Р Е Ш Е Н И Е

№ 426

гр. Перник, 13.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 437 по описа за 2016 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А.И.В.***, с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № **********/07.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Перник, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

В жалбата се навеждат доводи, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, изразяващи се в незаконосъобразност, необоснованост, липса на компетентност и нарушаване на административно производствените правила при издаване на акта.

Необосновано според жалбоподателя не е зачетен трудов стаж от първа категория, който е положил в СО "Вагоностроене", с правоприемник ДФ "Строймашинженеринг" за периода от 01.01.1992 г. до 27.02.1998 г. или общо 5 г. 4 м. и 11 дни, идентични със записа от ТК № 1378/01.06.1978 г. Незаконосъобразно административният орган не се е съобразил с удостоверителни документи, които са му представени и по този начин е засегнал защитени от закона интереси на жалбоподателя. Посочва се, също така, че не осигуреното лице е виновно, че не може да бъде направена необходимата проверка в Архивохранилището на НОИ, тъй като там не се съхраняват всички ведомости.

Претендира се присъждане на разноски в производството.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ гр. Перник, чрез процесуалните си представители, изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище, приложено по делото.

Претендира се присъждане на разноски в производството, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, становищата на страните и извърши проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК , прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, от лице което има правен интерес да оспорва. Обжалва се акт, който подлежи на съдебен контрол - решение на Директора на ТП на НОИ гр. Перник.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. №МП-369 от 07.01.2015 г., с което А.И.В. е направил искане пред ТП на НОИ Перник за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да установи възникналото право на пенсия, към заявлението жалбоподателят е приложил трудова книжка №1378, издадена на 01.06.1978 г.; удостоверение обр. УП-30, с изх. № 375-3 от 30.12.1991 г. издадено от ДФ“Строймашинеженеринг“ Железопътен завод “Георги Димитров“ гр. София; удостоверение обр. УП-3, с изх. № 169 от 15.03.2000 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ (стр. 26 от делото) и удостоверение обр. № 2, с изх. №168 от 15.03.2000 г., издадено от ДФ “Строймашинеженеринг“ СМИ “Строймашремонт“ гр. София (стр. 25 от делото).

При разглеждане на заявлението длъжностното лице по пенсионно осигуряване е констатирало, че към датата на подаване на заявлението - 07.01.2015 г., А.В. е навършил 54 години, 04 месеца и 20 дни. След анализ на представените със заявлението писмени доказателства и допълнително извършени проверки, осигурителният стаж на жалбоподателя е приет за такъв, положен при условията на трета категория, и е установен в размер на 37 години, 04 месеца и 3 дни, като не е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 19.05.1995 г.; от15.09.1995 г. до 15.10.1996 г. и от 04.04.1997 до 27.02.1998 г., положен на длъжност "шлосер по ремонт на машини в леярен цех" в Леярен цех, за който е представен УП-3 № 169/15.03.2000 г.(стр. 26 от делото), издадено от ДФ“Строймашинеженеринг“ СМИ“Строймашремонт“ гр. София. Стажът е отразен в трудова книжка № 1378/01.06.1978 г., издадена от Железопътен завод "Георги Димитров" гр.София.

Въз основа на тези данни е издадено разпореждане № ********** от 27.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Перник, с което на основание чл. 99, ал. 3 от КСО вр. с §4, ал. 1 от ПРЗ на КСО и чл. 114, ал. 1 от КСО, е омтменено разпореждане №********** и на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, „тъй като лицето не събира изискуемите се 100 точки за мъж, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 91 т.“. Преценката е извършена към 07.01.2015 г., като това обстоятелство е дало основание да бъде разпоредено надвзетата сума за пенсия за периода от 03.06.2015 г. до 27.01.2016 г. да бъде събрана от лицето наоснование чл.114,ал.1 от КСО.

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, пред по-горестоящия административен орган, който с Решение № **********/07.09.2016 г., е оставил без уважение подадената от жалба от А.В.***, като е изложил подробни мотиви за да обоснове акта си.

Пред Директора на ТП на НОИ е представено писмо вх.№1042-09-698#1 от 30.12.2015 г. от ООА с.Невестино, в което е посочено, че за периода от 01.01 1992 г. до 19.05.1995 г.; от 15.09.1995 г. до 15.10.1996 г. и от 04.04.1997 г. до 27.02.1998 г. липсват данни за лицето А.И.В.***. Пред административния орган е дал обяснение и г-н И. Р.*** относно представени в преписката документи носещи неговия подпис. Заявено е от него, че подписа положен под издадените през 1992 г. удостоверения не е негов.

При установяването на тези данни решаващият орган е посочил, че поради съмнения за достоверността на данните в представените документи удостоверение обр.УП-30, с изх. №375-3 от 30.12.1991 г., издадено от ДФ “Строймашинеженеринг“ СМИ “Строймашремонт“ гр. София и поради липса на разплащателни документи за установяване на достоверността му, стажът не е зачетен и не е взет предвид при преценяване правото на пенсия за ОСВ.

Посочено е също така в решението, че няма данни за неприети разплащателни документи на цитирания осигурител.

По тези допълнителни съображения от Директора на ТП на НОИ е обоснован крайният извод за законосъобразност на Разпореждане № ********** от 27.01.2016 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Перник.

За изясняване на спора в съдебното производство се събраха допълнителни доказателства чрез разпит на свидетели и изслушване не съдебно счетоводна експертиза.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. " а" от КСО. Процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал.2 от АПК, вр. чл. 117, ал.5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването си. Т.е. всички формални белези на едно властническо волеизявление са налице.

Въпреки подробните мотиви изложени в атакуваното решение, настоящият състав намира, че изводите направени от решаващия орган не съответстват на събраните писмени доказателства и са в противоречие на материалния закон.

Неправилна е била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

На първо място е необходимо да се констатира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това.

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че в хода на административното производството, органът е приел безкритично отговора на ТП - Кюстендил, Отдел "Обединен осигурителен архив" с. Невестино, обективиран в писмо вх. № МП 370 #7/04.01.2016 г. по описа на ТП на НОИ гр.Перник, че "В отдел "Обединен Осигурителен Архив" с. Невестино към ТП - Кюстендил е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ "Строймашинженеринг" гр.София с различни Приемателно - предавателни протоколи, в която за горецитираните периоди липсват данни за А.И.В.***, без да изиска информация за конкретно проверените документи и за датите, на които последните са приети за съхранение в "Обединен Осигурителен Архив" с. Невестино.

Установяването на тези обстоятелства е от съществено значение за правилното разрешаване на конкретния административноправен въпрос, доколкото по административната преписка са налични доказателства, че е съществувал проблем с приемането на разплащателните ведомости от този осигурител. От заключението на вещото лице е видно, че разплащателни ведомости съществуват и те се съхраняват от ДФ „Строймашинженеринг“ гр.София. Процесният трудов стаж от 05 години 04 месеца 11дни, може да бъде установен според записите в тази документация.

Не е изследван също така въпросът съхраняват ли се изходящи дневници на въпросния работодател и вписани ли са в тях издадените удостоверения обр. УП-2 и обр. УП - 3.За да бъде изяснен въпросът защо в документите са посочени нормативни актове приети по късно от датата на която са издадени удостоверенията.

Необходимостта от изследването на коментираните факти и обстоятелства, се налага от обстоятелството, че тяхното наличие или липсата им са от съществено значение за признаването или непризнаването на спорния между страните осигурителен стаж.

Освен това, невъзможността да бъде извършена съответната проверка, не може да послужи като основание за незачитане на процесния стаж, при положение, че жалбоподателят разполага с надлежно съставена и заверена трудова книжка, и с надлежно вписан стаж в нея. Този стаж така както е посочено в заключението на вещото лице напълно съвпада с стажа установен по разплащателните ведомости. Все в тази насока следва да се посочи, че внасянето на съмнения относно положения от него труд е обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се ангажира отговорността му и само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното право на пенсия. Още повече, че административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл обосноваването на изводи със "...съмнения за достоверността на данните в представените документи..." е в разрез с принципа за "истинност" залегнал в чл. 7, ал. 1 от АПК, според който административните актове се основават на действителните (а не на предполагаемите) факти от значение за случая.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, в която е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а в случаите, когато такива липсват или в тях не са направените нужните отразявания, трудовите книжки са доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от работника длъжности.

По делото като част от административната преписка е приложена и трудова книжка на жалбпадотелят. В нея е посочено, че същият има положен труд в СО „Вагоностроене“ на длъжност "шлосер по ремонт на машини“ общо 5 години, 4 месеца и 11 дни. Продължителността на положеният в този осигурител /работодател/ стаж е надлежно заверен с печат на предприятието и подписи на гл.счетоводител и директор. Както бе посочено и по горе, това е и стажа установен от разплащателните ведомости от експерта назначен в хода на съдебното производство.

Понятието "осигурителен стаж" намира своята дефиниция в чл. 37, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и съгласно чл. 40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно легалното определение на понятието "трудовата книжка", дадено в чл. 347 от Кодекса на труда, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. При наличие на надлежно водена и оформена трудова книжка, същата се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила относно вписванията в нея. Тази удостоверителна сила не е опровергана по делото, предвид на което документът се явява годно доказателство за отразения в нея осигурителен стаж на жалбоподателя относно процесния период.

При това положение, представената от А.В.*** на пенсионния орган трудова книжка, чиято материална доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 от КТ, не е оборена по съответния ред, е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания. В този смисъл дори автентичността на удостоверителните документи приложени пред административния орган да е опровергана във връзка с прокурорската проверка, то са налице няколко други писмени доказателства от които може да се направи заключение за обстоятелствата относно трудовия стаж на лицето и дали той следва да бъде зачетен при определяне правото на пенсия.

Не на последно място следва да се отбележи, че от представената по делото преписка не се установява на А.В.*** да е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като изрази становище и възражение по основателността на направените от административния орган констатации. Допуснатото от административния орган нарушение на чл. 34 от АПК лишава жалбоподателят от защита пред една инстанция и я поставя в невъзможност да упражни процесуалните си права и да посочи факти и обстоятелства, които опровергават констатациите на административния орган.

Изложеното до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело до неправилната му преценка за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

Мотивиран така настоящият състав намира, че решение №**********/07.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 27.01.2016 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Перник ще следва да бъдат отменени, а делото върнато на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указания по тълкуването и прилагането на закона дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателят се дължат направените в производството разноски общо в размер на 550 лв., от които 150 лв. внесен депозит за изготвяне на експертиза и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0000001931/20.09.2016 г.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № **********/07.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Перник, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-13-8/12.02.2016 г., подадена от А.И.В.*** срещу Разпореждане №********** от 27.01.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при Териториално поделение на НОИ - гр. Перник, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-369 от 07.01.2015 г., подадено от А.И.В.***, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр. Перник, да заплати на А.И.В.*** с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 550 лева, представляваща разноски в настоящото производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/