Р Е Ш Е Н И Е

№ 342

Гр. Перник, 03.11.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 403 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район (ЮЗР), посредством процесуалното представителство на старши юрисконсулт К. И., срещу съдебно решение № 133 от 13.07.2016 година, постановено по АНД № 259 по описа за 2016 година на районен съд Радомир.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № ПК-7-20-ЮЗР на Началника на РДНСК - ЮЗР, с което М.Г.С., в качеството и на длъжностно лице – главен архитект на Община Радомир, е наложена „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 148, ал. 4, във връзка с чл. 232, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на районния съд за съществен процесуален порок на производството за налагане на административно наказание, състоящ се в липса на единство между обстоятелствената част на НП и правната квалификация на вмененото нарушение. Пледира се, че както в АУАН, така и в НП, ясно е посочено обстоятелствено, кое от изпълнителните деяния е осъществено, поради което правото на защита на нарушителя не е ограничено. Касаторът моли от съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, М.Г.С. редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция не са представени писмени доказателства.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № ПК-7-20-ЮЗР Началникът на РДНСК - ЮЗР, е наложил на М.Г.С., в качеството й на длъжностно лице – главен архитект на Община Радомир, „Глоба“ в размер на 1 000 лева за това, че не е издала разрешение за строеж (или отказ) в 7-дневен срок от постъпването на 02.07.2015 година на искане за това от името на „Радомир Нет“ ЕООД, гр. София, представляващо административно нарушение по чл. 148, ал. 4, във връзка с чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

НП е оспорено пред районен съд Радомир и спорът е разгледан в производството по АНД № 259/2016 година, като наказателното постановление е отменено. За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, без обсъждане на събраните по делото доказателства е приел от фактическа страна, че административнонаказателната отговорност на М.С. е ангажирана в противоречие с процесуалния закон, тъй като в НП не се съдържало посочено текстово предложението (конкретната хипотеза) на нормата на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, по което се ангажира отговорността на наказаното лице. Липсата на припокриване на нарушението и конкретния текст, по който се налага наказанието, е възприета като съществено ограничение на правото на нарушителя да се защити, както срещу отразените обстоятелства, така и срещу „конкретния законов текст“. С оглед установеното нарушение на процесуалните правила, квалифицирано от районния съд като съществено, процесното НП е отменено.

Решението е правилно, като във връзка с мотивите по – долу, настоящият касационен състав възприема позицията районния съд за некоректно, в смисъл на непълно вписване, на правната квалификация на процесното нарушение в частта й съдържаща санкционната част на нарушените законови разпоредби. Въпреки, че от обстоятелствената част на АУАН и НП, ясно сочеща неиздаване на разрешение за строеж в срок, може да бъде направена безпротиворечива връзка с конкретното предложение на нормата на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, то налице е некоректно посочване и в останалата част на нарушените законови разпоредби, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере какво е законовото основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, кои са конкретните правни норми, чиито предписания в качеството си на длъжностно лице не е изпълнило.

Съображенията са следните:

По делото е безспорно, че със заявление вх. №АБ-94-00-1006/04.07.2013 година от името на „Радомир.Нет“ ЕООД, гр. София е поискано да бъдат одобрени „проекти на канална мрежа в гр. Радомир.“

С писмо изх. №АБ-94-00-1006(1)/08.07.2013 година Главният архитект на Община Радомир уведомява „Радомир.Нет“ ЕООД, гр. София, че за да бъде разгледано заявлението за одобряване на инвестиционни проекти (ИП) е необходимо същият да се легитимира като „възложител“ на строежа.

С вх. №Аб-94-00-1006(2)/11.07.2013 година „Радомир.Нет“ ЕООД, гр. София е представил договор №27423/11.06.2010 година.

С уведомление вх. №Аб-94-00-1006(4)/11.09.2014 година „Радомир.Нет“ ЕООД, гр. София отново иска техническата документация, представена със Заявление вх. №АБ-94-00-1006/04.07.2013 година, да бъде разгледана по същество и да му бъде издадено Разрешение за строеж в качеството му на „възложител“, като представя документи в тази връзка.

С писмо изх. №АБ-94-00-1006(5)/16.10.2014 година Главният архитект на Община Радомир дава указания за отстраняване на нередовности във връзка с така направеното искане.

В отговор на писмо изх. №АБ-94-00-1006(5)/16.10.2014 година „Радомир.Нет“ ЕООД, гр. София подава поредно Уведомление с вх. № АБ-94-00-1006(6)/02.07.2015 година, като прилага писмени документи и отново иска да му бъде издадено разрешение за строеж в определения за това срок.

От горните данни видно е, че производството пред административния орган, образувано и водено по повод искане от 04.07.2013 година за издаване на разрешение за строеж по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ - монтаж на инсталации, съоръжения и пр. и конкретно - изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба №35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура), за което не се изисква одобряване на инвестиционен проект, се развива в рамките на почти две години, независимо от почти едногодишните „прекъсвания“. В този период от страна на компетентния административен орган, освен даване на указания за отстраняване на нередовности без посочен в същите срок за това, не са предприемани каквито и да било изрични действия по приключване на преписката с оглед изпълнението или не на даваните на заявителя указания, което рефлектира върху процесуалната законосъобразност на производството, която настоящият състав няма да обсъжда, тъй като не това е предмет на настоящия спор. Дори обаче да се приеме, че Уведомление вх. № АБ-94-00-1006(6)/02.07.2015 година е дало начало на производството за извършване на поисканата административна услуга за издаване на разрешение за строеж, респективно единствено и само по отношение на него е следвало да бъде спазен срокът за неговото издаване или отказ, то налице е некоректно посочена законова разпоредба и в частта й, съдържаща определения нормативно срок за произнасяне.

Съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ (вменено за нарушена в настоящия случай), когато има одобрен инвестиционен проект (ИП), разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление. В случая обаче е инициирана процедура по издаване на разрешение за строеж, за което не е необходимо одобряването на ИП. По аргумент от разпоредбата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, след като на съгласно чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за издаване на РС за монтаж на инсталации, съоръжения и пр., конкретно - изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура в т. ч. и изтегляне и/или окачване на съобщителни кабели в съществуваща законна съобщителна или техническа инфраструктура (чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредбата), не се изисква одобряване на инвестиционен проект, то за издаване/отказ за издаване на процесното разрешение за строеж субсидиарно приложим е срокът по чл. 57, ал. 2 АПК ( арг. вкл. от чл. 213 от ЗУТ). Съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК административният акт по чл. 21, ал. 3 (какъвто безспорно е разрешението за строеж) се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Тъй като в производството не са налице данни за давани в рамките на този срок указания по чл. 30, ал. 2 от АПК във връзка със специалните изисквания на ЗУТ и Наредбата за издаване на конкретно това разрешение за строеж (подобно на давани такива в предишни периоди по повод все това разрешение), то това е началния срок, след който тече 7-днвения срок за произнасяне - посредством издаване на разрешение или отказ. Посочената разпоредба на АПК регламентира срока, в който административният орган е следвало да съобрази в настоящия случай. Това са и нарушените законова разпоредби, във връзка с които следва да се посочи санкционната норма на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 133 от 13.07.2016 година, постановено по АНД № 259 по описа за 2016 година на районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/