О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384

гр.Перник, 09.12.2016 г.

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на десети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 453/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК /.

Подадена е жалба от Г.Д.М.***, с адрес: ***, срещу Заповед рег. № 313з-1228/02.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР Перник. С атакуваната заповед на жалбоподателя е спряно допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорващият излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт и претендира за неговата отмяна. Твърди, че за времето, в което е заемал длъжността началник на РУ, безспорно е изпълнявал специфични служебни дейности, тъй като естеството на работата предполага изпълнението на същите. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, тъй като в нея не са изложени мотиви защо се е наложило спирането на допълнителното възнаграждение, полагащо се по закон за длъжността.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директор ОД на МВР гр. Перник, редовно уведомен за насроченото съдебно заседание, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по обжалваната заповед.

Административен съд гр. Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените оплаквания в жалбата и като извърши цялостна проверка на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваната Заповед рег. № 313з-1228/02.10.2016 г. е постановено спирането на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на Г.Д.М. ***. Основание за това спиране е чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с т. 3 на Заповед № 8121з-671 от 09.06.2015 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, относно размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за неговото изплащане на държавни служители от МВР. Фактически основания за спирането на допълнителното месечно възнаграждение на жалбоподателя считано от 02.10.2015 г. не са посочени.

След извършен анализ и преценка на събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че оспорената заповед на Директора на ОДМВР - Перник, по силата на която е спряно изплащането на допълнителното месечно възнаграждение за пряко изпълнение на служебни дейности на жалбоподателя не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на оспорване по съдебен ред, т.е. по реда на Раздел І на Глава Х/чл. 145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Съдът намира, че това е така, предвид следното:

Правото на изплащане на допълнителни възнаграждения се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи и възнаграждение се дължи на държавния служител от МВР в случаите, когато това е предвидено в заповедта. В случая, с атакуваната заповед е спряно изплащането на допълнително възнаграждение, което според изложеното в жалбата се следва поради изпълняваните от жалбоподателя функции като Началник на РУ Брезник. Тези факти предполагат съществуването на имуществен спор между служител и работодател, който следва да бъде разрешен със силата на присъдено нещо, по реда на общия исков процес.. В Закона за Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/, обаче, не е предвиден специален процесуален ред за уреждане на имуществени спорове, възникнали от неизплащане възнагражденията на държавните служители от МВР за положен труд. В специалния закон липсва и изрична законова регламентация относно функционалната подсъдност на възникналите имуществени спорове между държавните служители в МВР, какъвто безспорно е и жалбоподателят М.*** и неговия работодател. За уреждането на тези отношения и възникналите имуществени спорове следва да се прилага Закона за държавния служител, а съгласно чл. 125 от ЗДСл., имуществените спорове се предявяват в 3/три/- годишен срок, по общия ред. В този смисъл е и приетото по т.6 от Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС, според която споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, на основание чл. 124 от ЗДСл са подсъдни на административните съдилища. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

Освен това следва да се има предвид, че компетентността на административните съдилища е регламентирана в чл. 128, ал.1 от АПК и такава, съгласно т.6 от същата алинея, за имуществени спорове е налице само по отношение на обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно т.7 - за обезщетения за вреди от принудително изпълнение. С оглед заявената от жалбоподателя претенция в подадената до съда жалба и изложените в нея факти и обстоятелства, е ясно, че предметът на спора е дължимо вземане, с характер на допълнително възнаграждение, произхождащо от неправомерно според посоченото в жалбата спиране на изплащането му, поради което административният съд не е компетентен да се произнася по тази претенция и по този спор, а общият граждански съд, който следва да бъде сезиран от ищеца с искова молба, т.е. възникналият имуществен спор следва да се разреши от общите съдилища по реда на ГПК, тъй като същият не е посочен изрично в закон като подведомствен на административните съдилища и не попада в обхвата на чл. 128 от АПК.

При това положение, съдът намира, че оспорената заповед няма характера и белезите на индивидуален административен акт и всъщност не представлява акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, т.е. налице са в случая условията на чл. 159, т.1 от Административно-процесуалния кодекс, поради което следва да се отмени дадения ход на делото по същество в съдебно заседание проведено на 10.11.2016 г. жалбата, подадена от Г.Д.М.***, като недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено на това основание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Д.М.***, с адрес: ***, срещу Заповед рег. № 313з-1228/02.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 453/2016 г. по описа на Административен съд - Перник.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/