Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.11.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №442 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Перник против решение № 518 от 01.08.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1013 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №14-0000237 от 28.03.2016 г. на Директор на Д”ИТ”-Перник, издадено срещу „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от А. В. Т.- управител, като за нарушение по чл. 142, ал. 4 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в качеството му на „работодател“ по см. на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

В жалбата се твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния и материален закон. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд за процесуални нарушения в производството по налагане на административно наказание. Наведените доводи се преценяват като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „Бат Секюрити“ ЕООД, гр. София за представител изпраща адв. О. М.. Възразява срещу жалбата и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Позовава се на депозирания писмен отговор по касационната жалба, в който е посочил доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

Разгледана по същество, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с релевираните касационни основания и след извършена служебно проверка относно правилното прилагане на материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира жалбата неоснователна, като съображенията за това са следните:

На 15.12.2015г., със съставяне на акт за административно нарушение в условието на чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН, срещу „Бат Секюрити“ ЕООД, гр. София, е образувано административнонаказателно производство за това, че на 19.11.2015г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - „пост за охрана на ВР 2288 - казармен район“, находящ се в с. Студена, област Перник, в който дейност извършвало дружество „Бат Секюрити“ ЕООД, гр. София, е допуснал надвишаване на максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисление на работното време по отношение на лицето Г. Т., заварен да работи в обекта като „охранител“. Установеното е квалифицирано в акта като административно нарушение по чл. 142, ал. 4 от КТ.

На основание така съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, с което на „Бат Секюрити“ ЕООД, гр. София е наложена имуществена санкция за вмененото с акта неизпълнение на задължение към държавата по чл. 142, ал. 4 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ при осъществяване на дейността на дружеството.

Това НП е обжалвано пред Районен съд-Перник, като в производството по АНД № 1013 по описа на съда за 2016г. същото е отменено.

За да отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на процесуалните правила на ЗАНН и КТ по отношение съставянето и връчването му. Приел е, че актът и НП са засегнати от фактическа непълнота на предявеното административнонаказателно обвинение поради липса на описание на нарушението с всички негови елементи от обективна страна. Липсата на конкретизация в акта и НП относно начало на работната смяна за Г. Т. и съответно кога е констатирано, че нейната продължителност надвишава 12 часа е възприето от районния съд за нарушение по чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По същество е прието, че НП е издадено при недостатъчност на доказателствата относно извършване на процесното нарушение поради липса на достоверни данни в производството относно часовия интервал на работното време на охранителя, съответно продължителността на дежурствата, които да доведат до безпротиворечив извод за нарушаване правилото на чл. 142, ал. 4 от КТ.

Решението е правилно.

Без да е необходимо да се преповтарят мотивите на районния съд за отмяна на НП, същите се споделят изцяло от настоящия касационен състав. При постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато твърдяното от касатора нарушение що се отнася до процеса по събиране и оценка на доказателствата. Решаващият първоинстанционен съд в изпълнение на задължението си по чл. 13, ал. 1 от НПК е взел всички мерки за разкриване на обективната истина посредством лично събиране и проверка на необходимите и относими към спора доказателства, съответно на принципа, изведен в чл. 18 от НПК и във вр. с чл. 107, ал. 2 от НПК. Без основание се сочи в жалбата, че районният съд е дал вяра единствено на обясненията на свидетелите, дали показания на страната на наказаното лице. Постановеното решение почива на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без на доказателствата и средствата за тяхното установяване да е придавана предварително установена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК). Това обосновава извод за липса на грешка при формиране на вътрешното убеждение на съдията от обективна страна. Споделя се преценката на съда, че административнонаказателно обвинение за неспазване на максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време не може да се основе единствено в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, особено след като се вземат предвид обясненията пред съда от страна на лицето Г. Т., попълнило декларацията и отрекло вписаното от него да има тълкуваното от актосъставителя и наказващия орган съдържание по отношение продължителността на работната смяна. Не може да се обоснове и от представения на стр. 31 копие на лист за приемане и сдаване на дежурства, тъй като същият е неотносим за дата 19.11.2016г.. Въз основа на това се приема, че административно наказващия орган не е установил и доказал, че Т. е положил труд над допустимата норма от работни часове за работна смяна в посочения ден-19.11.2016г. и при това положение се споделят изводите на районния съд, че нарушението е недоказано, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

По изложените доводи решението на районния съд, като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и основано в приложимия материален закон, ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 518 от 01.08.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1013 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/