Р Е Ш Е Н И Е

№ 359

гр.Перник, 11.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 417/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Подадена е жалба от Б.В.Т.***, с адрес: ***, срещу заповед за полицейско задържане рег. № 313з-1868/19.08.2016 г. на Полицейски орган при ОД на МВР Перник. С атакуваната заповед жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в полицейското управление. Оспорващият излага съображения за незаконосъобразност на административния акт и претендира за неговата отмяна. Твърди, че нито е разбрал за кои свои действия и/или бездействия е задържан от полицейския орган за срок от 24 часа, за да може да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му, нито са му били разяснени правата по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, тъй като липсват данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Полицейски орган при ОД на МВР гр. Перник, Д.К.Ц.***, редовно уведомен за насроченото съдебно заседание, се явява лично и изразява становище, че обжалваната заповед е законосъобразно издадена, тъй като са налице данни за извършено престъпление, позовавайки се на преписка от задграничен представител на МВР в Мадрид. По време на задържането не са нарушени права на жалбоподателя, поради което заявява становище, че заповедта е законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Административен съд гр. Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените оплаквания в жалбата и като извърши цялостна проверка на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, срещу акт който подлежи на съдебен контрол, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваната заповед рег. № 313з-1868/19.08.2016 г. е постановено задържането на жалбоподателя Б.В.Т.***, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 311, ал. 1 от НК, от инспектор Д.К.Ц.*** разузнавач в Сектор “Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР Перник. Фактическо основание за задържането не е посочено. В представената по делото административна преписка по издаването на оспорения акт са приложени заповедта за задържане, протокол за личен обиск рег. № 313з-1868 от 19.08.2016 г., декларация от 19.08.2016 г., че задържаното лице е запознато с правата си да ползва адвокатска защита, да му бъде извършен медицински преглед и др., както и копие от книга за задържани лица. В посочените документи липсват данни, досежно конкретни факти и обстоятелствата, наложили задържането на жалбоподателя.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 313з-1868/19.08.2016 г. е незаконосъобразна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява,че административният акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган при ОД на МВР Перник, съобразно нормата на чл.57, ал. 2 от ЗМВР . Издателят на оспорената заповед е действащ служител на МВР и като такъв притежава правомощията, визирани в чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК. Спазено е и изискването за писмена форма вменено със закона, актът е подписан и формално съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Оспорваната заповед обаче не съдържа никакви фактически основания за издаването й. Единственото "основание" за издаване на оспорвания акт е " чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 311, ал. 1 от НК, като е изписан и текстът на наказателната разпоредба. Така посоченото основание обаче не представлява фактически основания за издаване на административен акт. От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение за евентуалната съпричастност на Т. в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа.

Посочването само на правни основания за издаване на административен акт не може да бъде квалифицирано като мотивиране на същия. За разлика от предишната разпоредба за налагане на ПАМ по отменения ЗМВР, разпоредбата на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР е категорична,че заповедта за задържане трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването й, казано по друг начин следва да бъде мотивирана. Следователно посочването като правно основание за издаване само на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се направи обоснован извод, че са спазени законовите изисквания за мотивираност и обоснованост на на административен акт.

Фактическите съображения за издаването на административния акт не могат да бъдат заместени от позоваването и препращане към друга правна норма. На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви документи, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване. Посочване само и единствено на цифрово определена правна норма е грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна административна мярка.

Оспорваната заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице когато има достатъчно данни за извършено престъпление. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на Б. Т.*** очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от ЗАНН. По изложените съображения съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК.

Друго констатирано нарушение при издаване на оспорваната заповед е неспазване на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като при изпълнение на един акт не се допуска засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най- необходимото за постигане на законната цел. В така определените рамки административният орган следва да упражнява предоставената му компетентност, когато действа в условията на оперативна самостоятелност, какъвто е настоящия случай. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за всеки конкретен случай на задържане данните, установяващи това трябва да бъдат категорични. Доказването на тези данни е в тежест на административния орган.

От доказателствата по делото не се установява наличие на данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление, напротив, същият е бил разпитван и не е пречил на разследването. От доказателствата по делото, най-вече гласни такива, се установява, че жалбоподателят е дал обяснения пред разследващите органи, от офиса му са иззети писмени доказателства и техника за установяване на извършено престъпление. Следователно, прилагането на полицейско задържане при липсата на данни за евентуална възможност Т. да се укрие от органите на реда се явява несъразмерно с преследваната от закона цел.

На следващо място необходимо е изрично да се посочи, че от формална гледна точка обжалваната заповед не сочи конкретна цел, наложила задържането на лицето. Трябва да се отчита, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не може да се извършва винаги, когато има данни за едно лице да е извършило престъпление, тъй като се касае за ПАМ, която следва да се прилага от административния орган, когато са налице и общите предпоставки за това. Иначе казано, наред с данните за престъпление като основание за полицейско задържане за срок до 24 часа, административният орган винаги трябва да следи за това дали задържането на вероятния извършител е оправдано от гледна точка на наличието на общите предпоставки за прилагане на ПАМ, включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на престъплението и разследването и прочие. В конкретния случай административният орган е излязъл извън рамките на целесъобразност при прилагане на ПАМ и съразмерност на същите, като е нарушил принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава. съобразена с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК при прилагане на конкретната принудителна административна мярка.

По изложените съображения, съдът намира, че заповед за задържане на лице рег. № 313з-1868/19.08.2016 г., не е съобразена с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК при прилагане на конкретната принудителна административна мярка, както и с изискванията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

Оспорващият е направил искане за присъждане на разноски по делото. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие №02241/26.08.2016 г. е договорено и платено възнаграждение в размер на 800 лв., както и държавна такса в размер на 10 лв. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и при липсата на възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат, съдът следва да присъди на жалбоподателя сумата от 810 лв., които следва да се понесат от ОД на МВР Перник, юридическото лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за полицейско задържане рег. № 313з-1868/19.08.2016 г., издадена от инспектор Д.К.Ц.***, разузнавач в Сектор “Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР гр. Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Перник да заплати на Б.В.Т.*** ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/