Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 377

 

Гр. Перник, 15.11.2016 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                         СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц.*** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 459 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Югозападен район (ЮЗР), чрез процесуалния представител старши юрисконсулт К. И.***, срещу съдебно решение № 142 от 29.07.2016 година, постановено по АНД № 228 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПК-8-ЮЗР-19 от 18.03.2016 година на Началника на РДНСК – ЮЗР, с което на Е.Р.М., в качеството му на длъжностно лице – главен архитект на Община Ковачевци, е наложена „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 140, ал. 2, във връзка с чл.232,  ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). 

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба Е.Р.М., редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция не са представени писмени доказателства.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Пк-8 от 24.02.2016 година срещу Е.Р.М., в качество му на главен архитект на Община Ковачевци, е образувано административнонаказателно производство за това, че не е издал виза за проектиране в 14-дневен срок от постъпване на искането от 01.02.2016 година на „Еко пазари“ ЕООД, гр. Перник. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

С НП № ПК-8-ЮЗР-19 от 18.03.2016 година Началникът на РДНСК – ЮЗР е наложил на Е.Р.М., в качеството му на длъжностно лице – главен архитект на Община Ковачевци, „Глоба“ в размер на 1 000 лева, за това, че не е издал виза за проектиране в 14-дневен срок от постъпване на искането от 01.02.2016 година на „Еко пазари“ ЕООД, гр. Перник. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 2, във връзка с чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд – Радомир и спорът е разгледан в производството по АНД № 228/2016 година, като наказателното постановление е отменено. За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел, че административнонаказателната отговорност на Е.Р.М. е ангажирана несъответно на изискванията на процесуалния закон, поради наличие в НП на противоречие между обстоятелствената му част, сочеща на нарушение във връзка с чл.140, ал. 1 от ЗУТ и правната квалификация на вмененото нарушение, предвид посоченото нарушение на нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. С оглед установеното нарушение на процесуалните правила, квалифицирано от районния съд като абсолютно съществено, процесното НП е отменено.

Решението е правилно.

Доводите на касатора, че изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се отнася единствено до „законовата разпоредба, съгласно която наказващият орган налага на нарушителя съответното наказание“ нямат основание в процесуалния закон. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Т. е., за да се квалифицира едно деяние като административно нарушение, следва да е факт нарушаване на съответна материалноправна норма, за която деятелност да е предвидено налагане на административно наказание, налагано по административен ред. Следователно изразът „нарушени законови разпоредби“ съответно включва както нарушената материалноправна, императивна норма, така и санкционната административнонаказателна разпоредба, на основание която се налага административно наказание, тъй като същите са в неизменна връзка помежду си с оглед съдържанието на понятието „административно нарушение“. Всяка административнонаказателна правна норма се състои от хипотеза, диспозиция и санкция, като в много случаи и трите елемента са структурирани в един и същи нормативен текст. По отношение на множество административни нарушения обаче, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в един нормативен текст, като санкцията е предвидена в отделен текст. Това не означава, че санкционната норма е самостоятелна, отделна част от диспозитивната. Тъкмо обратното, с оглед очертаното структурно единство на административнонаказателната правна норма, именно санкционната и материалноправна разпоредби съставляват коректната правна квалификация на всяко административно нарушение. Този извод кореспондира включително и с граматически употребеното множествено число („законните разпоредби“) в текстовете на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. С оглед изложеното санкционната норма на               чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ е неправилно да се тълкува и прилага самостоятелно без връзка със съответната законова разпоредба, вменяваща на лице, с определено качество, да действа в определен нормативно срок.

Предвид горното правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав за процесуален порок на производството, що се отнася до некоректната правна квалификация на нарушението.

Въпреки липсата в обжалвания съдебен акт на изводи по съществото на спора и приложението на материалния закон, за правна прецизност следва да се допълни, че от данните по делото, от доводите в жалбата до районния съд, а и от данните в административнонаказателната преписка, (в която липсват установявания относно притежаване на особеното изисквано от закона качество, за да бъде осъществен процесния административнонаказателен състав), не следва безпротиворечив извод, че към момента на подаване на искането за извършване на процесната административна услуга, лицето Е.Р.М. е имал качеството длъжностно лице, което да може да прави валидни волеизявления с оглед разпоредбата на чл. 5 на ЗУТ, и във връзка с чл. 93, т. 1 от НК, във връзка с чл. 85 на ЗАНН. В случая срокът на действие на представения „граждански договор“ е до 31.12.2015 година, от което следва че към датата на подаване на заявлението, респективно към датата на изтичане на срока за извършване на услугата, съответно на установяване на нарушението, срокът на договорът вече е бил изтекъл.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 142 от 29.07.2016 година, постановено по АНД № 228 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

ЧЛЕНОВЕ: /П/    /П/