Р Е Ш Е Н И Е

№ 397

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 09.12.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 514 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.Т.Н.,***, против решение № 564 от 17.09.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1391 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1129515, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу С.Т.Н.,***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволен от решението на Районен съд - Перник С.Т. го обжалва и твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като постановен при липса на мотиви, бланкетност на съдържанието и недостатъчност и едностранчивост на доказателствата, довела до неустановеност на мястото на извършване на нарушението и начина на установяване на нарушението, последното що се отнася до възможността за допускане на грешка при регистриране стойността на скоростта на движение на моторното превозно средство, с което нарушението е извършено. От касационния съд касаторът иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, Главна дирекция „Национална полиция“, не излага становище по повод обжалването, пред съда. Редовно уведомени, не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията са следните:

С електронен фиш серия: К № 1129515, издаден от ГДНП по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, на С.Т.Н.,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) за това, че на 21.05.2015г. в 14:03, в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, с посока от гр. София към гр. Перник, собственият му лек автомобил марка „Mercedes“, модел B 180 CDI, с рег. № ***, е управляван със скорост от 102 км/ч (след приспаднат толеранс от 1 %) при разрешена в тунела максимална скорост на движение при управление на МПС от 80 км/ч. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Така издаденият ЕФ е обжалван пред Районен съд - Перник, като спорът е разгледан в производството по АНД № 1391 по описа на съда за 2016г. и електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел производството за проведено съобразно специалните процесуални правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че на посочените в ЕФ дата, място и час, автомобилът, собствен на С.Т., е управляван със скорост от 102 км/ч, с което е осъществен състав именно на вмененото на собственика на автомобила административно нарушение по чл.21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, с наложено за същото съответно по вид и в абсолютен размер административно наказание.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът не намира основание в оплакванията на касатора за съществени процесуални нарушения, състоящи се в постановен при липса на мотиви съдебен акт. Бланкетното твърдение за липса на мотиви не кореспондира както с изложеното по-долу в касационната жалба, така и със съдържанието на проверявания съдебен акт. Районният съд, макар и без да посочи конкретните доводи на жалбоподателя, е обосновал в решението си защо не приема доводите за липса на данни за извършителя на нарушението, липса на описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, некомпетентност на органа, издал ЕФ и липса на посочени доказателства, въз основа на които се издава този особен акт на административнонаказателно правораздаване. Съдебният акт съдържа извод за производство по издаване на ЕФ, съобразено със специалния ред на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, което е изключение от общите правила за водене на административнонаказателни производства. В това специално, бързо производство, съдържанието на ЕФ следва да отговаря единствено на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който факт е безсъмнен в настоящия случай.

Неоснователно е и следващото оплакване на касатора, отнасящо се до обсъждане в решението на „друго нарушение“, различно от това, вменено на собственика на автомобила. По делото са налице достатъчно данни, обективирани в съответните относими доказателства, изходящи от компетентните за това органи, че нарушението е извършено в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник - участък обозначен съответно преди самия тунел със знак В26 (80) след последователно въвеждане на ограничения посредством ПЗ В26(120) и В26(100)(видно от схема на организация на движението на АМ „Люлин“ в участъка от км14+206 до км 15+237, дясно платно за движение с посока София-Кулата. Във връзка с оплакването относно коректността на посочения в ЕФ, километър от АМ „Люлин“, съдът нееднократно е имал възможност да отбележи, че неколкократното километриране на процесния участък, за което по настоящото дело също са налице доказателства не променя изводите за безспорна установеност на мястото на извършване на нарушенията в този пътен участък. Тунел „Големо Бучино“, както към момента на извършване на процесното нарушение, така и към настоящия момент, все още е част от АМ „Люлин“ и в двете посоки, като участъкът е контролиран относно спазване ограниченията на скоростта посредством монтираната преди и след тунела система за скорост. Предвид това оплакването на наказаното лице, че за него е останало неясно къде точно е извършено процесното нарушение, се възприема единствено като некореспондираща с доказателствата по делото защитна теза.

Без основание е и следващото твърдение на касатора, отнасящо се до събиране пред районния съд на доказателства единствено в подкрепа на административнонаказателното обвинение. Районния съд, съобразено с разпоредбата на чл. 13 от НПК, е взел достатъчно мерки за разкриване на обективната истина посредством събиране на всички нужни му за изясняване на спора доказателства, на основание които е взел и своето решение. Що се отнася до оплакването на касатора конкретно относно липса на установяване в производството дали е отчетена възможността за техническа грешка на системата при отчитане на скоростта на движение, то следва да се отбележи, че видно от разпечатките на системата за скорост, приложени като доказателства към ЕФ, системата за скорост е приспаднала „толеранс“. Въпреки, че не е указано какъв е в процентово съотношение същият, видно от Протокол от проверка №388 - ФМИ/30.09.2014г. за първоначална проверка за съответствие с одобрения тип, максимално допустимата грешка при измерване е +/- 1% над 100 км/ч, като при проверката не е установено превишаване на максимално допустимите грешки за първоначална проверка. Това, ведно с отбелязването, че при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс, прави оплакването на касатора неоснователно.

Преценено и служебно за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Изводите на районния съд по фактите са съответни на приложимия и приложен към процесния случай закон. Безспорно установеният (по надлежния процесуален ред и с допустими доказателствен средства) факт на управление на МПС с рег. с рег. №***, собствен на С.Н., със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 102 км/ч, при забрана за движение в тунела със скорост, надвишаваща 80 км/ч, въведена с ПЗ В26, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на собственика (каквото е необореното презумптивно предвиждане на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП) на това МПС, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Осъществени са всички елементи от приложения административнонаказателен състав. С това материалният закон, действащ към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 564 от 17.09.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1391 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/