Р Е Ш Е Н И Е

№ 429

гр.Перник, 05.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание, проведено на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 478/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.

Образувано е по жалба на В.М.З.***, с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед №ЗСП/Д-РК-Т/753/02.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Трън, потвърдена с Решение №14-РД06-0010 от 10.10.2016 г. на Директора на РДСП - Перник. С оспорената заповед на жалбоподателя е отказана целева социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016/17 г., поради регистрацията му като едноличен търговец.

При оспорването жалбоподателя твърди, че фирмата му е заличена и към настоящия момент не само не осъществява дейност, но и не съществува в регистрите. По същество прави искане за отмяна на заповедта, с която му е отказано отпускане на целева помощ.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Трън, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. Твърди, че към момента на издаване на оспорената заповед се е съобразил с издаденото от ТД на НАП София, офис Перник удостоверение, от което е видно, че жалбоподателят има регистрация като едноличен търговец с фирма „ВЕКЕ - В.З.” и не е имал данни за заличаването му. Счита, че при издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Моли да бъде потвърдена.

Административен съд - Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Оспорваната в настоящето производство заповед е била предмет на оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган- Директора на РДСП Перник, и е била потвърдена от последния.

По аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, тъй като с акта на по-горестоящия административен орган жалбата срещу първоначалния е била отхвърлена.

По същество жалбата е основателна.

Производството пред административния орган е започнало със заявление декларация вх. №ЗСП/Д-РК-Т/753/09.08.2016 г. по реда на Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. за твърдо гориво. По направеното искане на 29.08.2016 г. е изготвен социален доклад. От него се установява, че Валенти М.З. е лице с намалена работоспособност. Установено е с ЕР на ТЕЛК, че има 64% ТНР. Живее сам, не е женен и доходите му са единствено от получавана пенсия. От писмо с изх.№12-00-6713#1/29.08.2016 г. на ТД на НАП София, офис Перник е видно, че В.М.З.*** има регистрирана фирма а едноличен търговец – ЕТ „***”, с Булстат ********** и няма реализирани доходи, които да са декларирани по реда на чл.50 от ЗДДФЛ. Докладът е с предложение да се откаже исканата целева помощ на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.

С оспорената в настоящето производство Заповед № ЗСП/Д-РК-Т/753 от 02.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Трън, е отказано отпускането на исканата от жалбоподателя целева помощ за отопление с твърдо гориво, поради регистрацията му като едноличен търговец. Направен е извод, че лицето не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г. във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.

В.З.*** е оспорил заповедта пред Директора на РДСП - Перник, който с Решение № 14 РД06-0010 от 10.10.2016 г. е отхвърлил жалбата. Мотивите на решението са идентични с посочените в заповед № ЗСП/Д-РК-Т/753 от 02.09.2016 г. от Директора на ДСП - Трън.

Между страните е спорен само въпросът дали след като фирмата е заличена, отказът на административния орган да отпусне целева помощ е законосъобразен.

Съгласно нормата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът следва служебно да извърши проверка дали оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуално правните изисквания за това, и в съответната форма. Настоящата инстанция намира, че Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал.1 от ППЗСП, доколкото неин издател е Директорът на ДСП - Трън, в изискуемата от чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал.2 от АПК реквизити.

В хода на административното производство, обаче, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразност на издадения административен акт.

Нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП регламентира, че помощите, респ. отказите за отпускането им, се постановяват след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Тази разпоредба на специалния материален закон съответства на изискването уредено в общия процесуален закон - чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл. 27, ал.1 от ППЗСП в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад. При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. При извършване на социалната анкета в конкретния случай са взети предвид обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, за които са представени доказателства - чл. 27, ал.2 от ППЗСП, а основен аргумент за постановения отказ е наличието на регистрация на жалбоподателя като едноличен търговец. Целта на проучванията извършвани чрез социалната анкета и обобщавани в социалния доклад е установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане. Проверката не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация, което в случая не е направено. Директорът на ДСП - Трън и в последствие Директорът на РДСП Перник, са се задоволили да изискат справка от ТД на НАП София, офис Перник и това обстоятелство е било достатъчно, за да установят наличие на регистрация на жалбоподателя като едноличен търговец с фирма ЕТ „Веке-В.З.”. Нарушен е основен принцип на АПК, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане за това от заинтересованите лица, нещо повече длъжен е да оказва съдействие на страните/ чл.9, ал.2 и 4 от АПК/.

Пред административния орган е представен идентификационен код на ЕТ „***” и съобразно нормата на чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър, Директорът на ДСП Трън, в качеството си на държавен орган на когото е възложено упражняването на публична функция служебно е могъл да направи справка в Търговския регистър относно актуалното състояние на търговеца и да направи съпоставка с предоставената му от НАП информация.

Неоснователно в този смисъл е твърдението на процесуалния представител на ответника, че към момента на произнасянето не е разполагал с данни за заличаването на търговеца. Съгласно чл. 35 от АПК, административният орган има задължение да изясни всички факти и обстоятелства, които имат значение за случая. В конкретния правен спор е видно, че заличаване на фирмата си, изобщо не е проверявано и не е обсъждано в мотивите на решение № 14-РД06-0010 от 10.10.2016 г. Допуснатото нарушение от ответника е от категорията на съществените, тъй като ако бе съобразил принципа на служебното начало приложим в административното производство, органът би могъл да стигне до други изводи относно необходимостта от подпомагане по отношение на В.М.З.***.

Допуснато е и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В настоящата хипотеза, доколкото се касае за целева помощ за отопление, то условията и редът за предоставяне на този вид помощ са уредени в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., издадена от министъра на труда и социалната политика. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от ДМДО и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. По настоящото дело, както се посочи и по-горе спорен е само въпросът относно приложението на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, а именно фактът, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане изрично сочи като отрицателна предпоставка за отпускане на целева помощ за отопление наличието на регистрирана фирма на едноличен търговец. Тази разпоредба обаче е приложена неправилно от административния орган, като не е отчетен фактът, че ЕТ „***” е заличен. В нормата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗТР в сила от 01.01.2012 г. изрично е предвидено, че едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал.1 се считат заличени от 01.01.2012 г. Както се установи надлежно в хода на съдебното производство фирмата регистрирана от жалбоподателя по ф.д. №11065/1994 г. е заличена ex lege считано от 01.01.2012 г.

Установи се от обсъдените по-горе писмени доказателства, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане – 09.08.2016 г. , жалбоподателят не е имал регистриран на негово име едноличен търговец, поради което и не е била налице отрицателната предпоставка по чл.10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. При произнасянето си Директорът на ДСП гр.Трън се е позовал на едни несъществуващ факт, като това обстоятелство е довело до постановяването административен акт в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и подлежи на отмяна.

В производството жалбоподателят не е сторил разноски и не поискал присъждането на такива, поради което решаващият състав не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №ЗСП/Д-РК-Т/753/02.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Трън, потвърдена с Решение №14-РД06-0010 от 10.10.2016 г. на Директора на РДСП- Перник.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на дирекция "Социално подпомагане" гр.Трън за ново произнасяне по подадено от В.З.*** искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ:/п/