О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 220

гр. Перник, 05 декември 2016г.

Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдията АД № 501/2016г. на по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.Б.М.,***, с ЕГН **********, срещу Министерство на земеделието и храните, с адрес гр. София, бул. “Христо Ботев” № 55 с правно основание чл. 4, § 3 от ДФЕС във връзка с чл. 7 от Конституцията на РБ.

В исковата молба са предявени осъдителни искове против Министерство на земеделието и храните, за поправяне на вреди. От настоящия съд се иска да се поправят вредите на ищцата, представляващи изгубена от нея сериозна възможност да получи финансиране за иновативно шивашко оборудване от Стратегията за местно развитие на МИГ”Радомир-Земен-Ковачевци” по мерки 41 и 431 “Прилагане на стратегии за местно развитие “от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г-, Ос-4-Лидер за усвояване на финансови средства, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони вследствие на неправомерни действия от страна на МЗХ по отношение на изпълнението им на задължения, произтичащи от приложимото с директен ефект право на ЕС довели до нарушаване на чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС.

Въз основа на това иска ответника да бъде осъден да заплати сума в размер на 250 385.20лв., представлявяща неполучено финансиране за закупуване на иновативно оборудване от Стратегията за местно развитие на МИГ”Радомир-Земен-Ковачевци” по мерки 41 и 431”Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., Ос-4-Лидер във вр. с чл. 61 от Регламент № 1698/2005 и Регламент № 1974/2006г. за усвояване на финансови средства, съфинансирани от Европйския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно с мораторната лихва в размер на 2000лв., считано от датата на първото неправомерно действие спрямо нея-изпращане на писмо изх. № 94-1082, с което ответникът отказал да изпълни негови задължения произтичащи от актове на Съюза до предявяване на иска, както и да заплати законната лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, ведно с направените по делото разноски.

Предявява и иск при условията на евентуалност, ако съда прецени, че претендираното обезщетение е прекомерно и при коригиращ коефициент от 0.5, изразяващ се в шанса за случване на събитието да осъди ответната страна да заплати 87 634.82лв.

При условията на евентуалност спрямо предходното иска определяне на сума за изгубена възможност от ищцата нейното предложение да бъде финансирано по мярка 431 от ПРСР 2007-2013г..

Иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сума в общ размер на 52 580.89лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие допуснати нарушения от МЗХ на чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС.

При условията на предходното и ако се прецени, че е налице прекомерност на горното предявява иск за осъждане на ответника да й заплати 35 053.93лв..

В уточнителната молба изрично се сочи, че претенцията не произтича от отменен по съответния ред административен акт, нито от незаконосъобразни действия, които претендира да бъдат отменени като незаконосъобразни. Иска й произтича от бездействие на ответника да изпълни препоръки дадени в Доклад за резултати от извършена проверка по сигнал за допуснати нарушения в МЗХ преди оценяването и одобряването на заявителя за подпомагане на Стратегия за местно развитие от втори прием по мярка 431 Стратегията за местно развитие на МИГ”Радомир-Земен-Ковачевци” по мерки 41 и 431”Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., Ос-4-Лидер и от липса на разписана методика за техническа оценка на МИГ и стратегия за местно развитие по предвидените в приложение № 4 критерии от Наредба № 23/2009г., като ищцата уточнява, че това бездействие на МЗХ не е отменено като незаконосъобразно.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с така подадената искова молба и приложените писмени доказателства, намира следното:

Към настоящия момент отговорността на държавата е ограничена само до обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност, както и за вреди, причинени на граждани, от правозащитни органи – органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, като законът изрично посочва кои са тези действия. Законът обаче не регламентира случаите на отговорност на държавата за вреди, причинени на физически и юридически лица от нарушаване от държавата и по-точно от нейните органи и длъжностни лица на разпоредби на европейското право. Извън законодателната уредба е останала уредбата и на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на съюза.

Административните съдилища не са част от системата на общите съдилища, а са специализирани такива, съгласно чл. 119, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 128 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 4. защита срещу незаконно принудително изпълнение; 5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; 6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс. В случая претенциите не попадат в обхвата на чл. 128, ал. 1 от АПК.

В условията на ал. 2 на чл. 128 от АПК е допустимо предявяване на установителен иск, за установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът е допустим само тогава, когато ищецът има правен интерес и не разполага с друг ред за защита. В случая, не е предявен установителен иск, а осъдителен.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, съгласно чл. 203 от АПК. По силата на чл. 204, ал. 1 от АПК такъв иск се предявява след отмяната на административния акт. В случая, изрично в уточнителната молба се заявява, че няма издаван административен акт и респ. не е оспорван, нито се оспорва. Уточнява се още, че исковете й произтичат от бездействие, но проблемът в казуса е, че не е заявено в исковата молба поне искане за установяване на тази незаконосъобразност от съда. При това положение не е налице фактическия състав и няма заявен петитум по чл. 204, ал. 4 от АПК, по които да се дължи произнасяне и не може да се приеме, че исковата молба следва да се квалифицира като иск по чл. 203 и сл. от АПК.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а всички други претенции за обезщетения за вреди, извън чл. 1 от ЗОДОВ са родово подсъдни на общите граждански съдилища. В случая не е предявен иск по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, поради, което така предявеният иск не може и не следва да се разглежда от административен съд. /Определение № 5 от 12.02.2015г. на ВАС по адм. д. № 65/2014г., 5-членен с-в/.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че не е компетентен да се произнесе по този иск, поради което и съгласно тълкувателно постановление № 1/2016г. по ТД № 1/2015г. на ВКС и ВАС, в което е разписано, че съдебен акт постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи компетентността между гражданските и административните съдилища е недопустим.

Изхождайки от фактическите основания на исковата претенция не може да се приеме, че искът може да се квалифицира и като такъв с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, тъй като тази разпоредба сама по себе си не поражда права и задължения за частно правните субекти, на които те могат да се позовават пред съда, с оглед на което не е налице директен ефект. Общата формулировка на тази разпоредба не й позволява да играе ролята на правно основание за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС.

Ако приемем, че основанието за извъндоговорната отговорност на държавата се намира в съдебната практика на Съда на ЕС, то в случая нито едно от посочените от ищцата дела не съдържа правната норма, на която се позовава искът за обезвреда и не позволява искът да се квалифицира като такъв въз основа на решение на Съда.

На следващо място ищцата сама сочи, че е сезирала Административен съд-Перник с идентична искова молба, по която е било образувано административно дело № 393/2016г.. Повторното депозиране на идентична искова молба по която е образувано настоящото дело не променя изложените вече мотиви относно компетентността на административните съдилища относно поставения за разглеждане правен спор. Видно от тази искова молба двата иска са напълно идентични. Страните са същите, фактическите основания, на които се основава са същите, както и искането и цената на иска са същите. Делото е изпратено на Окръжен съд-Перник по компетентност, като изложените в този съдебен акт мотиви са аналогични относно подведомствеността и те обосновават отново извод за липса на компетентност вменена на административните съдилища да се произнасят по искове за обезвреда произтичащи от извъндоговорна отговорност на държавата членка. След надлежна проверка се установи, че с определение № 585 от 27.10.2016г. по ГД № 585/2016г., съдия при окръжен съд Перник е повдигнал спор за подсъдност, който спор към настоящия момент не е разрешен от смесен състав на ВАС и ВКС. С оглед на това се приема, че е налице висящо съдебно производство между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което и на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК по-късно образуваното дело следва да се прекрати.

С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че исковата молба следва да бъде върната на ищцата, а производството по делото прекратено в условията на чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдия при Административен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба вх. № 2671 от 03.11.2016г. депозирана от Р.Б.М. против Министерство на земеделието и храните.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 501 по описа за 2016г. на Административен съд-Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищцата в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия:/п/