Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 09.12.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 498 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В.К.В. против решение № 69 от 14.06.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 31 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-0249-000102 от 19.06.2015г., издадено от Началника на Районно управление (РУ)-Брезник към ОД на МВР - Перник срещу В.К.В. ***, с което: 1. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) ; 2. за нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).

Недоволен от решението на Районен съд-Брезник, В.В. го обжалва, като сочи, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Касаторът излага доводи срещу процесуалната законосъобразност на наказателното постановление като сочи несъответствие между обстоятелствено предявените му административнонаказателни обвинения за двете процесни нарушения и изведените по отношение на същите правни квалификации и счита, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. От касационния съд се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник, не взема становище по жалбата, а пред съда, редовно уведомени, не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП №15-0249-000102 от 19.06.2015 г., Началникът на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник е наложил на В.К.В. *** качеството му на водач на МПС:

· административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) за това, че на 14.06.2016 г. около 14:35 часа в гр. Брезник, е паркирал лек автомобил, марка „Мерцедес“ модел „1840 ЛС“, на място, на което създава опасност за останалите участници в движението, закрива пътен знак Б2 и се намира на по-малко от 5м от кръстовището. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.

· административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева) за това, че на 14.06.2016 г. около 14:35 часа в гр. Брезник, във време на управление на лек автомобил, марка „Мерцедес“ модел „1840 ЛС“, не носи у себе си контролен талон към СУМПС, квалифицирано като административно нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

Това НП е обжалвано пред Районен съд-Брезник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 31 по описа на съда за 2016г. и наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, В.В. е осъществил състави на вменените му две нарушения на ЗДвП, съответно правилно правно квалифицирани и административно наказани със следващите им се по вид наказания и в абсолютен размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касационният съд намира доводите на касатора за неоснователни. Мотивите за това са слените:

Районният съд при разглеждане на делото е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина (чл. 13 от НПК), като е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 от НПК), посредством доказателствени материали, събрани лично от решаващия състав (чл. 18 от НПК). Тук е мястото да се отбележи, че проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН се дължи не от съда, а от административнонаказващия орган преди издаване на НП.

Без основание се оплаква касаторът за неустановено от страна на районния съд издаване на НП извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на 6-месечния срок от съставяне на акта за процесните две нарушения.

Неоснователно е и твърдението за несъответствие между обстоятелствено предявените две административнонаказателни обвинения и изведената съответно на всяко от тях правна квалификация.

По отношение на първото вменено му нарушение - по чл. 98, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, жалбоподателят се е защитавал срещу това, че: на/в посочена дата и час, непосредствено преди кръстовището с ул. “Георги Бунджулов” и с посока към ул. “Г. Бунджулов” е паркирал автомобил… и се намира на по-малко от 5м от кръстовището. По правната квалификация: Нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП забранява престоя и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Нарушаването на тази забрана е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, конкретно по текста „неправилно престоява или паркира в зоната на … кръстовище“. Тук липсата на посочване на конкретното предложение от санкционната норма се преценява като несъществен процесуален порок, тъй като това не е препятствало водача да разбере какво административно нарушение му е вменено да е извършил, имайки предвид предявеното му обстоятелствено такова. С оглед на това, описаното обстоятелствено в акта и НП покрива от обективна и субективна страна всички елементи от състава на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Що се отнася до вписаното по фактите: „по начин, създаващ опасност за движението“ и „закрива от другите участници ПЗ Б2“, то по отношение такива нарушения административнонаказателна отговорност в случая не е ангажирана, поради което описаното се възприема като част от обстоятелствата по извършване на нарушението, без да води до неяснота. Предвид това всички доводи, отнасящи се до разлика между престой и паркиране, позиция на автомобила на самото кръстовище или извън него, повреда на МПС - причина за спирането, което апропо не е установено в хода на проверката, а водача не сочи наличие на съответно обозначаване на „авариралия“ автомобил, паркиране на разстояние по-малко от 5м от пешеходна пътека и пр. се преценяват от съда единствено като обслужващи защитна теза в опит за освобождаване от административнонаказателна отговорност на несъществуващи правни основания.

По отношение на второто нарушение - това по чл.100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП: Обстоятелствено предявено е на водача, че „не носи контролния талон към СУМПС“. По правната квалификация: Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС да носят у себе си и контролния талон към СУМПС. Неизпълнението на това задължение е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Доводите за неустановеност при проверката дали на формата на изпълнителното деяние, а именно „не носи“ или „не представя“, както и дали този талон е бил у водача или не, а и наличието на вина за това, се възприемат като превратен прочит на относимите законови разпоредби, обслужващ единствено защитна теза, без включени конкретни доводи по същество на вмененото нарушение.

По изложените доводи не са налице релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 14.06.2016г. на Районен съд-Брезник, постановено по АНД № 31 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:\П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ /П/

2.