О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 221

гр. Перник, 06 декември 2016 г.

Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдията АД № 502/2016г. на по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.Б.М.,***, с ЕГН **********,***,срещу община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. “Свобода” № 20 с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/ във връзка с чл.7 от Конституцията на РБ и установената практика на Съда на Европейския съюз за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата.

В исковата молба са предявени осъдителни искове против ответника, за поправяне на вреди. От настоящия съд се иска да установи нарушение на правото на ЕС, извършено от Община Радомир и да я осъди да заплати на ищцата сумата от 219 730.25лв., представляваща обезщетение за изгубена възможност да осъществи изпълнението на поръчки за дънки на ниска себестойност с високо качество и приемлива цена по начин който би и осигурил добри конкурентни предимства на пазара, считано от юни 2015г. до юни 2020г., ведно с мораторната лихва в размер на 2000лв., считано от 10.01.2013г.-първото неправомерно действие осъществено спрямо нея като участник в Стратегия за местно развитие до предявяване на иска, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност предявява иск за имуществени вреди в размер на 155 782.25лв., представляващ обща стойност на дисконтирани нетни парични потоци за период от 3 години, както и претендира обезщетение за в размер на 65 919.08лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие проявено “специално отрицателно отношение” на общинското ръководство довело до невъзможност на формира бъдещи бизнес отношения.

В уточнителната молба изрично се сочи, че претенцията не произтича от отменен по съответния ред административен акт, нито от незаконосъобразни действия, които претендира да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с така подадената искова молба и приложените писмени доказателства, намира, че делото не е подсъдно на Административен съд Перник по следните съображения:

Към настоящия момент отговорността на държавата е ограничена само до обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност, както и за вреди, причинени на граждани, от правозащитни органи – органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, като законът изрично посочва кои са тези действия. Законът обаче не регламентира случаите на отговорност на държавата за вреди, причинени на физически и юридически лица от нарушаване от държавата и по-точно от нейните органи и длъжностни лица на разпоредби на европейското право. Извън законодателната уредба е останала уредбата и на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на съюза. Именно в тази връзка е образувано тълкувателно дело № 2 от 2015г. по описа на ВАС и ВКС.

Административните съдилища не са част от системата на общите съдилища, а са специализирани такива, съгласно чл. 119, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 128 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 4. защита срещу незаконно принудително изпълнение; 5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; 6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс. В случая претенциите не попадат в обхвата на чл. 128, ал. 1 от АПК.

В условията на ал. 2 на чл. 128 от АПК е допустимо предявяване на установителен иск, за установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът е допустим само тогава, когато ищецът има правен интерес и не разполага с друг ред за защита. В случая, не е предявен установителен иск, а осъдителен.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, съгласно чл. 203 от АПК. По силата на чл. 204, ал. 1 от АПК такъв иск се предявява след отмяната на административния акт. В случая, изрично в уточнителната молба се заявява, че няма издаван административен акт и респ. не е оспорван, нито се оспорва. Уточнява се още, че исковете й не произтичат от действие или бездействие, което да иска да се установи от съда като незаконосъобразно. При това положение чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК е неприложим.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а всички други претенции за обезщетения за вреди, извън чл. 1 от ЗОДОВ са родово подсъдни на общите граждански съдилища. В случая не предявен иск по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, поради, което така предявеният иск не може и не следва да се разглежда от административен съд. /Определение № 5 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 65/2014г., 5-членен с-в/.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че не е компетентен да се произнесе по този иск, поради което и съгласно тълкувателно постановление № 1/2016г. по ТД № 1/2015г. на ВКС и ВАС, в което е разписано, че съдебен акт постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи компетентността между гражданските и административните съдилища е недопустим се следва изпращане на делото на компетентния съд. В случая Окръжен съд-Перник с оглед цената на иска.

На следващо място ищцата сочи, че е сезирала Административен съд-Перник с идентична искова молба, по която е било образувано административно дело № 384/2016г.. Делото е изпратено на Окръжен съд-Перник по компетентност, като изложените в този съдебен акт мотиви са аналогични на изложените и в настоящия акт и те обосновават отново извод за липса на компетентност вменена на административните съдилища да се произнасят по искове за обезвреда произтичащи от извъндоговорна отговорност на държавата членка. Повторното депозиране на идентична искова молба по която е образувано настоящото дело не променя изложените вече мотиви относно компетентността на административните съдилища относно поставения за разглеждане правен спор.

С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск не може да се разгледа от настоящия административен съд по реда на АПК, както веднъж вече бе възприето по идентична искова претенция. Поради тази причина производството по АД № 502/2016г. пред Административен съд-Перник следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд Перник.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА административно дело № 502 по описа за 2016г. на Административен съд Перник по подсъдност на Окръжен съд-Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 502 по описа за 2016г. на Административен съд-Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия:/п/