О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 211

гр. Перник, 24.11.2016 г.

Административен съд - Перник, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А. М.***, като се запозна с адм. дело № 529 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на Община Кюстендил (СПИНОК) с адрес: гр. Кюстендил, ул. “***” №***, срещу Решение № 186 по протокол № 9 от 02.06.2016 г. на Общински съвет - Кюстендил.

Оспореното решение на Общински съвет – Кюстендил е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 10; чл. 52, ал. 4; чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 3 и чл. 50 от Закона за общинския дълг. С оспореното решение Общинският съвет - Кюстендил дава съгласието си общината да емитира общински облигационен заем при условията на първично частно предлагане при параметри изброени в отделни точки от І до V.

Жалбоподателят е обосновал в жалбата правния си интерес да оспори решението на общинския съвет с това, че данните, изложени в докладна записка изх. №61-00-125 от 20.05.2016 г. нямат характеристиката на мотиви и обосновка за издаването на едно такова решение, което обвързва финансово в дългосрочен план община Кюстендил. Изтъква, че взетото решение е в противоречие с разпоредбата на чл. 32 от закона за публичните финанси.

Административен съд – Перник, като взе предвид изложеното в жалбата и приложените материали по делото, извърши проверка на допустимостта на жалбата по чл. 159 от АПК намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. На съдебно оспорване, съгласно дял ІІІ на АПК, подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове. Безспорно е, че оспореното решение на Общински съвет Кюстендил не е нормативен административен акт. То не е също така нито индивидуален, нито общ административен акт.

Решението на Общински съвет – Кюстендил, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 10; чл. 52, ал. 4; чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ във вр. с чл. 3 и чл. 50 от Закона за общинския дълг/ЗОД/, не създават права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито пък на неопределен, но определяем брой лица. Ето защо то не е нито индивидуален, нито общ административен акт. При приемане на атакуваното решение общинският съвет действа не като орган на власт, а като орган на юридическото лице - Община Кюстендил. Вярно е, че съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, но на съдебен контрол по тази разпоредба подлежат само тези актове на общинския съвет, които имат характеристиките на индивидуален, общ или нормативен административен акт. След като оспореното решение на Общински съвет – Кюстендил не попада в категорията на нито един от посочените три вида административни актове, то не подлежи на съдебен контрол, т.е.не подлежи на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК.

Наред с гореизложеното следва да се посочи, че чл. 10 и 18 от ЗОД предвиждат особен ред за контрол на решенията по чл. 17 от същия закон. Контролът върху възникването и управлението на общинския и гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти, се осъществява чрез одит от Сметната палата.

Жалбата е процесуално недопустима и поради липса на правен интерес за жалбоподателя по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. В тази насока, следва да се посочи, че правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. жалбоподателя да търси правна защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя като пряко отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. В тази насока, следва да се посочи и това, че административните актове, независимо дали са индивидуални или общи по смисъла на чл. 65 от АПК, не подлежат на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите лица - чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тоест, за да се приеме, че жалбата е допустима, жалбоподателят следва да установи наличие на пряко и непосредствено неблагоприятно засягане на неговата правна сфера, а именно следва да установи, че обжалваният акт директно и пряко засяга, нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права или законни интереси - нещо, което не се установи в процесния случай. Сдружението жалбоподател, представлявано от г-н А. А.***, обосновава правния си интерес само с обстоятелството, че “едно такова важно управленско решение, обвързва финансово и дългово местния суверен”, а самият той е част от него. Това обстоятелство обаче не означава, че оспореното решение директно и пряко засяга, нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права или законни интереси.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на Община Кюстендил (СПИНОК) с адрес: гр. Кюстендил, ул. “***” №***, срещу Решение № 186 по протокол № 9 от 02.06.2016 г. на Общински съвет Кюстендил, се явява процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК.

Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на Община Кюстендил (СПИНОК) с адрес: гр. Кюстендил, ул. “***” №***, срещу Решение № 186 по протокол № 9 от 02.06.2016 г. на Общински съвет Кюстендил.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 529/2016 г. по описа на Административен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните

СЪДИЯ:/п/