№ 2
Гр. Перник, 24.01.2017
година.
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на девети януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния –секретар Теодора Маринкова,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 554 по
описа за 2016 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40, ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба
на С.Б.И. *** против Решение №
РД-05-583 от 31.10.2016 година на кмета на община , с което е отказано да се
предостави достъп до изисканите документи по заявление вх. № 302-338 от
19.10.2016 година, тьй като община не
съхранява подобна информация, няма законово задължение да изисква информация за
образователен ценз на общинските съветници, както и няма законово изискване
общинските съветници да притежават определен образователен ценз. Жалбоподателят
твърди, че оспорения отказ е незаконосъобразен, поради което моли съда да го
отмени.
В проведеното съдебно заседание на 09.01.2017 година
жалбоподателя редовно призован се явява лично. Моли съда да отмени отказа на
кмета на община и го задължи да
предостави исканата информация.
Ответникът по жалбата кмета на община , чрез своя
процесуален представител адвокат М.Г. *** моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
В хода на
произнасянето по съществото на делото настоящия съдебен състав, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата по делото намира, че подадената жалба
е недопустима поради липса на подлежащ на оспорване акт и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно
производство да се прекрати, по следните съображения:
Със заявление вх. № 302-338 от 19.10.2016 година С.Б.И. /настоящ жалбоподател/ е поискал от
кмета на община да му бъде предоставена
информация относно образователния статус на членовете на общински съвет , като
поименно за всеки завършена специалност и образователна степен, среден успех от
следването, номер на дипломата и дата и място на завършване на образователна
степен.
В настоящият
случай постановеното решение по своето съдържание има характер на уведомление,
тьй като органа е информирал заявителя, че не съхранява и не разполага с
исканата информация, поради което му отказва да я предостави.
Редът и условията
за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в
глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е
установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до
тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е
скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на
заявлението. Съгласно чл. 28, ал. 2 от
ЗДОИ в определения от закона срок органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват
писмено заявителя. Член 37 – чл. 39 от ЗДОИ
императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за
отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя, а съгласно чл. 33 от ЗДОИ органът,
ако не разполага с поисканата информация и няма данни за нейното
местонахождение, уведомява за това заявителя.
В контекста на
горното от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай не е налице изричен отказ за предоставяне на информация по
ЗДОИ, а е налице уведомление.
Уведомление по чл. 33 от ЗДОИ е налице,
когато органът не разполага с исканата информация и няма законово задължение да
събира такава информация. В случая заявлението е за достъп до обществена
информация. По дефиницията на чл. 9 от ЗДОИ
обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации. В тази връзка, съгласно цитираната разпоредба на чл. 33 от ЗДОИ, когато
органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение, той уведомява за това заявителя. Тези норми сочат, че за да се
осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да
съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители – хартиен
такъв, снимков или филмов материал и др. подобни и да е налична при сезирания
административен орган. Достъп до искана обществена информация не може да бъде
предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. В
производството по ЗДОИ не възниква задължение за административния орган да
изготвя нова информация, за да отговори специално на поставените въпроси. В
конкретния случай не са налице доказателства, които да установяват, че исканата
информация е налична при органа.
Следва да се
посочи още, че разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се
отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и
съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и
уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите на административен
акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в
производството, развиващо се на основание чл. 40 от ЗДОИ, във връзка
чл. 145 и следващите от АПК, подлежи
решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на
основание чл. 34, във връзка чл. 28, ал.2 от ЗДОИ,
както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно
основание чл. 38 от ЗДОИ.
Разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ
императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за
информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като
попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай заявителят е
уведомен, че административният орган не създава, нито съхранява, т.е. не
разполага с исканата информация. Ето защо предмета на настоящето производство Решение № РД-05-583 от 31.10.2016 година на кмета
на община , както се посочи по – горе по своето правно естество представляващо
уведомление по чл. 33 от ЗДОИ и като
такова няма белезите на административен акт, тьй като с него не се засягат
права и законни интереси, и не могат да произтекат неблагоприятни правни
последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол.
Доколкото са били налице предпоставките по чл. 33 от ЗДОИ административния
орган не е имал задължение да се произнесе с мотивирано решение, въпреки, че го
е направил, което от своя страна не променя характера на оспорения акт. Само по
себе си оспореното решение установява, че търсената информация не се съхранява
и не е била създадена, което е достатъчно за заявителя да си състави мнение за
работата на органа, каквато е целта на закона. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана
в Определение № 836 от 27.01.2016 година, постановено по административно дело №
641/2016 година, V отделение, Определение № 13937 от 18.12.2015 година,
постановено по административно дело № 13458/2015 година, V отделение,
Определение № 10037 от
30.09.2015 година, постановено по административно дело № 10393/2015 година, V отделение,
Определение № 1553 от 12.02.2015 година, постановено по административно дело №
15323/2014 година, V отделение, Определение № 15574 от 19.12.2014 година,
постановено по административно дело № 15225/2014 година, V отделение и други.
С оглед на изложеното подадената
жалба е процесуално недопустима, поради липса на годен предмет за обжалване и
на основание чл. 159, т. 1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а определението
с което е даден ход по съществото на делото и определението с което е даден ход
на делото бъдат отменени.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от
процесуалния представител на ответника следва да се уважи, като жалбоподателя С.Б.И. от *** заплати на община *** сумата от 500 /петстотин/ лева, платена по
договор за правна защита и съдействие № 681022 от 20.12.2016 година.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението от 09.01.2017 година, с което е дадено ход по съществото на
делото.
ОТМЕНЯ
определението от 09.01.2017 година, с което е дадено ход на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Б.И.
*** против Решение № РД-05-583 от 31.10.2016 година на кмета на община , с
което е отказано да се предостави достъп до изисканите документи по заявление
вх. № 302-338 от 19.10.2016 година, тьй като община не съхранява подобна информация, няма законово
задължение да изисква информация за образователен ценз на общинските съветници,
както и няма законово изискване общинските съветници да притежават определен
образователен ценз, като недопустима.
ОСЪЖДА С.Б.И. *** да заплати на община сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
направени съдебни разноски.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 554 по описа за 2016
година на Административен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: