О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 207

гр. Перник, 21.11.2016 г.

Административен съд - Перник, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А. М.***, като се запозна с адм. дело № 436 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е жалба от М.И.Т***, с адрес: ***, срещу писмо изх. №П-02-172-/1/ от 17.08.2016 г. на Кмета на Общинна Трън. С атакуваното писмо на жалбоподателката е указано, при какви законови предпоставки може да бъде извършена поисканата от нея услуга – издаване на удостоверение за наследници. Недоволна от писмото М. Т.*** го оспорва и излага съображения за незаконосъобразност на отказа да и бъде издадено удостоверение за наследници. Иска от съда да бъде отменен постановения отказ, като бъде задължен административния орган да издаде поисканото удостоверение.

Съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима.

На първо място атакувантото писмо не подлежи на съдебен контрол, тъй като няма белезите на индивидуален административен акт според изискването на чл. 21 от АПК. То дава указания на жалбоподателката коя е приложимата законова процедура и какви действия следва да се предприемат, за да бъде предоставена поисканата административна услуга по ЗГР. В писмото не се съдържа отказ за извършване на административна услуга или издаване на документ, а се посочват дължимите действия от страна на заявителя, за да му бъде уважено искането. В този смисъл липсва и правен интерес от оспорване на писмото, тъй като то не е краен акт, а по своето съдържание е указание за лицето, което да доведе до уважаване на искането.

Наличието на годен за обжалване административен акт и наличието на правен интерес от това обжалване са предпоставки за допустимост на образуваното производство. Липсата им, прави жалбата недопустима, а производство образувано въз основа на нея следва да бъде прекратено.

На второ място дори да приемем, че се касае за отказ да бъде издадено удостоверение за наследници и е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, то жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след установения срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Видно от приложената по делото административна преписка и представените от Кмета на Община Трън писмени доказателства с писмо вх. № 2765/14.11.2016 г., писмото е връчено на жалбоподателката на 23.08.2016 г., срещу подпис. В този случай, срокът за оспорване, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, е 14-дневен и започва да тече от следващия ден. Срокът, в който М. Т.*** е могла да упражни надлежно правото си на жалба е изтекъл на 06.09.2016 г., неприсъствен ден. За жалбоподателката последният ден, в който е могла да подаде надлежно жалба е бил 07.09.2016 г. Видно от входящия номер на депозираната чрез Кмета на Община Трън жалба правото на оспорване е упражнено на 16.09.2016 г., т.е. девет дни след като е било погасено.

Срокът за обжалване е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване, което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество от компетентния съд.

Спазването на сроковете е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото.

Мотивиран така решаващият състав намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159,т.1 и т. 5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.Т.***, с адрес: ***, срещу писмо изх. №П-02-172/1/ от 17.08.2016 г. на Кмета на Общинна Трън.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 436/2016 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/