Р Е Ш Е Н И Е

№356

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 04.11.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 432 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“(Д”ИТСО”)-София против решение № 390 от 03.07.2014г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1368 по описа на съда за 2011г..

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 23-2303074 от 29.08.2011г. на Директор на Д”ИТСО”-София, издадено срещу СД„Ю.В.С-Р-С.“, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), с ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от С. Р. С., управител, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд по фактите, като се твърди, че същите са несъответни на доказателствата по делото и че са следствие от неправилна, включително и несъвкупна преценка на събраните по повод спора доказателства. Въз основа на това съдът е извел погрешни изводи за несъставомерност на деянието по посочените разпоредби на КТ. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, СД„Ю.В.С - Р – С.“, гр. Перник чрез пълномощника си адв. Б. В. - АК - Перник в писмен отговор по касационната жалба възразява срещу същата, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Отделно от това навежда доводи, че е погасена по давност към настоящия момент възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност на дружеството.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а наказателното постановление да се потвърди.

Административен съд - Перник, като разгледа жалбата по реда на чл. 208 и сл. от АПК намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с релевираните касационни основания и доводите на ответника, след извършена и служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира решението по същество за неправилно, което обаче с оглед следващите доводи, е без значение за изхода на производството.

Настоящият състав установи, че по отношение на процесното нарушение към настоящия момент е изтекъл абсолютният давностен срок от 4г. и 6 месеца по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), приложим в административнонаказателните производства връзка с разпоредбата на чл. 11 на ЗАНН (вж. ТП №1 на ВАС и ВКС от 27.02.2015г. по ТД №1/2014г.), в който срок компетентните органи могат да реализират правомощията си по административнонаказателното правоотношение, възникнало със съставяне на акт за нарушение №23-2303074 на 13.07.2011г. Съгласно цитираните законови разпоредби наказателното, съответно административнонаказателното, преследване се изключва, когато от извършване на нарушението до постановяването на окончателен, влязъл в сила правораздавателен акт, е изтекъл период, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК, конкретно в случая - чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С оглед данните от събраните по повод спора доказателства процесното деяние е извършено на 05.07.2011г., или преди повече от 5 години и 3 месеца. Касационният съд следва да приложи давността, като прекрати административнонаказателното производство, водено срещу „Ю.В.С - Р - Стоилков сие“ СД, гр. Перник.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 390 от 03.07.2014г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1368 по описа на съда за 2011г., с което е отменено наказателно постановление № 23-2303074 от 29.08.2011г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ - София, издадено срещу „Ю.В.С - Р – С.“ СД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), ЕИК 113034669, седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от С. Р. С., управител, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) и

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано с акт за установяване на административно нарушение №23-2303074 на 13.07.2011 г., съставен от Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/