Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

Гр. Перник, 27.01.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на девети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 552/2016 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Г.Л.К. ***, ул. „*** К.“ № 19, чрез адвокат В.Б. ***, офис 6 против Заповед № 313з–2344 от 21.10.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест /6/ месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Г.Л.К. редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата директора на Областна дирекция на МВР Перник редовно призован не се явява и не се представлява. Моли съда да отхвърли жалбата по подробни съображения изложени в представеното писмено становище.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г.Л.К. работи като инспектор – *** степен в група „***“ при Районно управление Брезник при Областна дирекция на МВР Перник.

Със справка рег. № 249р-3246 от 03.06.2016 година Г.Л.К. е уведомил началника на РУ Брезник, че на 04.04.2016 година дежурен в ОДЧ на РУ Брезник е бил служителя мл. ОД ***, като в 07.15 часа в ОДЧ на РУ Брезник е приет сигнал от лицето *** за извършена кражба на акумулатор в с. ***. Уведомил е началника на РУ Брезник, че няма данни за служители посетили сигнала, тьй като няма изготвена и докладвана записка по случая. Настоящият жалбоподател е заявил, че по образувано ДП № 30/2016 година е разпитал лицето ***, в качеството му на свидетел, от които показания е установил, че *** е намерил акумулаторната си батерия в купето на своя автомобил, като други действия по случая не са извършвани.

По делото е приложено извлечение от книга за сигнали в отдел „***“, от която се установява, че на 04.04.2016 година, в 04.10 часа е подаден сигнал на тел. 112 за противозаконно отнето МПС – „***“ от с. ***, както на посочената дата – 04.04.2016 година, в 07.15 часа е подаден сигнал от *** от с. *** за кражба на акумулатор. Сигналите са приети от мл. ОД ***, като първия сигнал е посетен от АП 203 в състав С. ***, Б. *** и Р. ***, а по отношение на втория сигнал липсват данни за служители които да са го посетили.

Представени са доказателства, от които е видно, че на 04.04.2016 година е образувано ДП № 30/2016 година по описа на РУ Брезник с действие по разследването извършено от Г.Л.К. /настоящ жалбоподател/ – оглед на местопроизшествието по отношение на противозаконно отнемане на МПС – „***“ от с. *** /приложен протокол за оглед на местопроизшествието/, съответно са извършени разпити на свидетели /приложени протоколи за разпит на свидетел/, между които е и свидетеля *** от с. ***, от чиито показания безспорно се установява, че е подал на 04.04.2016 година, в 07.15 часа сигналът за кражба на акумулатор и е заявил пред Г.Л.К. /настоящ жалбоподател/, че си е намерил акумулатора в купето на автомобила.

Със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година назначената поименна комисия от директора на ОД на МВР Перник е извършила проверка и е установила, че настоящия жалбоподател по заявителски материал /ЗМ/ № 19/26.02.2016 година за времето от 26.02.2016 година до 22.04.2016 година е просрочил назначената проверка с 29 дни, според отбелязването в картата СППДП и доклада, както и е дал невярна информация в справка рег. № 249р-3246/2016 година, като е заявил, „Няма данни за служители, посетили сигнала“ за кражба на акумулатор от автомобил на г-н *** от с. *** и ненужно е вмъкнал в справката информация, че *** му е съобщил, че си е намерил акумулатора. Комисията е установила, че полицейския служител е допуснал дисциплинарно нарушение изразяващо се в забавено или лошо изпълнение на заповед по констатираното първо нарушение – чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗМВР, както и е допуснал нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по констатираното второ нарушение – чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, поради което е предложила на директора на ОД на МВР да бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/ година.

Директорът на ОД на МВР в качеството си на дисциплинарно наказващ орган се е запознал с посочената по – горе справка на 11.08.2016 година, видно от поставената от него резолюция.

Настоящият жалбоподател на 07.09.2016 година се е запознал със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година, както и му е разяснено правото да даде обяснения.

С обяснение рег. № 249р-4872 от 10.09.2016 година Г.Л.К. е уведомил директора на ОД на МВР Перник, че не може да посочи основателни причини за забавяне на проверката по ЗМ № 19/2016 година, а относно установеното второ нарушение – предоставяне на невярна информация е заявил, че не е посочил данни за служителите посетили местопроизшествието, тьй като такива не са били отразени в дневника за получени сигнали. Заявява, че на 04.04.2016 година е извършил неотложни процесуално – следствените действия /ПСД/ по ДП № 30/2016 година – отнемане на МПС от неизвестен извършител, като в хода на проверката е извършил разпит на свидетеля ***, от показанията на който е установил, че по подадения сигнал за кражба на акумулаторна батерия, свидетеля е посочил, че я е намерил в купето на автомобила си, съответно няма данни кои служители са посетили местопроизшествието по подадения сигнал от за кражбата на акумулаторна батерия. Така даденото обяснението е прието от директора на ОД на МВР Перник.

Видно от справка УРИ № 313р-15973 от 14.11.2016 година, изготвена от технически изпълнител ЧР *** ***ова се установява, че инспектор Г.Л.К. е ползвал платен годишен отпуск както следва: от 04.04.2016 година до 28.04.2016 година – 18 работни дни, от 27.06.2016 година до 28.06.2016 година – 2 работни дни, от 01.08.2016 година до 01.08.2016 година – 1 работен ден и от 07.09.2016 година до 30.09.2016 година – 18 работни дни.

С оспорената Заповед № 313з–2344 от 21.10.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР – Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, за това, че за времето от 26.02.2016 година до 22.04.2016 година в качеството сина полицейски орган при извършването на проверка по ЗМ № 19/26.02.2016 година по описа на РУ Брезник, разпределена му от началника на РУ Брезник за проверка е просрочил с 29 дни срока на проверката – съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – първо нарушение, както и че инспектор Г.Л.К. в официален документ – справка рег. № 249р-3246/2016 година, която му е възложено да изготви е предоставил невярна на комисията извършваща проверката, като е отразил че „Няма данни за служители, посетили сигнала“ за кражба на акумулатор от автомобил на г-н *** от с. *** и ненужно е вмъкнал в справката информация, че *** му е съобщил, че си е намерил акумулатора – съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – второ нарушение.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля ***, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че работи като *** в РУ Брезник, в група „***“ и от 21 години познава и работи с жалбоподателя. Свидетелят заявява, че 04.04.2016 година заедно с жалбоподателя били дежурни, като на посочената дата били подадени два сигнала, първия за противозаконно отнет микробус в района на с. ***, по който сигнал е изпратен жалбоподателя заедно с колата им *** и втори сигнал за откраднат акумулатор от лек автомобил „***“ в с. *** от близък на роднина на подалия първия сигнал. От показанията на свидетеля се установява, че по подадения втори сигнал началника на РУ Брезник е разпоредил да отиде настоящия свидетел заедно със *** – младши експерт, като между двата сигнала е били изминали няколко часа, като първия сигнал е бил подаден през нощта, а втория сутринта. Свидетелят заедно с неговия колета *** посетили подателя /*** ***/ на втория сигнал на място, който заявил, че си е намерил акумулатора вътре в колата, като по този повод полицейските служители провели разговор с районна прокуратура Брезник, от където им заявили да не образуват друго производство. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като се базират на лични, преки и непосредствени впечатления на свидетеля, кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, последовател и непротиворечиви.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37, като в конкретния случай това е Директора на Областна дирекция на МВР Перник. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по – късно от два месеца от откриване на нарушението и не по – късно от една година от извършването му.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая е извършена проверка от назначена поименна комисия от директора на ОД на МВР Перник, резултатите от която са обективирани в справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година. В изготвената справка е установено, че настоящия жалбоподател за времето от 26.02.2016 година до 22.04.2016 година в качеството сина полицейски орган при извършването на проверка по ЗМ № 19/26.02.2016 година по описа на РУ Брезник, разпределена му от началника на РУ Брезник за проверка е просрочил с 29 дни срока на проверката – първо нарушение, както и че инспектор Г.Л.К. в официален документ – справка рег. № 249р-3246/2016 година, която му е възложено да изготви е предоставил невярна на комисията извършваща проверката, като е отразил че „Няма данни за служители, посетили сигнала“ за кражба на акумулатор от автомобил на г-н *** от с. *** и ненужно е вмъкнал в справката информация, че *** му е съобщил, че си е намерил акумулатора – второ нарушение.

По отношение на първото констатирано нарушение в оспорената заповед – за това, че за времето от 26.02.2016 година до 22.04.2016 година в качеството сина полицейски орган при извършването на проверка по ЗМ № 19/26.02.2016 година по описа на РУ Брезник, разпределена му от началника на РУ Брезник за проверка е просрочил с 29 дни срока на проверката се установява, че в настоящият случай от събраните в хода на административното производство доказателства – справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година, обяснението на настоящия жалбоподател обективирано в сведение рег. № 249р-4872 от 10.09.2016 година и справка УРИ № 313р-15973 от 14.11.2016 година се съдържат сведения, които опровергават изложеното в нея относно вида и характера на нарушението – просрочване с 29 дни проверката по ЗМ № 19/2016 година за времето от 26.02.2016 година до 22.04.2016 година. От изготвената справка се установява, че на Г.Л.К. е разпореден за проверка ЗМ № 19 на 26.02.2016 година /петък/, която е следвало да приключи до 26.03.2016 година /събота/, т.е. в рамките на 1 месец. От приетата по делото справка УРИ № 313р-15973 от 14.11.2016 година, изготвена от технически изпълнител ЧР *** ***ова се установява, че инспектор Г.Л.К. е ползвал разрешен платен годишен отпуск в периода от 04.04.2016 година до 28.04.2016 година – 18 работни дни, през който период със знанието и съгласието на началника на РУ Брезник, респективно директора на ОД на МВР Перник обективно е бил в невъзможност да извърши проверката. Да, действително проверката е следвало да бъде приключена до 26.03.2016 година /събота/, следователно ако реално е налице забавяне то следва да е от 26.03.2016 година – дата на приключване на проверката до 04.04.2016 година – дата на ползване на платен годишен отпуск, т.е. 5 дни – от 28.03.2016 година /понеделник/ до 01.04.2016 година /петък/, като в противен случай означава след периода от 04.04.2016 година – начало на ползване на платен годишен отпуск посочения срок да се включва в срока за извършване на проверката по ЗМ № 19/2016 година, което е правно и житейски недопустимо. Определеният срок от 1 месец за извършване на проверка следва да е предоставен в цялост /реално/ на съответния полицейски орган и то при реално изпълнение на неговите служебни задължения, т.е. когато е на работа, а не посочения срок от 1 месец да се брои и в случаите на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, каквито са ползването на платен годишен отпуск, временна неработоспособност, командировка в страна или извън страна, обучения и други. В този случай дисциплинарно наказващия орган неправилно е приел, че е налице забавено неизпълнение /29 дни/ на проверката по ЗМ № 19/2016 година по описа на РУ Брезник от настоящия жалбоподател, съответно така посоченото първо нарушение не е доказано да е извършено от жалбоподателя за посочения срок.

На следващо място при налагане на дисциплинарно наказание процесуална гаранция за законосъобразност на акта е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР – да се вземат обяснения на служителя и те да се обсъдят в крайния акт. Второто изискване в разглеждания случай не е изпълнено. Наказващият орган дори не ги е обсъдил формално, а само е пояснил че такива са приети. Обясненията на жалбоподателя е следвало да бъдат анализирани за изтъкнатите от него факти, защо срока за проверка по конкретната преписка не е спазен. В случая липсват доказателства за настъпили вредни последици от бездействието на жалбоподателя, което също е следвало да бъде преценено от административнонаказващия орган.

По отношение на второто констатирано нарушение в оспорената заповед, в частта – в официален документ – справка рег. № 249р-3246/2016 година, която му е възложено да изготви е предоставил невярна на комисията извършваща проверката, като е отразил че „Няма данни за служители, посетили сигнала“ за кражба на акумулатор от автомобил на г-н *** от с. *** се установява, че в настоящият случай от събраните в хода на административното производство доказателства – книга за сигнали в отдел „***“ на РУ Брезник, протокол за оглед на местопроизшествието, протоколи за разпит на свидетел, между които е и свидетеля *** от с. ***, както и свидетелските показания на разпитания в настоящото съдебно производство *** се съдържат сведения, които опровергават изложените обстоятелства в оспорената заповед на директора на ОД на МВР Перник. От посочените по – горе доказателства категорично се опроверга констатацията, че жалбоподателя е предоставил невярна информация в справка рег. № 249р-3246 от 03.06.2016 година, като е посочил, че няма данни за служители посетили получения сигнала на 04.04.2016 година, в 07.15 часа в ОДЧ Брезник, тьй като видно от книга за сигнали в отдел „***“ на РУ Брезник такива служители не са посочени от една страна, а от друга по същото време е работил по получен сигнал на 04.04.20016 година, в 04.10 часа, съответно е извършил неотложни следствени действия – оглед на местопроизшествието, с което действие е образувано ДП № 30/2016 година на по описа на РУ Брезник, видно от протокол за оглед на местопроизшествие, който оглед е започнал 08.00 часа и е приключил в 08.50 часа. Така посочените факти по категоричен и безспорен начин се подкрепят от свидетелските показания на ***, от чиито показания се установява за получени два сигнала в различно време, като по първия е работил настоящия жалбоподател, а по втория свидетеля *** и неговия колега ***, които посетили подателя *** *** на място, който им заявил, че си е намерил акумулатора вътре в колата, като по този повод полицейските служители провели разговор с районна прокуратура Брезник, от където им заявили да не образуват друго производство. В случая по едно и също време, но по различни сигнали е работил настоящия жалбоподател /по подадения първи сигнал/, както и неговия колега – свидетеля *** /по подаден втори сигнал/, поради което за жалбоподателя е било невъзможно да има информация за служителите посетили втория сигнал, след като липсват доказателства за такива които са го посетили, както и доказателства за образувано ДП или ЗМ, след като подателя е намерил веднага своята вещ /акумулатор/ след подаване на сигнала, съответно районна прокуратура Брезник е разпоредила на свидетеля *** и неговия колега *** да не образуват производство.

По отношение на така описаното второ нарушение в оспорената заповед, в частта – и ненужно е вмъкнал в справката информация, че *** му е съобщил, че си е намерил акумулатора настоящия съдебен състав счита, че не е налице нарушение на служебната дисциплина, а напротив, настоящия жалбоподател е описал факти и обстоятелства станали му известни при проведен разпит на свидетеля *** по ДП № 30/2016 година по описа на РУ Брезник, образувано по подадения първи сигнал на 04.04.2016 година, 04.10 часа. Ето защо настоящия жалбоподател при изготвянето на справка рег. № 249р-3246 от 03.06.2016 година обективно, всестранно и в пълнота е изложил информацията с която разполага относно получения сигнал /втори/ на 04.04.2016 година, в 07.15 часа на ОДЧ на РУ Брезник. В този случай дисциплинарно наказващия орган неправилно е приел, че инспектор Г.Л.К. в официален документ – справка рег. № 249р-3246/2016 година, която му е възложено да изготви е предоставил невярна на комисията извършваща проверката, като е отразил че „Няма данни за служители, посетили сигнала“ за кражба на акумулатор от автомобил на г-н *** от с. *** и ненужно е вмъкнал в справката информация, че *** му е съобщил, че си е намерил акумулатора, поради което така посоченото второ нарушение не е доказано да е извършено от жалбоподателя.

На последно място следва да се отбележи, че дисциплинарно наказващият орган е нарушил принципа за съразмерност и е постановил несъответен на целта на закона акт – незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал поведението на жалбоподателя, за да определи вида и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР порицанието е на трето място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд обективирана в Решение № 1 136 от 03.02.2016 година, постановено по адм. дело № 8032/2015 година на V отделение.

Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание „Порицание“ в случая представлява съществено административно - производствено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че оспорената Заповед № 313з–2344 от 21.10.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест /6/ месеца е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 800 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01401 от 01.11.2016 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 313з–2344 от 21.10.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР – Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на Г.Л.К. *** е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест /6/ месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на Г.Л.К. *** съдебни разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: