Р Е Ш E Н И Е

№ 385

Гр. Перник, 05.12.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 234 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на А.К.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А. ***, с адрес гр. София, ул. „***“ № 39 против Заповед № *** година на областния управител на областна администрация Перник, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ал. 4 и чл. 108 от Закона за държавния служител на жалбоподателя е прекратено служебното правоотношение, считано от 13.04.2016 година, поради съкращаване на длъжността.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тьй като не са налице основания за реално съкращаване на длъжността. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и се представлява от своя процесуален представител адвокат *** от АК София, който поддържа жалбата, като излага подробни съображения за липса на действително съкращаване на длъжността. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по представен списък.

В проведеното съдебно заседание ответника по жалбата областния управител на областна администрация Перник редовно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт ***, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните в настоящото съдебно производство, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение А.К.А. /настоящ жалбоподател/ е заемала длъжността „Старши експерт „***““ в дирекция „***“ /***/ в областна администрация Перник.

Така заемана длъжност от жалбоподателя е посочена в представено и прието по делото утвърдено от областния управител длъжностно разписание на областна администрация Перник, в сила от 24.11.2015 година, от което се установява, че длъжността „Старши експерт „***““ е в дирекция „***“ и числеността на длъжността е 1 щатна бройка.

По делото е представена длъжностна характеристика на заеманата длъжност от жалбоподателя „Старши експерт „***““ в дирекция „***“, съгласно утвърденото длъжностно разписание от 24.11.2015 година. Жалбоподателят е запознат с длъжностната характеристика на 30.06.2015 година, видно от представения екземпляр на последната.

С писма изх. № 32-00-79 от 22.03.2016 година и № 32-00-83 от 24.03.2016 година областния управител на област Перник е изискал писмени обяснения от настоящия жалбоподател по повод извършени дисциплинарни нарушения.

С писмени обяснения вх. № 32-00-79/1/ от 23.03.2016 година и вх. № 32-00-83/1/ от 24.03.2016 година настоящия жалбоподател е отговорил на установените дисциплинарни нарушения.

С писмо изх. № 32-00-87 от 28.03.2016 година областния управител на областна администрация Перник е предложил на основание чл. 107а от ЗДСл на настоящия жалбоподател прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в еднократен размер на последната месечна основна заплата, което предложение не е прието видно от доказателствата по делото.

Със заповед № РД-60 от 13.04.2016 година областния управител на областна администрация Перник на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 7, ал. 1, т. 24 и ал. 3 от Устройствения правилник на областните администрации е утвърдил ново длъжностно разписание на областна администрация Перник, считано от 13.04.2016 година. Към заповедта е приложено новото длъжностно разписание, по което в дирекция „***“, длъжността заемана от жалбоподателя „Старши експерт „***““е преименувана в „***“. С утвърденото ново длъжностно разписание е запазена числеността на длъжността, 1 щатна бройка.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № *** година на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ал. 4 и чл. 108 от Закона за държавния служител, областния управител на областна администрация Перник е прекратил служебното правоотношение на настоящия жалбоподател, считано от 13.04.2016 година, поради съкращаване на длъжността.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля *** от чиито показания се установява, че в периода от месец декември 2013 година до 03.12.2014 година е заемал длъжността – *** в областна администрация Перник и по време на неговата работа настоящия жалбоподател е извършвал цялата дейност по документооборота, архивната дейност и секретна поща. Заявява, че жалбоподателя е експерт в своята работа и изпълняваната от нея длъжност е необходима за нормалното функциониране на областната администрация. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни, безпристрастни, базирани на лични наблюдения и подкрепящи се от приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка след преценка на доказателствата представени и приобщени във връзка със спора, след извършена проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168 от АПК и на всички основания по чл. 146 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорената заповед и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от областния управител на областна администрация Перник, който съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации, във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител е орган по назначаването, което прави заповедта издадена от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия.

Обжалваната заповед е издадена в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и съдържа задължителните реквизити, а именно: изрично посочено основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта съдържа още вписан придобития от жалбоподателя ранг на държавна служба, както и посочен ред и срок за обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността, като при неспазване на едномесечното предизвестие по смисъла на ал. 4 на посочената правна норма органа по назначаването дължи обезщетение в размер на основната заплата на държавния служител.

За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на оспорения административен акт са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя /„Старши експерт „***““ в дирекция „***“/ е премахната като нормативно установена позиция и система от функции /по аргумент на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията/ или е намален числения брой на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.

В случая се установи, че жалбоподателя е заемала посочената по – горе длъжност „Старши експерт „***“, с III младши ранг, в дирекция „***“ в областна администрация Перник. С обжалваната заповед органът по назначаване е прекратил служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочена издадена Заповед № РД-60 от 13.04.2016 година, с която на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 7, ал. 1, т. 24 и ал. 3 от Устройствения правилник на областните администрации е утвърдил ново длъжностно разписание на областна администрация Перник, считано в сила от 13.04.2016 година. Съгласно длъжностното разписание, действало от 24.11.2015 година, в дирекция „***“ е съществувала 1 щатна бройка за длъжността „Старши експерт ***“, която се е заемала от настоящия жалбоподател, като дирекцията е имала общо шест /6/ щатни бройки. По новото длъжностно разписание, в сила от 13.04.2016 година, общата численост на администрацията на дирекция „***“ в областна администрация Перник е запазена, т.е. тя се състои отново от шест /6/ щатни бройки.

Безспорно е, че в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на областните администрации и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 13.04.2016 година, въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Посочените две изисквания следва да бъдат установени кумулативно.

По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност не се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки.

С приемането на новото длъжностно разписание в сила от 13.04.2016 година е извършена промяна в дирекция „***“ в областна администрация Перник, като в посочената дирекция единствено заеманата от жалбоподателя длъжност е премахната, те. формално не фигурира като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание, тьй като по длъжностното разписание, в сила от 24.11.2015 година е била с наименование „Старши експерт ***“, а по новото длъжностно разписание, в сила от 13.04.2016 година е с наименование „***“. Наред с това в посочената дирекция числеността на длъжностите не само не е намалена, но е запазена същата – шест /6/ щатни бройки. Независимо от известни незначителните различия в длъжностните характеристики на длъжността „Старши експерт ***“ и длъжността „***“ основните и преобладаващите длъжностни задължения, свързани с административното обслужване и архивиране на документи в областна администрация Перник /виж т. 3 от двете длъжностни характеристики/ са напълно запазени. Всичко изложено води до извода, че длъжността, която настоящия жалбоподател е заемала като „Старши експерт ***“, действително не съществува в новото длъжностно разписание, но не е реално съкратена, а само е трансформирана в длъжността „***“, като функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с новото длъжностно разписание са идентични с тези на жалбоподателя. Новата длъжност е с еднакво нормативно определена позиция, с еднакво длъжностно ниво – 10, еднакво експертно ниво – 6, което потвърждава факта, че длъжността на жалбоподателя е с напълно аналогично длъжностно ниво, което й дава възможност да изпълнява експертната длъжност. С оглед на изложеното не е налице и втората кумулативна предпоставка за да се приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Посочената по – горе нова длъжност е с еднаква позиция по класификатора, както и с идентични функции, задължения и изисквания с тези на длъжността, която е заемал жалбоподателя, като в новата експертна длъжност са включени изпълняваните от нея функции, задължения и изисквания.

В случая следва да се добави и че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. Съкращаването на длъжността не е съобразено с обема на работа в дирекцията, изпълнявана от експертните длъжности, тьй като броя на служителите е запазен. Следователно действията на органа не са насочени към оптимизиране на работата чрез осъществяване на дейността от по – малко, но по – квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служителите и създаване на нови длъжности, без да е обоснована тяхната необходимост.

Нарушението на целта на закона не е спазена и с оглед обстоятелството, че независимо, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на държавните служители, целта на закона е да останат на работа по – високо квалифицираните и с по – голям професионален опит държавни служители. В конкретния случай, при запазване на броя на щатната численост в дирекцията и извършване на реорганизация, която касае единствено промяна на длъжностите, по същество се цели заобикаляне на закона, чрез промяна само на нормативно определената позиция на длъжността, но при запазена нужда от извършване на задачите и функциите й. В подкрепа на изложеното е факта, че настоящия жалбоподател притежава висше образование при заемане на длъжността по длъжностното разписание, в сила от 24.11.2015 година, докато за определената длъжност по новото длъжностно разписание, в сила от 13.04.2016 година е предвидено средно образувание. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 от АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо /ал. 1/. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава /ал. 2/. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по – благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона /ал. 3/. Според чл. 6, ал. 4 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 да избере тази възможност, която е осъществима най – икономично и е най – благоприятна за държавата и обществото. Административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел /ал. 5/. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 14299 от 29.12.2015 година, постановено по административно дело № 135/2015 година на V отделение.

Предвид гореизложено при извършената проверка за законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма, но при нарушение на материалния закони и при несъответствие с целта на закона. Издаденият административен акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като областна администрация Перник заплати на А.К.А. с ЕГН ********** *** сумата в общ размер на 1 010 лева, от които 1 000 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2016 година и 10 лева платена държавна такса за призоваване на свидетел. В тази връзка е неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тьй като е изготвена жалба, участвал е в поведени четири съдебни заседания и е осигурил разпита на един свидетел.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника старши юрисконсулт *** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № *** година на областния управител на областна администрация Перник, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ал. 4 и чл. 108 от Закона за държавния служител на А.К.А. с ЕГН ********** *** е прекратено служебното правоотношение, считано от 13.04.2016 година, поради съкращаване на длъжността, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА областна администрация Перник , със седалище и адрес на управление гр. Перник, площад „Св. Иван Рилски“ № 2 да заплати на А.К.А. с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: