Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр. Перник, 21.12. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 509/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.И.З., с адрес *** срещу заповед УРИ 3282з-2835/12.10.2016г. издадена от директор на Главна дирекция “Гранична полиция”, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Б. моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна– директор на Главна дирекция “Гранична полиция”, редовно призован не се явява, не изпраща представител.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от лицето на 15.10.2016г., а жалбата против нея е входирана в деловодството на ответника на 24.10.2016г.. Жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По фактите:

Със заповед № 8121з-750 от 22.07.2016г. Министърът на Министерство на вътрешните работи е разпоредил проверка относно неправомерни действия на служители в ОД на МВР-Перник при провеждане на разследване по ДП № 57/2015г. по описа на РУ-Трън, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК-пътно транспортно произшествие с причинена телесна повреда. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и е указан срок за изпълнение.

В хода на проверката комисията установила, че на 13.11.2015г. е образувано е досъдебно производство № 57/2015г по описа на РУ-Трън срещу виновно лице, за това, че на 13.11.2015г. в 07.50ч., в гр. Трън, поради нарушаване правилата за движение по непредпазливост е допуснал причиняването на средна телесна повреда, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, предл. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Установено е още, че на 13.11.2015г., около 9.20ч. в дежурната част на РУ-Трън е получен сигнал от дежурен лекар в ФСМП-Трън. В съобщението е посочено, че около 8.00ч. г-н С. Н. е ударил детето-И. С.; Детето е с лека контузия в областта на корема и е закарано в ЦСМП-Перник за подробен преглед.

Мл. оперативен дежурен в ОДЧ в РУ-Трън извикал С. Н. да се яви в управлението за да го разпита във връзка с пътнотранспортното произшествие. Около 10.25ч. Николов се явил в РУ-Трън.

Дежурния ОДЧ разпоредил на АП 424, в състав старши на наряда мл. автоконтрольор Р.З. и мл. автоконтрольор Р.Б. да се явят в сградата на РУ-Трън и да извършат проба за наличие на алкохол на Н.. Видно от информационна карта на наряда № А 338727 старши на наряда е мл. автоконтрольор Р.З.. Мл. автоконтрольор Р.З., в присъствието и на мл. автоконтрольор Р. Б. е извършил на Н.проверка с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух. Пробата, видно от дневника на техническото средство е извършена с “Дрегер-Алкотест 7410+” с фабричен номер ARSM 0040, а видно от представената разпечатка е, че резултатът от проверката е 0.00 промила.

В хода на проверката, Р.З. с вх. № 361р-4917 от 28.07.2016г., е дал писмени обяснения до комисията по предварително формулирани въпроси.

След изясняване на фактическата обстановка проверяващите са изготвили справка с рег. № 4575р-845 от 12.08.2016г.. В нея е прието, че г-н Николов е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “г” от ЗДвП, тъй като в качеството му на водач и участник в пътнотранспортно произшествие е откарал пострадалото лице-детето И. С. до ФСМП-Трън, но не се е върнал веднага на мястото на произшествието. Предвид на това е прието, че мл. автоконтрольор З. е бил длъжен да състави акт за установяване на административно нарушение срещу Н. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “г” от ЗДвП. С бездействието си З. не е спазил разпоредбите на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, не е съставил АУАН, с което е нарушил чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР “пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”.

Директорът на ОД на МВР-Перник е изпратил справка с рег. № 4575р-845 от 12.08.2016г. на директора на ГД”ГП” за вземане на решение относно дисциплинарната отговорност на Р.З.. С УРИ № 3282р-19849 от 07.09.2016г. директора на ГД”ГП” е разпоредил на директора на Регионална дирекция “Гранична полиция”-Драгоман да сведе до знанието на З. справката и е изискал обяснения по констатациите в нея.

На 08.09.2016г. Р.З. се е запознал с констатациите в справка с рег. № 4575р-845 от 12.08.2016г. и с правото да даде допълнителни обяснения или възражения, видно от собственоръчно направено върху нея отбелязване.

Обяснения или възражения, не са постъпили от Р.З., видно от писмо рег. № 4078р-10985 от 09.09.2016г..

Със заповед № УРИ 3282з-2835 от 12.10.2016г. директора на ГД”Гранична полиция” е приел, че мл. автоконтрольор З. на 13.11.2015г., около 10.40ч., като не е съставил акт за установяване на административно нарушение на С. Н., от гр. Трън-участник в реализирано на 13.11.2015г., около 7.50ч., в гр. Трън пътно транспортно произшествие за нарушаване на разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “г” от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е осъществил състав на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Това е прието за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и по съществото си представлява пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, за което е предвидено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”. Издадена е заповед УРИ 3282з-2835 от 12.10.2016г. директора на ГД”Гранична полиция”, с която за това деяние е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца.

В хода на съдебното производство се изслуша свидетеля Р. Б.. От показанията му се установява, че двамата със З. са били на 13.11.2015г. на работа в състав на автопатрул. Към 9.30ч. са получили сигнал от ОДЧ за пътно транспортно произшествие с пострадало дете и им е разпоредено да отидат в района на СУ”Гео Милев” да съберат информация по случая. Към 10.30ч. от ОДЧ са им разпоредили да отидат в РУ-Трън и да извършат проба на алкохол на г-н Н.. В това време е дошъл разследващия полицай и им е разпоредено да останат на негово разположение. Показанията му напълно кореспондират с обясненията дадени от мл. експерт Б. А.-дежурен ОДЧ и от Р.З., поради което се възприемат в тази им част.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящия състав намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения.

Жалбоподателят, видно от удостоверение рег. № 4078р-14411 от 16.11.2016г. и от кадрова справка е, че в периода от 13.05.2014г. до 18.05.2015г. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в група “Охранителна полиция” към РУ-Трън при ОД на МВР-Перник. Със заповед № УРИ 3282з-1345 от 11.05.2016г. на директора на ГД”ГП”, считано от 18.05.2016г. е преназначен на длъжност старши полицай в група “Охрана на държавната граница” на Гранично полицейско управление-Трън към Регионална дирекция “Гранична полиция”-Драгоман при Главна дирекция “Гранична полиция”-МВР.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е директорът на Главна дирекция “Гранична полиция”–чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган. Към настоящия момент, жалбоподателя работи в тази структура на МВР и именно това е органа, който може да наложи дисциплинарно наказание. В случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая не е спорно, че Директора на ОД на МВР-Перник е изпратил справка с рег. № 4575р-845 от 12.08.2016г. на директора на ГД”ГП” за вземане на решение относно дисциплинарната отговорност на Р.З., поради което наказанието е наложено в законоустановените срокове. Съдът счита, че е спазена установената писмена форма по чл. 210 от ЗМВР. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. По силата на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. По силата на чл. 197, ал. 1 т. 2 дисциплинарните наказания са–т. 2 “писмено предупреждение”. По силата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР –т. 5 дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, разпоредбите които са били нарушени, доказателствата въз основа на които е било установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказание, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР по отношение на индивидуализацията на извършителя, като дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за установени от него обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и правното основание за нейното налагане. В заповедта е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение е установено със справка УРИ 4575р-845/12.08.2016г., която е неразделна част от заповедта и съдържа мотивите за нейното издаване.

Преди издаване на заповедта дисциплинарно наказващият орган е съобразил и разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като мл. автоконтрольора е бил запознат със съдържанието на справката с данни за извършеното от него дисциплинарно нарушение, както и с възможността да даде писмено обяснение или възражения, от която възможност той не се е възползвал, съгласно записа върху справката. Съдът намира, че в хода на провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, накърняващи в значителна степен правото на защита на наказаното лице. Да, в действителност има нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като не е съставен изричен протокол за даване на обяснения, но същото не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Спазено е и изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наложеното наказание същото да се мотивира. Дисциплинарно наказващия орган при определяне на наказанието е взел предвид отразеното в кадрова справка цялостно поведение на служителя и е наложил наказание в минимален срок по чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. С оглед на това настоящия състав приема, че не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Дисциплинарният орган е изяснил фактическата обстановка по случая, установяваща по безспорен начин извършването на дисциплинарното нарушение. В заповедта и в преписката са конкретизирани актовете и разпоредбите, които са нарушени и служебните задължения, които не са изпълнени от служителя. В хода на съдебното производство не се представиха от жалбоподателя доказателства опровергаващи констатираното дисциплинарно нарушение. Видно от справката за извършената проверка и от представените доказателства в дисциплинарната преписка, жалбоподателят е допуснал нарушение изразяващо се в това, че на 13.11.2015г., около 10.40ч. не е съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Станислав Николов, от гр. Трън-участник в пътно транспортно произшествие за нарушение на разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т.2, б. “г” от Закона за движението по пътищата. По този начин не е изпълнил разпоредбите на този закон, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 5 вменяващи му задължения свързани с проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия, което неизпълнение е в противоречие с изискванията на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Съставянето на АУАН за нарушение на правилата за движението по пътищата е съществен елемент за осъществяване на административно наказателна принуда и за реализиране на административно наказателна отговорност срещу лице несъобразяващо се с правилата на Закона за движение по пътищата, а в случая срещу лице причинило пътно транспортно произшествие и което не се е върнало веднага на местопроизшествието след като е оказало помощ на пострадалия. С оглед на това, се приема, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. В случая се приема, че са налице пропуски в изучаването и прилагането на служебната дейност, тъй като не е спорно, че към горепосочената дата същият е бил назначен на длъжност мл. автоконтрольор в група “Охранителна полиция”. Имал е качеството длъжностно лице на службите за контрол и е следвало да състави акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на изложеното се приема, че акта не страда от отменителни основания по чл. 146, т.4 от АПК.

Не се споделя основния аргумент в жалбата и в пледоарията по същество, че в случая не е следвало да се образува въобще административнонаказателно производство, съгласно чл. 33 от ЗАНН. Това е така, защото образуваното досъдебно производство № 57/2015г. е за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, предл. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради нарушаване правилата за движение по непредпазливост е допуснал причиняването на телесна повреда. В случая, не става въпрос за аналогични и поглъщащи се състави за да се стигне до нарушаване на принципа “не два пъти за едно и също нещо”. Става въпрос за участник в пътнотранспортно произшествие, който е нарушил задълженията си като не се е върнал веднага на местопроизшествието и на този участник не му е съставен акт за нарушение на Закона за движение по пътищата за това, че не се е върнал веднага на местопроизшествието. Факта, че е образувано досъдебно производство на същата дата не игнорира задълженията на длъжностните лице по контрол да установяват административни нарушения, тъй като предпоставките за необразуване на административно наказателно производство по чл. 33, ал. 1 от ЗАНН не са били налице в процесния случай.

Въз основа на изложеното се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяната й. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е законосъобразна, а жалбата като неоснователна ще бъде отхвърлена.

По отношение на разноските:

При този изход на спора ответника по жалбата има право на разноски. Разноски за присъждане на юрисконсулско възнаграждение са поискани за пръв път с писмени бележки постъпили в Административен съд-Перник с вх. № 2907 от 28.11.2016г. след като делото е обявено за решаване в открито съдебно заседание проведено на 25.11.2016г.. Към писмените бележки липсва и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Възможност за депозиране на писмени бележки не е предоставена на страните. Отделно от това до приключване на последното съдебно заседание по делото не се е явил представител на ответника, нито до приключване на делото е направено изявление от него или упълномощен представител за присъждане на разноски. С оглед на изложеното искането като несвоевременно направено ще се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.З. против заповед УРИ 3282з-2835/12.10.2016г. издадена от директор на Главна дирекция “Гранична полиция”, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца.

ОСТАВЯ без уважение искането на Главна дирекция “Гранична полиция” за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия:/п/