Р Е Ш Е Н И Е

№ 376

Гр. Перник, 15.11.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 454 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.Б.М. с ЕГН ********** ***, срещу съдебно решение № 207 от 13.06.2016 година, постановено по АНД № 489 по описа за 2016 година на Районен съд – Дупница.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 148-ВВ от 17.08.2015 година на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Кюстендил, с което на К.Б.М. с ЕГН ********** ***, е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 48 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, предл. второ, във връзка с чл. 44 и следващите от Наредба № 36 от 21.07.2009 година за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, във връзка с чл. 212а, ал. 1 от ЗЗ.

Касаторът твърди,че решението на районния съд е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърди, че в решението липсва анализ на доказателствата, приобщени по повод спора, което било равнозначно на липса на мотиви. В жалбата се излагат доводи по съществото на спора, като се твърди несъставомерност на процесното деяние от субективна страна поради невъзможност „машината“ да бъде включена. Алтернативно се пледира маловажност на нарушението. Касаторът моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и по същество да постанови друг, с който да отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, Регионална здравна инспекция – Кюстендил се представлява от адвокат М. Г. от АК – Кюстендил, която възразява срещу касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция за установяване на касационните основания не са представени писмени доказателства.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 148-ВВ от 17.08.2015 година Директорът на РЗИ – Кюстендил е наложил на К.Б.М. „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за това, че на 25.05.2015 година при извършено посещение от инспектори на РЗИ в негов имот, с цел осъществяване на държавен здравен контрол чрез провеждане на измервания на шума в околната среда и/или в близките до обекта - източник на шум, жилищни помещения, като е отказал да включи в процес на експлоатация машина - локален източник на шум -„фуражомелка“ и като не е дал информация за дейността на машината, е осъществил състав на административно нарушение по чл. 48 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, предл. второ, във връзка с чл. 44 и следващите от Наредба № 36 от 21.07.2009 година за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, във връзка с чл. 212а, ал. 1 от ЗЗ, състоящо се в отказ да окаже необходимата помощ и съдействие на посетилите го държавни здравни инспектори при упражняване на правомощията им.

НП е оспорено пред Районен съд – Дупница, като спорът е разгледан в производството по АНД № 1027/2015 година, като с решение № 411 от 11.12.2015 година Районен съд – Дупница, без да се произнесе по съществото на спора е отменил НП на основание допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение, състоящо се несъобразяване изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), поради липса в описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му на факти - относно субекта на нарушението и субективната му страна.

Решението на Районен съд – Дупница е оспорено пред Административен съд – Кюстендил, като жалбата е разгледана в производството по АНД № 53/2016 година. Касационният съд е отменил първоинстанционното решение поради установена липса на основание за сочените от районния съд съществени процесуални нарушения на производството по налагане на административно наказание и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница и произнасяне по същество.

Спорът е разгледан отново от първа съдебна инстанция в производството по АНД № 489 по описа за 2016 година на Районен съд – Дупница, в което процесното НП е потвърдено. Това решение е предмет на касационен контрол в настоящото съдебно производство.

За да постанови атакувания съдебен акт, решаващият първоинстанционен състав правилно и основано в доказателствата е установил фактическата страна на спора. В тази връзка неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на анализ на събрания доказателствен материал. Районният съд е посочил, че фактите, от значение за направените правни изводи, са установени в хода на съдебното следствие чрез писмени документи и разпит на свидетели, което кореспондира с данните по делото. Именно въз основа на тези доказателства, без съмнение ценени като годни и достатъчни, съдът е приел нарушението за безспорно доказано от обективна и субективна страна, като липсата на изведено в отделно словосъчетание, кои съдът цени не опорочава мотивите на съдебния акт, а на още по – малко основание обосновава извод за липса на мотиви към обжалваното решение. В тази връзка оплакванията на касатора, че не е извършено цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници се възприема като бланкетно и единствено обслужващо защитната му теза.

Във връзка с горното неоснователно е и оплакването на касатора за недоказаност на процесното нарушение, а и за неустановен субективния елемент на деянието. Районният съд е извел своите правни изводи основано в достатъчност и относимост на доказателствата, които изводи се споделят от настоящата касационна инстанция. Нарушението се състои в отказ/препятстване от страна на К.М. /настоящ касатор/ да бъде извършен държавен здравен контрол по повод оплакване, на шума, излъчван/генериран от притежавана от същия машина - локален източник на шум, с цел установяване съответствието на генерираните от същата шумови нива с нормативно регламентираните гранични стойности. С отказа на проверяваното лице да осигури достъп до машината, което по делото е безспорно, К.М. е осъществил състав на вмененото му административно нарушение. В тази връзка доводите, отнасящи се до липса на „достъп до трифазен ток“, не подлежат на проверка за достоверност, тъй като препятстването на контролните органи до достигнат до машината елиминира нуждата от проверка на верността на това твърдение на касатора. Изложените от К.М. съображения за неспазване реда на Наредба № 36 от 21.07.2009 година за извършване на контрол на шума също са неоснователни. Именно цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл. 45 и чл. 46 указват, че контролът на шума от локални източници включва контрол и измервания в процеса на експлоатация на локалните източници на шум по повод сигнали от юридически лица, държавни и общински органи и организации, извършван чрез провеждане на измервания на шума в околната среда и/или в близките до обекта, източник на шум, жилищни помещения или обществени сгради. За осъществяване на тези правомощия на органите на държавния здравен контрол, ЗЗ и нормативните актове по прилагането му вменяват в задължение на лицата - представители на обектите - локален източник на шум и на жилищните/обществени сгради, да осигуряват достъп и да не препятстват извършването на такива проверки. Неизпълнението на това задължение е обвързано с административна санкция, което го прави административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Превратното и еднопосочно тълкуване на относимите нормативни разпоредби не може да обоснове освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Що се отнася до оплакването, че нарушението е недоказано от субективна страна, то с отказа си да допусне държавните контролни органи до обекта - локален източник на шум, касаторът сам е препятствал възможността да се установи твърдяното наличие на обективна пречка машината да бъде включена, което би обосновало извод за нереализиран елемент на деянието от субективна страна.

По отношение пледираната „маловажност“ на процесното деяние настоящия касационен състав, счита за неоснователно по следните съображения: По делото не са налице данни за проявили се при извършване на деянието смекчаващи (изключителни или многобройни) отговорността обстоятелства (тук предвид формалния характер на нарушението преценка за липса на общественоопасни последици не се дължи), които да обусловят извод за маловажността му по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, респективно прилагане на реда по чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 207 от 13.06.2016 година, постановено по АНД № 489 по описа за 2016 година на Районен съд – Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/