О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
Перник, 04.01.2017 г.
Административен
съд – Перник в открито съдебно заседание, проведено на
петнадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Емилия
Иванова
при
участието на секретаря А.М.***, като изслуша докладваното от съдията адм. дело
№ 519/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на М.Н.В.***, с адрес: ***, срещу мълчалив отказ на Кмета на
Община Перник да издаде заповед по чл.194, ал.1 от ЗУТ, по преписка вх. № 16/ТР-761
от 10.03.2016 г. Делото е препратено на Административен съд - Перник, по
компетентност с определение №2798 от 20.09.2016 г., постановено по гр.д. №3693/2016
г. по описа на Районен съд - Перник.
При
оспорването и в съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител адв. В.***, конкретизира жалбата си, като заявява, че поддържа
същата в частта относно непроизнасянето на Кмета на Община Перник относно
санирането на калканната стена.
Ответникът
– Кметът на Община Перник, намира, че жалбата е недопустима, тъй като липсва формиран
мълчалив отказ. На първо място защото за административния орган липсва
задължение за произнасяне по искане вх.№ 16/ТР-761 от 10.03.2016 г., и защото
по това заявление има вече издадена заповед № 2009/19.09.2016 г. на Кмета на
Община Перник.
Претендира
присъждане на разноски и представя списък.
Административен
съд–Перник,
като се запозна с представените писмени доказателства от административния
орган, наведените твърдения от страните, намира, че жалбата е процесуално
недопустима, като просрочена.
Административното производство е
започнало по искане
на М.Н.В.*** от 10.03.2016 г. до Кмета на Община
Перник за осигуряване на достъп до съседен имот за изграждане на
дренаж и поставяне на топлоизолация на калканната стена. Датата на постъпване на искането в компетентния административен орган е
датата на започване на производството, съгласно чл. 25, ал. 1 АПК. В конкретния случай това
е 10.03.2016 г.
В случая срокът за издаване на
административен акт е четиринадесет
дни от започване на производството по чл. 57, ал. 1 АПК и няма доказателства за удължаването му по реда на чл. 57, ал. 7 и
8 АПК. Мълчаливият отказ за издаване на административен акт по ЗУТ, какъвто е
исканият от жалбоподателката, може да се оспори в 14-дневен срок от изтичане на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. Този срок по чл. 215, ал.
4 ЗУТ е специален за оспорване на всички актове по ЗУТ, вкл. и мълчаливите
откази и дерогира общия срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Направеното на 09.09.2016 г. оспорване на мълчалив отказ по заявление от 10.03.2016 г. за издаване на административен акт по ЗУТ е просрочено.
Дори
да се приеме, че административното производство се е проточило и
жалбоподателката, поради незнание е считала, че срокът за издаване на заповед е
започнал да тече от 10.08.2016 г., когато е съставен последният констативен
протокол, то оспорването отново се явява просрочено. Срокът за произнасяне
съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ е
четиринадесет дневен, т.е. изтекъл е на 24.08.2016 г. От този момент е започнал
да тече и срокът за оспорване на мълчалив отказ, но приложимата разпоредба е
тази по чл.215 от ЗУТ, поради което срокът не е един месец, а четиринадесет дни
от датата на която е формиран мълчалив отказ. В настоящият случай срокът е
изтекъл на 05.09.2016 г., а жалбата срещу него е подадена на 09.09.2016 г.
видно от входящия номер поставен върху нея.
АПК,
както е предвидено в ЗУТ е приложим само по
въпросите, които не са уредени в специалния закон. Срокът за подаване на жалба
против отказ на административен орган, било то изричен или мълчалив, е уреден в
чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е 14-дневен. В
случая този срок е изтекъл на 05.09.2016 г. – понеделник,
присъствен ден. Жалбата на М.Н.В.*** като подадена на 09.09.2016 г. е подадена след изтичането на предвидения срок за оспорване. Този
срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на
административния акт,
респ. на мълчаливия отказ, който е приравнен на ИАА.
Подаването на жалбата в срок е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
По изложените съображения за недопустимост на жалбата, като подадена
след изтичане на срока за обжалване, същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, след като бъде отменен
дадения ход по същество с протоколно определение от съдебно заседание проведено
на 15.12.2016 г.
По делото е направено искане за присъждане
на разноски, като е приложен списък по чл.80 от ГПК. Ето защо съдът дължи
произнасяне по това искане, като направено от страна в производството, в
указания срок и придружено с доказателства. Решаващият състав намира
направеното искане за неоснователно, по следните съображения: При прекратяване на делото поради недопустимост на обжалването не е
налице някое от фактическите основания по чл. 143, ал.4 от АПК за присъждане на
разноски в полза на административния орган. Съгласно тази разпоредба разноски
се присъждат на другата страна / в смисъл на органа/, когато оспорването бъди
отхвърлено или оспорващия оттегли жалбата си, които факти не са основание за
прекратяване на производството по делото.
Водим
от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Н.В.***,
с адрес: ***, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Перник да издаде заповед
по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, по преписка вх. №16/ТР-761 от 10.03.2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 519 по описа на Административен съд Перник за 2016 г.
Определението подлежи
на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните чрез връчване
на препис от акта.
СЪДИЯ:/п/