Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  369

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник,  22.11.2016 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                                       СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 439 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М.А.Т. ***,  против решение № 370 от 19.05.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 617 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К №1109038, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу М.А.Т. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

Недоволна от решението на Районен съд - Перник М.Т. обжалва, като твърди, че съдебният акт e незаконосъобразен. Излага доводи за неправилност на решението на районния съд, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Съображенията за неправилност на решението на районния съд поради несъобразяването му с процесуалния и материален закон се възприемат от настоящия състав за касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбата сочи неправилност на решението поради пороци на издадения ЕФ, касателно липса на посочен негов конкретен издател в несъответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН, както и липса на посочени дата на издаване, срок и ред за обжалване. Твърди се  неправилност на изводите на районния съд за надлежно обозначаване относно видеонаблюдението на контролирания процесен пътен участък, както и се съдържа оплакване във връзка с липсата на посочване в ЕФ на пътния знак, с който ограничението на скоростта е въведено. Излагат се доводи за неустановеност относно начина на намаляване на максимално разрешената скорост на движение до 80 км/ч в пътния участък . По същество се твърди, че МПС не е управлявано с посочената в ЕФ скорост. От касационния съд се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и да се реши спора по същество посредством отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. В писмена молба депозирана по делото, не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, излага становище по същество и заявява, че поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, Главна дирекция „Национална полиция“, пред съда не изпраща представител. В писмен отговор, депозиран от процесуален представител ю.к. Н., се съдържа искане за даване ход на делото в отсъствие на представител на наказващия орган, възразява се срещу касационната жалба и се съдържат доводи решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел обжалвания ЕФ за издаден в процесуално законосъобразно производство, без допуснати съществени процесуални нарушения,  които да обосноват отмяната му.

След събиране и преценка на доказателствата, приобщени по повод спора районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.11.2014г. в 12:50 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, с монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 е регистрирано преминаване през тунела на автомобил с рег. №***, управляван със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 122 км/ч при разрешена в тунела максимална скорост на движение на МПС от 80 км/ч.  След установяване в производство по анулиране на първоначално издаден ЕФ (чл. 189, ал. 5 от ЗДВП), че автомобилът е собствен на М.А.Т. ***,  на същата, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС, като е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

По същество и относно приложимия и приложен материален закон решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, фактът на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на собственика на МПС, с което нарушението е извършено, каквото е предвиждането на ЗДвП. Тези изводи са мотивирали потвърждаване на ЕФ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. 

Без основание са оплакванията за допуснато в производството съществено процесуално нарушение поради липса на посочване в ЕФ на неговия конкретен издател и дата на издаване. Тук ще се обсъди и твърдението за нарушаване разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН. Регламентът на чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗДвП въвежда особен ред и опростена процедура за установяване на административни нарушения на правилата за скорост, уредени със ЗДвП и ангажиране на административнонаказателна отговорност на извършителите, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени с автоматизирани технически средства и системи. Оспорваният ЕФ съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (арг. от §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и  §1, т. 1 от ЗАНН). Нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП препраща към ЗАНН единствено по отношение на реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, но не и към ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила наказателно постановление единствено по отношение на неговото правно действие. Така изложеното е относимо и към следващото оплакване на касатора за липса на установеност в производството пред съда на компетентността на издателя на ЕФ.  Компетентността на органа, съставил и издал ЕФ е доказана посредством приетите и приобщени като доказателства по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи №Із-1741/28.08.2012 г., отм. със Заповед №8121з-48/16.01.2015 г.; Із-1745/28.08.2012 г., изм. със Заповед №І-з-465/04.03.2013 г., отм. със Заповед №8121з-47/16.01.2015г., като от тях като от тях се приема, че определени да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения на ЗДвП са включително и полицейски органи от отдели „Пътна полиция“/ОКПДП и ОРОППСВОИАНД на Главна дирекция „Охранителна полиция“/“Национална полиция“. Посочените разпореждания на министъра на свой ред кореспондират, както с правилата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, така  и с отразеното в електронния фиш. При това положение не се възприемат доводите за допуснати съществени процесуални нарушения.

Оплакването на касатора относно липсата на посочване в ЕФ на ред и срок за оспорване е основателно, но с оглед конкретиката на казуса, порокът се преценява като несъществен. Липсата на посочени в ЕФ срок и ред на обжалване следва да се тълкува единствено в полза на адресата на фиша с оглед гарантиране упражняване на правото му на съдебна защита по повод проведеното срещу същия специално производство по налагане на административно наказание. С факта на подаване на жалбата до Районен съд - Перник М.Т. е реализирала правото си на обжалване, поради което и не е налице накърняване на правото й на защита.

Във връзка със следващия довод в жалбата: в производството пред районния съд безспорно е установен и фактът на обозначаване на контролирания пътен участък посредством съответен пътен знак, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. Към 25.11.2014г., когато е извършено нарушението, в сила са разпоредбите на Правилника за прилагане на ЗДвП в редакция, относима към датата на регистриране на нарушението и Наредба №18 от 23.07.2001г.. В производството безспорно е установено (видно от схема на организацията на движението, утвърдена от АПИ - л. 42 от делото), че към датата и часа на процесното нарушение, посочената пътна отсечка - тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ в посока София - Перник, въпреки липсата на прецизна нормативна уредба към този момент, е била обозначена преди участъка относно факта на осъществявания контрол по спазване правилата за движение от всички участници в движението, посредством монтирана табела с текст „RADAR” - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от ППЗДвП (ред. ДВ, бр. 60 от 7.08.2012г.) и чл. 177 от Наредбата (ред. (ДВ бр. 54 от 14.07.2009г.). Т.е. участниците в движението в процесния участък към онзи момент са били надлежно информирани относно осъществявания контрол посредством АТТС. Към тази дата Наредба №8121з-532 не съществува, предвид което съдът не следва да обсъжда доводите относно съобразяването на разпоредбите на нормативния акт в процесното производство.

Неоснователно е и оплакването относно липсата на вписване в ЕФ на пътния знак, посредством който е въведено специалното ограничение на скоростта. Процесният електронен фиш съдържа посочване на пътен знак В26, което навежда на нов извод за бланкетност на жалбата, но както нееднократно е отбелязвал съдът, липсата на такова вписване не се преценява за абсолютно съществен процесуален порок. 

Неоснователно е и твърдението за неизвършване на процесното нарушение при посочените обстоятелства - конкретно скорост на  движение. Нарушението е установено посредством използването на стационарно техническо средство за контрол от одобрен тип, преминало последваща проверка за съответствие с одобрения тип, които факти се основават безспорно в доказателствата по делото (Писмо изх. №24-00-1004/22.11.2011 г. на АПИ, Заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване ведно с приложението към същото; Протокол за проверка №388-ФМИ/30.09.2014 г. на БИМ).

Преценено и служебно за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Изводите на районния съд по фактите са съответни на приложения към процесния случай закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС с рег. с рег. № ***, собствен на М.Т. със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 122 км/ч, при забрана за движение в тунела със скорост, надвишаваща 80 км/ч,  въведена с ПЗ В26, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на собственика на това МПС за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Осъществени са всички елементи от приложения административнонаказателен състав. С това материалният закон, действащ към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №370 от 19.05.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №617 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                                                             2./П/