Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 433
гр. Перник, 03.01.2017г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при участието на секретаря И.И.,
като разгледа докладваното от съдията Георгиева адм.дело № 461 по описа за
Производството
е по реда на чл. 145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 233 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Е.К.М.,***
против заповед с рег. № 328з-205
от 17.09.2016г., издадена от началник на Районно управление-Радомир към ОД на
МВР-Перник за налагане на дисциплинарно наказание “писмено предупреждение “ за
срок от шест месеца.
В жалбата се излагат доводи,
че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Същият е
издаден от некомпетентен орган, без да е образувано дисциплинарно производство
и без да са спазени административно производствените правила. По съществото си
оспорения акт е немотивиран и не е установена фактическа обстановка, която по
несъмнен начин да обослуви неспазване на конкретни задължения на жалбоподателя,
за което неспазване да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.
Акта противоречи и на материално
правните разпоредби и на целта на закона. С оглед на това се иска отмяна на
заповедта.
Освен първоначалния акт е
оспорена и заповед № 328з-218/04.10.2016г. на началник на Районно
управление-Радомир към ОД на МВР-Перник. С нея се отстранява непълнота и се поправя
фактическа грешка в заповед № 328з-205 от 17.09.2016г. относно налагане на
дисциплинарно наказание писмено предупреждение на държавен служител. Образувано
е АД № 507/2016г. по описа на Административен съд-Перник, производството по
което е прекратено и материалите присъединени за съвместно разглеждане.
Във втората жалба се излагат
доводи, че заповед № 328з-218/04.10.2016г. на началник на Районно
управление-Радомир е издадена при липса на компетентност, при неспазване на
законоустановената форма, при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Въз
основа на това се иска нейната отмяна и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
пълномощника на жалбоподателя адв. В.Б.,*** пледира и двете жалби да се уважат,
като се отменят оспорените заповеди. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът по
жалбата–началник на Районно управление-Радомир, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. По делото не е представено и становище по оспорването.
По
допустимостта:
Подадените жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което
са дължи разглеждането им по същество.
Настоящото
производство е образувано по жалба Е.К.М.,*** и предметът му е
законосъобразността на заповед с
рег. № 328з-205 от 17.09.2016г., издадена от началник на Районно
управление-Радомир. Към образуваното АД №
461/2016г. е присъединено производството по АД № 507/2016г. по описа на Административен
съд- Перник, чийто предмет е законосъобразността на заповед №328з-218/04.10.2016г.
на началник на Районно управление-Радомир. Заповедта за отстраняване на
непълнота и поправка на фактическа грешка няма самостоятелен характер, с оглед
на което проверката за законосъобразността на двата акта ще се разгледа в едно
производство. Съдържанието на двете заповеди става общо и законосъобразността
им следва да бъде проверявана в едно производство.
Административен съд-Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на
оспорените заповеди и на посочените в жалбите основания, приема за установено
следното:
По фактите:
Жалбоподателят е служител в
Министерство на вътрешните работи. Същият е старши полицай в група “Охранителна
полиция” към Районно управление-Радомир при ОД на МВР-Перник.
Съгласно ежедневна ведомост Е.К.М.
е бил на работа на 07 срещу 08.06.2016г. за времето от 20.00ч. до 08.00ч. и е
назначен в наряд с АП-442. Съгласно план за провеждане на инструктаж УРИ №
328р-5467/2016г. за старши на наряда и водач на патрулен автомобил “Опел Астра”
с ДКН РК 8226АР с позивна 442 е определен жалбоподателя.
С докладна записка с УРИ №
328р-6105/28.06.2016г. началника на РУ-Радомир е сезирал Директора на ОД на
МВР-Перник за нарушения на служебната дисциплина извършени от служители на
група “Охранителна полиция” към Районно управление-Радомир.
Със заповед №
313з-1543/13.07.2016г. директорът на ОД на МВР-Перник е разпоредил извършване
на проверка за изясняване на постъпили данни за дисциплинарни нарушения и
установяване на извършителите на дисциплинарни нарушения от държавни служители при
група “Охранителна полиция” към РУ-Радомир при ОД на МВР–Перник. Назначена е
комисия, която да извърши проверка в РУ-Радомир, по докладна записка вх. № 328р-6105/28.06.2016г.
на Началник РУ-Радомир. Определен е и срок за извършване на проверката.
Проверката е
приключила и изводите са обективирани в справка
УРИ 313р-11772/19.08.2016г..
При Директора
на ОД на МВР Перник е постъпила справка УРИ 313р-11772/19.08.2016г.. В същата е
направено предложение на конкретно посочени длъжностни лица да се наложат
наказания за дисциплинарни нарушения. В т. 4, в частта предложения, в справката
фигурира името на жалбоподателя Е.М.. По отношение на действията му,
проверяващите са установили, че на 07.06.2016г. срещу 08.06.2016г., за времето
от 20:00ч. до 08:00ч., в качеството му на контролен орган назначен в наряд в АП
442 не е спазил разпоредените на инструктажа часови графици, като на
установъчен пункт № 2 е престоял с час и петнадесет минути повече, без да е
разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ-Радомир, с което е ограничил
времето на обход на обслужваната територия. Установъчен пункт № 4 е зает един
час по рано и е напуснат тридесет минути по-рано от предвиденото в инструктажа,
без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на РУ-Радомир, с което е прието
за нарушение на чл. 45 и чл. 53, т. 4 от Инструкция № 8121з-929/2014г. за ППД.
По отношение на
установъчен пункт № 3 е прието, че служителите
са пристигнали с осемнадесет минути по-късно от предвиденото в инструктажа и
видно от записа на охранителните камери се намират в служебното МПС, което е нарушение на чл. 53, т. 4 и чл. 56, ал.
1 и 2 от Инструкция №8121з-929/2014 г. за ППД.
По време на
дежурството са проверени девет моторни
превозни средства, като за извършените проверки не са изготвени протоколи за
извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, …., по образец
приложение № 1, което е прието като нарушение на чл. 6, ал. 1 от Инструкция №
8121з-464/26.08.2014г. за реда и условията за извършване на проверки.
На следващо
място е констатирано, че не са изготвени доклади за проверени лица и превозни
средства /образец приложение № 7/, съгласно разпореденото в чл. 33, ал. 1 и ал.
2, т. 3 от Инструкция № 8121з-929/2014г.
за ППД.
Според
комисията полицейският служител е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, като съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 и т.
5 от ЗМВР следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от шест месеца.
Справката, с
писмо УРИ № 313р-11872 от 23.08.2016г. е изпратена от Директора на ОД на
МВР-Перник на началник на РУ-Радомир за изпълнение, посредством налагане на
дисциплинарни наказания.
На 12.09.2016г.
на жалбоподателя е връчена призовка за запознаване с материалите по
дисциплинарното производство. Служителят е призован да се яви за предявяване на
материалите на 14.09.2016г., като на тази дата е бил съставен протокол, че
длъжностните лица, чиито действия по служба са проверявани са се запознали с
резултатите от проверката. В изготвения списък Е.М. е положил своя подпис.
С покана рег. №
328р-9990/15.09.2016г., по реда на чл.207, ал.3 и ал. 6 от ЗМВР на Е.М. е
поискано обяснение за посочените в справката дисциплинарни нарушения. Писмените
обяснения са дадени на 16.09.2016г. и са регистрирани под № 328р-10112 от 19.09.2016г..
Началникът на РУ-Радомир на 16.09.2016г. ги е приел, видно от направено
отбелязване върху тях.
Със заповед №
328з-205 от 17.09.2016г. началник на РУ-Радомир е наложил дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от шест месеца на Е.К.М., старши полицай група „Охранителна полиция” към РУ-Радомир
при ОД на МВР Перник. Описанието на нарушението е пренесено изцяло от справка
рег. № УРИ 313р-11772/19.08.2016г.. Дисциплинарното
нарушение е квалифицирано по чл.194, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР във връзка с
чл.199, ал.1, т.3 и т. 5 от ЗМВР.
Заповедта за
налагане на дисциплинарно нарушение е връчена на служителя на 21.09.2016г.,
лично срещу подпис.
Срещу заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание чрез дисциплинарно наказващия орган е
подадена по пощата жалба на 30.09.2016г., видно от пощенското клеймо на плика.
След подаването на жалбата срещу наложеното дисциплинарно наказание Началника
на РУ-Радомир е издал нова заповед № 328з-218/04.10.2016г. за отстраняване на
непълнота и поправяне на фактическа грешка в заповед №328з-205/17.09.2016г.. В
заповедта за поправка са коригирани текстовете по които е наложено дисциплинарното
наказание и същата е допълнена с посочване на номера на поисканото обяснение от
държавния служител преди налагане на наказанието.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени
доказателства, представляващи административната преписка, настоящия състав
намира, че жалбите са основателни по следните съображения.
По правото:
Проверката
относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо
място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. В жалбите се
съдържат твърдения, относно липсата на компетентност на Началника на РУ-Радомир
да наложи съответното наказание. Тези твърдения не се споделят от решаващия
състав. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37,
ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал. 1, пр. трето от ПУДМВР, това е началникът на РУ-Радомир, който е компетентен да налага дисциплинарни
наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно
разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган. Към настоящия момент, жалбоподателя работи в тази структура
на МВР и именно това е органа, който може да наложи дисциплинарно наказание. В
случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1
от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая не е спорно, че
Директора на ОД на МВР-Перник е изпратил справка с УРИ 313р-11772 от 19.08.2016г.
на началника на РУ-Радомир за вземане на решение относно дисциплинарната
отговорност на М., поради което наказанието е наложено в законоустановените
срокове. Постановените актове са в предписаната от закона писмена форма. С
оглед на това не се налага отмяна на актовете в условията на чл. 146, т. 1 от
АПК.
Съдебният
контрол за законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценка дали са
налице установените от дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически
факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на
посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина и правилното
определяне на вида и размер на наложената дисциплинарна санкция.
Дисциплинарно производство
се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната
дисциплина от държавен служител на МВР. На основание чл. 208 от ЗМВР, в случая
не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното
производство. Издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР само за определен
кръг от нарушения, сред които процесното не попада.
Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1, ЗМВР,
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа, на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Във връзка с това се приема, че заповедта не
отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба. В същата са описани като нарушения, това, че на 07.06.2016г.
срещу 08.06.2016г., за времето от 20:00ч. до 08:00ч., че в качеството му на
контролен орган назначен в наряд в АП 442 не е спазил разпоредените на
инструктажа часови графици, като на установъчен пункт № 2 е престоял с час и
петнадесет минути повече, без да е разпоредено от оперативния дежурен в ОДЧ на
РУ-Радомир, с което е ограничил времето на обход на обслужваната територия.
Установъчен пункт № 4 е зает един час по-рано и е напуснат тридесет минути
по-рано от предвиденото в инструктажа, без да е разпоредено от оперативния
дежурен в ОДЧ на РУ-Радомир. Установъчен пункт № 3 е застъпен с осемнадесет
минути по-късно от предвиденото в инструктажа и видно от записа на
охранителните камери служителите се намират в служебното МПС. По време на
дежурството са проверени девет моторни
превозни средства, като за извършените проверки не са изготвени протоколи за
извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, …., по образец
приложение № 1. Не са изготвени доклади за проверени лица и превозни средства
/образец приложение № 7/. Така установени и след това предявени като дисциплинарни нарушения тези факти не
могат да ангажират дисциплинарната отговорност на наказания служител.
Едни от задължителните реквизити на писмената заповед,
с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното посочване на
разпоредбите, които са нарушени. В заповедта, освен коя точно норма наказващият
орган счита, че е нарушена с действията му следва да конкретизира какво точно
не е направил. Такова уточняване не е направено. Непосочването на конкретните
фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на
дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитирането на
правно основание. В конкретната хипотеза от фактическа страна е изписано
следното: “са пристигнали, не е спазил
разпоредените на инструктажа часови графици; не са изготвени протоколи за
извършена проверка на лични вещи; не са изготвени доклади за проверени лица”, с
което е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
ЗМВР, а именно: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители, както и
неизпълнение на служебните задължения.
На първо място ще се посочи,
че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност-лична, която се
ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Всеки държавен служител отговаря
за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на
служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на ЕК за
поведение на държавните служители в системата на МВР. Следователно нарушение на
служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно
не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Прави впечатление,
че нито в справката, нито в оспорената заповед е вменено извършване, респ.
неизвършване на конкретно действие или бездействие. Употребеното множествено число в тези
документи “са пристигнали, не са изготвени протоколи за извършена проверка на
лични вещи; не са изготвени доклади за проверени лица” не насочва по никакъв
начин към конкретно дължимо поведение, което е трябвало да има наказания служител.
В заповедта не е посочено какво точно е трябвало да направи служителя и по
силата на кой нормативен документ е бил длъжен точно той да го направи и респ.
какво не е направил. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана
дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от
фактическа страна деянието-действие или бездействие на конкретен служител, от
обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е
налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца -
умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя по
време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е
законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва същият
да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не се
наблюдава. Кой от служителите назначени в наряд с позивна № 442 е имал задължението да спази разпоредените на инструктажа часови
графици; да изготви протокол за извършена проверка на лични вещи;
да изготви доклад за проверени лица в
дисциплинарното производство е останало
неизяснено. При това положение следва да се приеме, че атакувания акт се явява
материално незаконосъобразен, тъй като не е установено в хода на
административното производство и не доказано в настоящето производство по
безспорен и категоричен начин вменените
като извършени от жалбоподателя нарушения. В подкрепа на това ще се
посочи още, че посочените в заповедта текстове от Инструкция № 8121з-929/2014г. за патрулно постовата
дейност не вменяват конкретно задължение за изпълнение. Това е така, защото чл.
45 разписва, че нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за
ППД и на дежурните в ОДЧ; чл. 53, т. 4 инструктиращият, възлага конкретни
задачи, като в случая нито проверяващите, нито наказващия орган са установили
конкретно неподчинение по смисъла на чл. 45 от инструкцията, нито неизпълнение
на конкретна задача по смисъла на чл. 53 от инструкцията за да има основание да
се позоват на тях.
На второ място е налице
и пълна неяснота относно квалификацията на дисциплинарното нарушение. В заповед
№ 328з-205 от 17.09.2016г. е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 194,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Разпоредбата съдържа множество хипотези, които за
да доведат до законосъобразно ангажиране на дисциплинарна отговорност следва да
бъдат конкретизирани. Такава конкретизация липсва в акта. Изписването на
законовия текст в административния акт не покрива изискването за мотивиране на
акта, ако към него не са отнесени конкретни фактически обстоятелства.
Изброяването на множество правни норми също води до неяснота относно вмененото
нарушение и препятства изясняването на фактите и обстоятелствата по
извършването му. Необосновано от фактическа гледна точка е и нарушението по т.
2 на ал. 2 от чл. 194 на ЗМВР, защото по отношение на него липсват всякакви
установявания и изводи. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на
служебни задължения не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй
като не е конкретизирано какви конкретно задължения не е изпълнил, по какъв
начин са му вменени те и чието неизпълнение би ангажирало неговата
дисциплинарна отговорност. Дисциплинарно
наказание "писмено предупреждение" се налага за: 1. извършване на маловажно нарушение в срока
на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене"; 2. системни маловажни
нарушения на служебната дисциплина; 3. небрежност в служебната дейност,
забавено или лошо изпълнение на заповед; 4. неправомерно поведение спрямо
граждани или длъжностни лица; 5. пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай,
наказанието е наложено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР. Липсва
мотивировка и конкретика дали възприетите като дисциплинарно нарушение действия
или бездействия са в следствие на проявена небрежност в служебната дейност,
забавено или лошо изпълнение на заповед, както и липсата на обосновка от
наказващия орган относно това, че чрез неизвършването на тези действия или
бездействия да са налице пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност правят заповедта материално
незаконосъобразна. Точното посочване на санкционираното със заповедта
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, въз
основа на които това е установено са от съществено значение за
законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност. Тези изисквания са
свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола
за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед
правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна
дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото. Това не се е
случило и е довело до постановяване на акт, страдащ от отменителни основания по
чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.
На следващо място, дисциплинарно наказващия орган не е
спазил и чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР,
като е приложил същия формално. Съгласно сочената законова разпоредба при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат пред вид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. В случая, видно от заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, органът се е задоволи само да посочи, че е
съобразил събраните доказателства и
определя служителя да бъде наказан с "писмено предупреждение" за срок
от 6 месеца. Какво точно е съобразил дисциплинарно наказващия орган за да
стигне до това заключение, още повече, че наказанието е наложено в максимален
размер по чл. 199, ал. 2 от ЗМВР не става ясно. По делото липсват каквито и да
са данни за настъпили някакви вредни
последици от това поведение на наказаното лице. От кадровата справка се установява, че същият неколкократно е награждаван. Не
става ясно и всичко това дали е взето пред вид, тъй като административния орган
не го е обсъдил конкретно при определяне на дисциплинарното наказание, поради
което основателни са изложените в тази насока оплаквания в жалбата за допуснато
нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Това нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на
издадената заповед за дисциплинарно наказание.
Констатираните по-горе противоречия и неясноти в
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание са отчетени и от
дисциплинарно наказващия орган, който за да коригира действията си е пристъпил
към издаването на втора заповед № 328з-218/04.10.2016г., постановена в срока за оспорване на първоначалната
заповед. И законосъобразността на тази заповед е предмет на настоящето
производство, поради което ще се разгледа по същество.
Връчването на акта е последното действие от
административното производство, което извършва административния орган. След
него започва да тече срок за обжалване. След връчването на акта, органът не
може да извършва промени в неговото съдържание. Такива са разпоредбите на АПК,
приложими и в производство по налагане на дисциплинарно наказание, доколкото не
е създаден специален ред за този вид производства в специалния ЗМВР. Когато
актът е връчен е възможно да бъдат извършени само действия по отстраняване на
непълноти и поправка на очевидни фактически грешки.
В заповед № 328з-218/04.10.2016г.
на Началник РУ-Радомир не е посочено правно основание, на което е издадена. От
съдържанието на волеизявлението инкорпорирано в нея може да се приеме, че органът
е целял допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Това са двете
хипотези визирани в чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2
от
АПК визират правомощия на административният орган да отстрани допуснати непълноти в издаден от него
административен акт преди изтичане на срока за обжалването му, както и да поправи допуснати очевидни фактически
грешки дори след изтичане на срока за
обжалването му. Двете разпоредби касаят
различни производства, които могат да бъдат започнати при наличие на определени
предпоставки. Такива предпоставки в конкретния случай не са налице.
В обжалваната заповед точното правно основание за
издаването й не е посочено, предвид което действителната воля на
административния орган следва да бъде изведена от съда въз
основа нейното съдържание. Според
правната теория основание за допълване на административен акт се поражда,
когато с акта не е изчерпан предмета на административното производство, т.е.
органът е пропуснал да се произнесе и поради тази причина е било налице
висящност на производството. Допълването е допустимо, само когато издаденият
индивидуален административен акт не обхваща предмета на производството в
неговата пълнота. От материалите по
делото е видно, че в конкретния случай не е налице липса на произнасяне на
административния орган в неговата пълнота. Напротив дисциплинарното
производство е започнало и завършило с издаване на заповед № 328з-205/17.09.2016г.,
в която са посочени фактически и правни основания за издаването й и има
изразена ясна разпоредителна част. В този смисъл не се е налагало нейното
допълване.
Другата
хипотеза, при която може да се изменя издаден и връчен вече административен акт
е, за да бъде отстранена очевидна фактическа грешка в него. Съгласно чл. 62,
ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се
поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване.
Очевидна фактическа грешка по смисъла на нормата представлява несъответствието
между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в
акта. Правната теория и практика приемат, че това са грешки свързани с
пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални
грешки при ясно изразена воля на административния орган. Процесуалната
възможност за изменение на актове на администрацията, поради допусната очевидна
фактическа грешка, е изключение от общото правило за стабилитет на
административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително -
само когато са налице законовите основания за това. Смисълът на тази разпоредба
е, че може да се поправи явна/очевидна фактическа грешка като техническа
грешка, грешка при изписването или при пресмятането, пропуск, който може да
бъде установен от всички останали доказателства в преписката. При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта за поправка на очевидна фактическа
грешка, предмет на установяване е единствено дали е налице несъответствие между
действителната воля на органа и начина, по който тя е изразена в поправения
административен акт. Такова разминаване на волята на дисциплинарно наказващия
орган в заповед № 328з-205/17.09.2016г. липсва. Промяната на правната
квалификация на нарушението или неговото модифициране, дописването на нови
факти довели до постановяване на първоначалната заповед не могат да бъдат
извършени по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. В конкретния случай, в цялата дисциплинарна
преписка се сочи, че Е.М. е извършил
нарушение по чл.194, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и чл.199, ал.1, т. 3 и т. 5 от
ЗМВР и едва след като е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и след като е постъпила жалбата, в която е акцентирано именно на тези
съществени нарушения е пристъпено към коригиране на правните й основания и
същите следва да са чл.194, ал. 2, т. 1
и чл.199, ал.1, т. 3 от ЗМВР.
Както бе
изложено по-горе изброяването на множество правни норми в заповед №328з-205/17.09.2016г.
на Началника на РУ Радомир и цитирането на тяхното съдържание създава неяснота
относно конкретното действие или бездействие, за което е санкциониран държавния
служител, но тази неяснота не може да бъде преодоляна чрез редуцирането на
правните норми по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК.
Така
постановеното допълване на основания административен акт със заповед № 328з-218/04.10.2016г.,
не съответства на предвидените в чл.62, ал.1 и 2 от АПК хипотези, при които
един вече издаден административен акт може да бъде поправен. В случая не се
касае за отстраняване на допуснати непълноти в акта, нито за отстраняване на фактическа
грешка, а до промяна на вече формираната воля на дисциплинарно наказващия орган
чрез промяна в квалификацията на дисциплинарното нарушение. Не са налице основанията по чл. 62, ал. 1 и
ал. 2 от АПК, поради което променяйки издадената вече заповед в едно неотносимо
производство е постановил акт, подлежащ на отмяна в условията на чл. 146, т. 4
от АПК.
Въз основа на
изложеното се приема, че заповед № 328з-205 от 17.09.2016г., издадена от
началник на Районно управление-Радомир към ОД на МВР-Перник за налагане на
дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от шест месеца е
незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да се отмени в
условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, а заедно с него ще се отмени в
условията на чл. 146, т. 4 от АПК и заповед
№ 328з-218 от 04.10.2016г. на Началник РУ- Радомир, с която е отстранена
непълнота и поправена фактическа грешка.
Предвид изхода
на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от страна на пълномощника. Придружено е и със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно.
Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на това
ответника следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер на 510 (петстотин и десет) лева,
от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 500 (петстотин) лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00551 от 29.09.2016г..
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалби на Е.К.М. заповед
№ 328з-205 от 17.09.2016г. на Началник Районно управление-Радомир, с която му е
наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение “ за срок от шест
месеца, както и заповед № 328з-218 от 04.10.2016 г. на Началник Районно
управление-Радомир за отстраняване на непълноти и поправяне на фактическа
грешка.
ОСЪЖДА
Районно управление-Радомир към ОД на МВР-Перник да заплати на Е.К.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/