Р Е Ш Е Н И Е

№ 341

Гр. Перник, 02.11.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 402 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ЕТ ***, със седалище и адрес на управление гр. Р.***, представлявано от М. А.С.*** - физическо лице - търговец с правоприемник „***“, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Р.***, представлявано от управителя В. А. С., срещу съдебно решение № 126 от 08.07.2016 година, постановено по АНД № 251 по описа на съда за 2016 година на районен съд Радомир.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 21 от 04.04.2016 година, издадено от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) - Перник, с което на ЕТ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за нарушение по чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), във връзка с чл. 2, чл. 12, чл. 15, чл. 21, чл. 23, чл. 24 и чл. 43 от Наредба №9 от 16.09.2011 година за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, във връзка с чл. 48, ал. 2 от ЗХ.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, необосновано, с наложено явно несправедливо административно наказание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с което да отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството правоприемник на наказаното лице и от адвокат В. К.. Поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба, ОБДХ Перник, не изпраща представител и не дава становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да се остави в сила, като законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства правилно е установил фактическата страна на спора, поради което доводите в жалбата за оценка на доказателствата, довела до необоснованост, се явяват неоснователни.

В производството е безспорно установено, че ЕТ ***, към 14.03.2016 година е извършвал дейност в обект – павилион за закуски, находящ се в ОУ „Христо Смирненски“, гр. Радомир, регистриран по реда на Закона за храните (ЗХ) с група храни, които следва да са съобразени с изискванията на Наредба № 9 от 16.09.2011 година.

По делото е безспорно установено също, че на 14.03.2016 година в обекта е извършена проверка по повод подаден сигнал, подаден чрез интернет сайта на БАБХ, отнасящ се до предлагане в обекта на нездравословни храни, както и на основание Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Перник за извършване на проверки по спазване на Наредба № 9 от 16.09.2011 година в обекти, находящи се на територията на училища и детски градини. При тази проверка на място в обекта са открити храни, които не съответстват на изискванията на разпоредбите на Наредба № 9 от 16.09.2011 година, като несъответствията са установени при проверка на етикетите на същите, сочещи тяхното съдържание. За така установеното, със съставяне на акт за установяване на административно нарушение е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

Районният съд при извършената проверка за процесуална законосъобразност на производството не е установил допуснати в същото съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на НП на това основание. Настоящият касационен състав споделя тези изводи, като в тази връзка доводите в жалбата се явяват неоснователни.

На първо място съставянето на АУАН за процесното нарушение на 16.03.2016 година е за нарушение установено и извършено на 14.03.2016 година, съответно е съобразено с 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН. Процесуалният закон не изисква съставяне на акт за нарушение в деня на установяването на същото, като единствено императивно вменява производството да бъде образувано в 3-месечен срок от установяване на нарушението.

На следващо място, непосочването в отделно изречение на дата на извършване на процесното нарушение не води до неустановеност на същата. В обстоятелствената част на АУАН и НП е вписано, че на 14.03.2016 година при извършена проверка е установено, че в проверения обект, в този момент, се предлагат стоки, несъответстващи на изискванията на Наредба № 9 от 16.09.2011 година. С оглед тези данни, дори непосочена отделно като дата на извършване на нарушението, датата е изводима от обстоятелствените части на АУАН и НП. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на АУАН и НП, имащ отношение към преценката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, абсолютния давностен срок във връзка с разпоредбите на НПК и приложимите към момента на извършване на нарушението материалноправни разпоредби. В този смисъл липсата на извеждането й в отделно изречение, при наличие на достатъчно безпротиворечиви данни относно този факт не се явява абсолютно съществено процесуално нарушение и като относително такова подлежи на преценка с оглед обстоятелствата и данните по преписката във всеки конкретен случай. Така изложените доводи от касатора следва да се възприемат единствено като обслужващи защитна теза.

Без основание твърди касаторът и абсолютна същественост на факта на несъвпадане в доклада, изготвен във връзка с проверката на място и в съставения АУАН, по отношение на единия от артикулите, установени като несъответни на изискванията на Наредбата, поради вписан в доклада продукт - „кроасани“, но вписан в акта продукт - „банички“. Докладът, както и АУАН, извън неговата процесуална роля в административнонаказателното производство, пред съда се явяват доказателствени източници за съдържащите се в тях данни. Съдът е проверил със способите на съдебното следствие отразените в тях факти и обстоятелства, като не е намерил за съществено това несъответствие. Като се вземе предвид, че откритите при проверката несъответстващи на изискванията на Наредбата стоки са 7 вида, както и като се вземе под внимание фактът, че е наложено административно наказание в минималния, предвиден от законодателя размер, то издаденото НП е законосъобразно.

Доводите на касатора за липса на установено точно количество на предлаганите храни, предмет на нарушение и тяхната стойност, неподробно описание на съдържанието на продуктите и непосочване на какви точно изисквания не отговарят съответните стоки също са неоснователни. Описанието на съдържанието на всяка от предлаганите храни, основано вкл. на етикетите на същите, е достатъчно да обоснове нарушение по съответните разпоредби на Наредбата. Що се отнася до невписаните точно количество и стойност на продуктите, предвид наложеното наказание в минимален размер за установени 7 на брой различни артикула, с вложени в тях продукти в разрез с изискванията на Наредбата, то този факт не се е отразил на законосъобразността на производството, нито рефлектира върху преценката за маловажност на деянието. Тук е мястото да се отхвърли и пледирана с касационната жалба маловажност. По делото не са налице данни за проявили се при извършване на деянието смекчаващи (изключителни или многобройни) отговорността обстоятелства (тук предвид формалния характер на нарушението преценка за липса на общественоопасни последици не се дължи), които да обусловят извод за маловажността му по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, респективно прилагане на реда по чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.

Без основание касаторът се оплаква и от липса на установеност в производството на момента, в който процесните продукти са били доставени в обекта, с оглед предвиждането на § 28 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 година (ДВ, бр. 85 от 2015 година, в сила от 03.11.2015 година). В производството пред административния орган, както и в съдебното производство, съответни доказателства за факт на доставяне и съхраняване на стоките преди изменението на Наредбата от страна на наказаното лице, което единствено може да докаже това, не са представени.

При извършената касационна проверка не се установи наличие и на последното сочено основание за отмяна на решението поради явна несправедливост на наложеното административно наказание. Санкцията е в предвидения минимален размер от законодателя. Нито административнонаказващият орган, нито съдът могат да определят размер на санкцията под предвидения минимален размер, по аргумент на чл. 27, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 27, ал. 5, във връзка с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН.

Изложеното налага извод за липса на основания за касиране на решението на районния съд. Потвърдил процесното наказателно постановление в процесуално законосъобразно производство, с изводи както основани в доказателствата, тяхната съвкупна преценка и обективен анализ, така и съответни на приложимия материален закон, решаващият първоинстанционен състав е постановил законосъобразен, валиден и допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 126 от 08.07.2016 година, постановено по АНД № 251 по описа за 2016 година на Районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/