Р Е Ш Е Н И Е

№ 400

Гр. Перник, 28.11.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при участието на секретар протоколиста Е.В., като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов административно дело №400 по описа за 2016 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на прокурор Г. А.при Окръжна прокуратура Перник против разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1, в частта “нотариално заверено”; чл. 29, ал. 2, т. 3, в частта “ нотариално заверено” и чл. 29, ал. 3 “допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и 2 могат да бъдат изискани от Главния архитект и Главния инженер на община Радомир в зависимост от конкретните характеристики на РИЕ” от Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, приета с Решение № 226 от 28.11.2012 година на Общински съвет Радомир, в сила от 28.11.2012 година. С протеста се заявява, че разпоредбите в атакуваните им части са нищожни, тьй като противоречат на нормативни разпоредби от по – висок ранг, а именно чл. 57, ал. 3, във връзка с чл. 56, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и не съответстват на целите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/. Моли съда да прогласи нищожността на атакуваните разпоредби в посочените части от Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, приета с Решение № 226 от 28.11.2012 година на Общински съвет Радомир, в сила от 28.11.2012 година.

В проведеното съдебно заседание на 23.11.2016 година за оспорващата страна се явява лично прокурор Г. А. която поддържа протеста и моли съда да прогласи нищожността на атакуваните разпоредби. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

Ответната страна по протеста – Общински съвет Радомир редовно призована не изпраща представител и не взима отношение по подадения протест.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установеното от фактическа страна следното:

Видно от докладна записка вх. № С-254 от 15.11.2012 година на кмета на община Радомир се установява, че е сезиран председателя на общинския съвет – Радомир за разглеждане на второ четене в общински съвет – Радомир Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, с внесени промени в раздел Пети – чл. 12, ал. 1 и ал. 2, раздел Шести – чл. 15, ал. 2, раздел Девет – чл. 28, ал. 1, чл. 29, чл. 30 и чл. 31, раздел Дванадесети – чл. 33, чл. 35, чл. 39 и раздел Преходни и заключителни разпоредби.

С резолюция от 15.11.2012 година председателя на общински съвет – Радомир е разпределил докладната записка да се докладва на постоянната комисия „Устройство на територията, строителство и транспорт“, на постоянната комисия „Стопанска политика, земеделие, гори и екология“ и на постоянната комисия „Обществен ред, законност, местно самоуправление и общинска собственост“.

С Протокол от 26.11.2012 година постоянната комисия „Устройство на територията, строителство и транспорт“ при общински съвет – Радомир по докладна записка вх. № С-254 от 15.11.2012 година, относно разглеждане на второ четене в общински съвет – Радомир Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, с вносител кмета на община Радомир не е излязла със становище /виж т. 2/.

С Протокол от 26.11.2012 година постоянната комисия „Стопанска политика, земеделие, гори и екология“ по докладна записка вх. № С-254 от 15.11.2012 година, относно разглеждане на второ четене в общински съвет – Радомир Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, с вносител кмета на община Радомир е излязла със становище /виж т. 8/, с което е приела внесената Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник заедно с направените промени в раздели – V, VІ, ІХ, ХІІ и раздел Преходни и заключителни разпоредби.

С Протокол от 26.11.2012 година постоянната комисия „Обществен ред, законност, местно самоуправление и общинска собственост“ по докладна записка вх. № С-254 от 15.11.2012 година, относно разглеждане на второ четене в общински съвет – Радомир Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, с вносител кмета на община Радомир е излязла със становище /виж т. 3/, с което е приела внесената Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник заедно с направените промени в раздели – V, VІ, ІХ, ХІІ и раздел Преходни и заключителни разпоредби.

С протокол № 15 от 28.11.2012 година на проведено заседание на общински съвет – Радомир с Решение № 226 на основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 57 от ЗУТ е приета Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник.

По делото е представена Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Подаденият протест е процесуално допустим по смисъла на чл. 186 от АПК, като е насочен срещу разпоредби на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК. Упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок. Протеста е подаден от прокурор, който разполага с правомощието по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК да предприема действия за отмяна на административни актове.

С подаденият протест се оспорват разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1, в частта “нотариално заверено”; чл. 29, ал. 2, т. 3, в частта “ нотариално заверено” и чл. 29, ал. 3 “допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и 2 могат да бъдат изискани от Главния архитект и Главния инженер на община Радомир в зависимост от конкретните характеристики на РИЕ” от Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, приета с Решение № 226 от 28.11.2012 година на Общински съвет Радомир, в сила от 28.11.2012 година.

Разгледан по същество протеста е основателен.

Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник е приета с Решение № 226 от 28.11.2012 година на Общински съвет Радомир по протокол № 15 на проведено заседание на общински съвет Радомир, в сила от 28.11.2012 година. Наредбата за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник представлява подзаконов нормативен по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Уредените обществени отношения по предметен обхват в процесната наредба попадат в хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, т. е. в сфера на местно самоуправление и общинският съвет има право да реши самостоятелно всички въпроси свързани със същата на територията на общината, по въпросите, изрично определени в специален закон - конкретно по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, във връзка с чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Наредбата е приета от общински съвет Радомир, който е орган на местно самоуправление, т.е. от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Приетата наредба е в изискуема писмена форма.

Предмет на оспорване пред Административен съд – Перник са разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1, в частта “нотариално заверено”; чл. 29, ал. 2, т. 3, в частта “ нотариално заверено” и чл. 29, ал. 3 “допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и 2 могат да бъдат изискани от Главния архитект и Главния инженер на община Радомир в зависимост от конкретните характеристики на РИЕ”. В оспорените текстове на чл. 29, ал. 1, т. 1 в частта “нотариално заверено” и чл. 29, ал. 2, т. 3, в частта “нотариално заверено”, съответно в чл. 29, ал. 3 “допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и 2 могат да бъдат изискани от Главния архитект и Главния инженер на община Радомир в зависимост от конкретните характеристики на РИЕ” от Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник се изисква писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на собственика на сградата, обекта или терена, където ще се разполага рекламно информационния елемент /РИЕ/ или се изискват допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и ал. 2 на чл. 29 от наредбата.

По смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по – висока степен.

Съгласно нормата на чл. 15 от ЗНА наредбата трябва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по – висока степен и ако противоречат на нормативен акт от по – висока степен, се прилага последния. В този смисъл, настоящия съдебен състав приема, че с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по – висока степен, какъвто е Закона за устройство на територията.

В конкретния случай с разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1 в частта “нотариално заверено”, чл. 29, ал. 2, т. 3, в частта “нотариално заверено”, съответно в чл. 29, ал. 3 “допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и 2 могат да бъдат изискани от Главния архитект и Главния инженер на община Радомир в зависимост от конкретните характеристики на РИЕ” от Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник се поставя изискване за нотариално заверено писмено съгласие на собственика на сградата, обекта, съоръжението или терена, както и да бъдат изисквани допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и ал. 2 от главния архитект и главния инженер на общината. Доколкото процесната наредба е издадена и на основание чл. 57 от ЗУТ, която норма предвижда, че върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2. Безспорно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ препраща към нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, която от своя страна съдържа уредба на обектите по ал. 1, за които се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи – с областния управител. Ето защо оспорените правни норми в посочените части следва задължително да съответстват на правна регламентация по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.

В случая нормата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ конкретно урежда хипотезата, при която в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. След като поставеното в закона изискване е за писмено съгласие от собственика на поземления имот, то не може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнителни утежняващи условия, каквото е нотариално заверено писмени съгласие на собственика на сградата, обекта, съоръжението или терена, или други допълнителни документи, които не са предвидени, но могат да бъдат изискани от главния архитект или главния инженер. Допуснатото противоречие със законова норма води до порочност на атакуваните текстове от наредбата в посочените части, с които се изисква нотариално заверено писмено съгласие на собственика на сградата, обекта, съоръжението или терена, или други допълнителни документи, които не са предвидени, но могат да бъдат изискани от главния архитект или главния инженер, поради което следва да бъдат отменени на това основание.

В допълнение следва да се посочи, че в разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД е разписано, че всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон, а с подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията при спазване на принципите по чл. 1, ал. 2 от същия закон. Също така с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от закона се забранява въвеждането на ограничения и тежести, които ограничават конкуренцията. От тези разпоредби следва и извод, че с подзаконов нормативен акт не могат да се въвеждат ограничения и забрани върху стопанска дейност, непредвидени в закон. В случая е налице такова ограничение. По посочените съображения настоящия съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1, в частта “нотариално заверено”; чл. 29, ал. 2, т. 3, в частта “ нотариално заверено” и чл. 29, ал. 3 “допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и 2 могат да бъдат изискани от Главния архитект и Главния инженер на община Радомир в зависимост от конкретните характеристики на РИЕ” от Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник са незаконосъобразни, тъй като противоречат на нормативен акт от по – висока степен и следва да бъдат отменени. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение 8986 от 27.06.2014 година, постановено по адм. дело № 2636 по описа за 2014 година на VІІ отделение, Решение № 6503 от 14.05.2013 година, постановено по адм.дело № 4388 по описа за 2013 година на ІІІ отделение и Решение № 7817 от 06.06.2013 година постановено по адм. дело № 9387 по описа за 2012 година на ІІ отделение.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Окръжна прокуратура Перник следва да се присъди сумата в размер на 20 /двадесет/ лева, представляващи платена такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1, в частта “нотариално заверено”; чл. 29, ал. 2, т. 3, в частта “ нотариално заверено” и чл. 29, ал. 3 “допълнителни документи неупоменати в ал. 1 и 2 могат да бъдат изискани от Главния архитект и Главния инженер на община Радомир в зависимост от конкретните характеристики на РИЕ” от Наредба за рекламната дейност на територията на община Радомир, област Перник, приета с Решение № 226 от 28.11.2012 година на Общински съвет Радомир, в сила от 28.11.2012 година.

ОСЪЖДА Община Радомир да заплати на Окръжна прокуратура Перник направените по делото разноски в размер на 20 /двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обнародване по начина, по който е бил обнародван акта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/