Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 09.12.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 513 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Б.С.С.,***, против решение № 677 от 07.10.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1713 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1225098, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Б.С.С. ***, в качеството й на собственик на лек автомобил, с който е извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Недоволна от решението на Районен съд-Перник, Б.С. го обжалва и твърди, че съдебният акт незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Жалбата съдържа оплакване за недостатъчност на доказателствата относно авторството на процесното нарушение поради отказа на районния съд да събере доказателства относно това, кое в действителност е лицето, управлявало автомобила, с който процесното нарушение е извършено. От касационния съд Б.С. иска да отмени решението на първата съдебна инстанция, както и процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, Главна дирекция „Национална полиция“, не излага становище по жалбата и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К № 1225098, издаден от ГДНП по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, на Б.С.С. ***, собственик на лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, с рег. №РК 7945 АМ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) за това, че на 09.11.2015 г. в 17:57, в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, с посока от гр. София към гр. Перник, собственият й лек автомобил е управляван със скорост от 118км/ч (след приспаднат толеранс от 1 %) при разрешена в тунела максимална скорост на движение при управление на МПС от 80км/ч.. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Така издаденият ЕФ е обжалван пред Районен съд - Перник, като спорът е разгледан в производството по АНД №1713 по описа на съда за 2016г. и електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел производството за проведено съобразно специалните процесуални правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на Б.С., е управляван със скорост от 118км/ч, с което е осъществен състав на вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, с наложено за същото на собственика на автомобила, във връзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДВП, административно наказание, съответно по вид и в абсолютен размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касаторът сочи наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с т. 1 от НПК, състоящо се в допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, с оглед несъбиране по делото на доказателства относно лицето управлявало автомобила, с който е извършено нарушението, което по твърдение на касатора - собственик на МПС, е друго лице, на което автомобилът бил продаден, което на свой ред е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Касационният съд намира тези доводи за неоснователни. Районният съд при разглеждане на делото е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина (чл. 13 от НПК), като е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 от НПК).

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с това ППС нарушение, като с предвиждането на изр. 2 от с. чл., е въведена и оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факт на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. В настоящия случай това е Б.С., която в качеството й на собственик на МПС следва да знае, че носи административнонаказателна отговорност съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП.

От една страна С. твърди, включително и пред настоящата съдебна инстанция, че след получаване на процесния ЕФ, е упражнила правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която била посочила данни на друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, което лице, по данни на С., е купувач на автомобила от „една година“ (по жалбата й до районния съд). Твърди още, че към тази декларация не й е било възможно да приложи копие на СУМПС на водача, управлявал този автомобил към онзи момент, както и че не може да приложи документи за продажбата на автомобила, тъй като „до момента същият (т.нар. купувач), не ме е потърсил да оправи документите“. Доказателства, в тази връзка не не са представени в производството пред въззивния съд, не са ангажирани и пред настоящата инстанция. Следователно презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП е останала необорена.

Разпоредбите на ЗДвП сочат в кои случаи издаден ЕФ се анулира и това са: 1. подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, но с приложено към същата копие на СУМПС на лицето, управлявало автомобила (чл. 189, ал. 5, изр. 2, предл. 2 от ЗДвП); или 2. МПС е било обявено за издирване (чл. 189, ал. 6, т. 1 от ЗДвП); или 3. нарушението е извършено с МПС със специален режим на движение (чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП). По делото няма данни и доказателства в тази насока. Към датата на извършване на процесното нарушение, автомобилът е собственост на Б.С., не е такъв - със специален режим на движение, както и не обявен за издирване. Към датата на извършване на процесното нарушение няма данни (посредством обявяване на автомобила за издирване), МПС да се е намирало и във владението на друго лице, различно от неговия собственик въпреки или против волята на последния. За да има своята достоверност това твърдение на Б. С., че не може да открие т. нар. купувач, същото следва да е обосновано в предприемане от страна на същата на съответни действия по преодоляване на последиците от твърдяната „недобросъвестност“ на това лице, най-малкото посредством заявяване пред съответните органи, че автомобилът не се намира в нейно владение, съответно обявяване на автомобила за издирване.

С оглед горното и във връзка с преценката за съответствие на решението с материалния закон касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в процесуално законосъобразно проведено производство посредством включително събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния случай закон. Безспорно установеният (по надлежния процесуален ред и с допустими доказателствен средства) факт на управление на МПС с рег. с рег. ***, собствен на Б.С., със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 118 км/ч, при забрана за движение в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ с посока София - Перник със скорост, надвишаваща 80 км/ч, въведена с ПЗ В26, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на собственика (каквото е необореното презумптивно предвиждане на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП) на това МПС, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Осъществени са всички елементи от приложения административнонаказателен състав. С това материалният закон, действащ към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 677 от 07.10.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1713 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/