Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 30.11.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 475 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Джи Ем Ауто Карс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността в гр. Перник, ул. “Иван Асен ІІ” № 86, представлявано от Г. Т. Л.-управител и едноличен собственик на капитала против решение № 545 от 07.09.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 989 по описа на съда за 2016г..

С атакуваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 12-А-12 от 05.05.2016г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник, издадено срещу „Джи Ем Ауто Карс“ ЕООД, гр. Перник, като за нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на акта и НП касателно правната квалификация на процесното нарушение с оглед изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и се сочи несъответствието й с обстоятелствено описаното в акта и НП. Касаторът възразява и срещу преценката на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като излага доводи в подкрепа на това свое твърдение. От касационния съд се иска да се отмени решението на Районен съд-Перник и да се произнесе по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, РИОСВ - Перник, надлежно уведомен, не дава становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован не се представлява.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с релевираните касационни основания и след извършената служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира жалбата неоснователна, като съображенията за това са следните:

С НП № 12-А-12 от 05.05.2016г. Директорът на РИОСВ - Перник, е наложил на „Джи Ем Ауто Карс“ ЕООД, гр. Перник административно наказание-имуществена санкция в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева) за това, че на 26.02.2016 г. не изпълнява условията, определени в Решение № 16-ДО-205-01/04.05.2015г., издадено от Директора на РИОСВ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадка в кв. Караманица, ПИ с идентификатор № 55871.510.8584 по КК на гр. Перник, с площ от 1 600 м², вписана под № 2 в решението, а именно: Условие 3.1., абзац 3: нито един от съдовете или местата, на които се съхраняват отпадъци, не е обозначен с код и наименование на съответния отпадък; Условие 3.1.1. абзац 1: земната повърхност на частта от площадката за съхраняване на отпадъци от ИУМПС не е с непропусклива повърхност - бетонирана или асфалтирана; Условие 3.1.2. абзац 2, предложение 2: не е осигурило в обособената за съхранение на негодни за употреба батерии и акумулатори специализирани контейнери, отговарящи на конкретно описани в Разрешението изисквания; Условие 6, предл. 1: не води отчетните книги съгласно изискванията на Наредба №1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от ЗУО.

Това наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 989 по описа на съда за 2016г.. С обжалваното решение наказателно постановление № 12-А-12 от 05.05.2016 г. на директора на РИОСВ - Перник е потвърдено.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно процесуалните правила, без ограничаване правото на защита на наказаното лице. По същество, след преценка на събираните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият състав е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочената дата и при вписаните обстоятелства наказаното дружество не е изпълнило условията, определени му в Решение № 16-ДО-205-01/04.05.2015г., издадено от Директора на РИОСВ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадка № 2, с което е реализирало състав именно на вмененото му административно нарушение. Наложеното наказание районният съд е приел за законосъобразно и в справедлив размер.

Решението е правилно.

Във връзка с оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение в производството, касателно изведената в акта и НП правна квалификация на процесното нарушение:

Не се установява неправилност на изводите на районния съд. Както актът, така и НП, съдържат формално вписани нарушените законови разпоредби, каквото е императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тук изцяло се споделя и изложеното в решението относно използвания от законодателя израз „нарушените законови разпоредби“. А доколко същите съставляват коректна правна квалификация, относимо към установеното по фактите и обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение, е предмет на проверката по същество и във връзка с приложимия материален закон.

Във връзка с горното и по доводите в жалбата за несъответствие на правната квалификация и обстоятелствената част на акта и НП:

Правилна е преценката на решаващия първоинстанционен състав за съответно приложен материален закон към установеното по фактите. Изведената в акта и НП правна квалификация на административно нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от ЗУО е напълно съответна на обстоятелствено предявеното фактическо административнонаказателно обвинение, състоящо се в неспазване от страна на ЮЛ, адресат на разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, на условията, определени в това разрешение, в случая на четири от тях. Срещу тези факти именно се е защитавало наказаното лице. Тук е мястото да се отхвърли и твърдението на касатора, че посочени като част от нарушените законови разпоредби са нормите на чл. 10, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 от Наредба №1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Внимателен прочит на обстоятелствените части на акта и НП сочи, че цитираните норми са част от фактическото описание на последното неизпълнявано от дружеството условие, състоящо се в изискване за водене на отчетните книги, съгласно Наредбата. Тези норми не са част от нарушените законови разпоредби в процесния случай. Деянието е съставомерно по чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от ЗУО и се състои в неизпълнение на условията (едно или няколко) по дадено разрешително, като техният „брой и характер“ рефлектира единствено върху преценката относно размера на наказанието с оглед тежестта на нарушението, в каквато посока е и преценката на районния съд.

По доводите за неправилно приложен закон поради отказ нарушението да се преквалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН:

Споделят се мотивите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (НК), поради което не се налага повторното им излагане. По делото не са налице данни за проявили се при извършване на деянието смекчаващи (изключителни или многобройни) отговорността обстоятелства (тук предвид формалния характер на нарушението преценка за липса на общественоопасни последици не се дължи), които да обусловят извод за маловажност. Както правилно е отбелязал и районният съдия, правно ирелевантен към преценката за маловажност е фактът на изпълнение на дадените от контролните органи предписания, чието неизпълнение би реализирало друг състав на административно нарушение. Изпълнението на дадени предписания не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство в степен да обоснове неналагане на административно наказание. Същото единствено може да рефлектира върху размера на наказанието за процесното нарушение. В жалбата коректно е изведен извод за характера и важността на обществените отношения, регламентирани на ЗУО, но като задължен субект, съгласно разпоредбите на този закон и актовете по неговото прилагане, получилият разрешение по реда на ЗУО да третира отпадъци, му е вменено да знае както задълженията, произтичащи от това му качество и по силата на относимите законови разпоредби, така и предвидената при неизпълнението им наказателна репресия, с оглед обслужване целите по чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което проверяваното решение, с което е потвърдено наказателно постановление като валидно, допустимо и материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 545 от 07.09.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 989 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/