Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
Гр. Перник, 15.11.2016
година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
при съдебния секретар Е.В.
и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 444 по описа на съда за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Митница Столична,
чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Б. С.***, срещу съдебно
решение № 505 от 25.08.2016 година на Районен съд – Перник, постановено по АНД
№ 1257 по описа на съда за 2016 година, в частта, с която е отменено наказателно
постановление № 831/2015 от 08.02.2016 година на Заместник – началник на
Митница Столична, с която на Р.С.П. ***, е наложена „Глоба“ в размер на
1 000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, във връзка с
чл. 99, ал. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Касаторът твърди,че решението на районния съд е
неправилно, като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН. Възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция за допуснати в
производството по налагане на административно наказание съществени процесуални
нарушения. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и е дадена възможност на наказаното лице да възрази
към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН).
Касаторът моли съда да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, като по
същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът се
представлява от главен юрисконсулт Б.С.***, който поддържа касационната жалба. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно
решение в обжалваната част, като по същество постанови друго, с което да потвърди
процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба Р.С.П.***
редовно призован не се явява, представлява се от адвокат П.П.*** от АК –
Перник, която твърди, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да остави в сила атакувания съдебен акт в обжалваната му
част.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави
заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на първата
съдебна инстанция да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция за установяване на
касационните основания не са представени писмени доказателства.
Административен съд – Перник, касационен състав,
като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна.
Касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С НП № 831/2015 от 08.02.2016 година Заместник –
началник на Митница Столична е наложил на Р.С.П. *** „Глоба“ в размер на 1000
(хиляда) лева, за това, че на 06.08.2015 година държи в търговски обект-кафе
аперитив „Роза“, находящ се в гр. Батановци, 13 (тринадесет) броя кутии цигари,
марка „Drina”, всяка съдържаща 20
(двадесет) къса, както и една кутия цигари, марка „Magnus”, съдържаща
170 (сто и седемдесет) къса, всичките без акцизен бандерол за платен акциз на
територията на Република България. Нарушението е квалифицирано като административнонаказателен
състав по чл. 123, ал. 1, във връзка с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС. С НП на
основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, вещите предмет на нарушението са отнети в
полза на държавата.
Оспорено пред Районен съд – Перник наказателно
постановление е отменено в частта му, с която се налага административно
наказание за нарушението по чл. 123, ал. 1, във връзка с чл. 99, ал. 2, т. 2 от
ЗАДС. За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е
приел, че административнонаказателното производство страда от съществени
процесуални пороци, състоящи се в неспазване на изискванията на чл. 42, т. 4 и т.
8 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради липса на пълнота при описанието на
нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, които факти са останали неизяснени
и в производството пред съда, както и поради неосигурена на посоченото за
нарушител лице възможност да впише възражения в АУАН при неговото съставяне.
Квалифицирал установеното като съществено ограничило правото на защита на настоящия
ответник, както и препятстващо съдебната проверка за законосъобразност на
производството, поради което районният съд е отменил наказателното
постановление в тази му част.
Решението е правилно.
Касационният съд намира правилни изводите за
процесуална незаконосъобразност на НП в отменената част, като отразила се на
правото на защита на наказаното лице. Без съмнение липсата на удостоверяване на
факта на разясняване на правото на посочения за нарушител, гарантирано му с
разпоредбата на чл. 42, т. 8 от ЗАНН, да възрази още към момента на съставяне
на АУАН, съставлява съществен процесуален порок на производството, който макар
и в случая несамостоятелно, съставлява част от незаконосъобразността на
производството.
Споделя се и преценката на първоинстанционния
състав за процесуална незаконосъобразност на производството, състояща се и във
фактическа непълнота на обстоятелствено предявеното административнонаказателно
обвинение, възприето освен като процесуален порок, така и рефлектирал върху
правото на защита на наказаното лице. Наред с това и препятстващо преценката по
същество относно коректната правна квалификация, тъй като не обосновава без
съмнение изводите относно авторството на процесното нарушение и формата на
изпълнителното деяние, предвид местоизвършването му. Тази непълнота не е
преодоляна и със способите на съдебното следствие, проведено от районния съд в
изпълнение на задължението по чл. 13, във връзка с чл. 107, ал. 2 от НПК,
съобразено с принципа, залегнал в чл. 14 от НПК. Мотивите на решаващия състав е
ненужно да бъдат преповтаряни, които напълно се споделят от настоящата
касационна инстанция.
По изложените доводи решението на районния съд в
обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран от гореизложеното Административен съд
– Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 505 от 25.08.2016 година,
постановено по АНД № 1257 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
/П/ /П/