ПР1629241/27.07.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Перник
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ Перник да заплати на „***“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, ул. ”***”, №***, представлявано от Н. М.*** и Е. Т.***, сумата от 50
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в четиринадесет дневен
срок от дата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/