О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 21
Гр. Перник,
17.01.2017 година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като разгледа административно
дело № 598 по описа за 2016
година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна
жалба
на „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу Резолюция № КРД-1 от 13.10.2016 година на директора на
***, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 1012-13-70 против Разпореждане
№ 53 от 14.09.2016 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и е
прекратено административното производство.
В частната жалба се твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен, тьй като връчването на Разпореждане №
53 от 14.09.2016 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е извършено
ненадлежно, т.е. на лице което не е служител на дружеството – жалбоподател.
Моли съда да отмени Резолюция № КРД-1 от 13.10.2016 година на директора на *** и
преписката върната за разглеждане по същество от директора на *** с указания.
Ответникът – *** е представил административната
преписка по издаването на оспорения административен акт, като не е изложил
становище по частната жалба.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени приложените по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх. № 5101-13-48#1 от 25.08.2016 година *** е уведомил настоящия частен жалбоподател
/осигурител/, че във връзка с декларирана злополука станала с *** на 16.08.2016
година се удължава с един месец срока за издаване на разпореждане за определяне
статута й, с оглед необходимостта от събиране на допълнителни документи.
Писмото е
изпратено за връчване с обратна разписка на 26.08.2016 година, съответно на
31.08.2016 година е получено от ***.
С писмо
изх. № 5101-13-48#4 от 13.09.2016 година *** е
изпратил на настоящия частен жалбоподател /осигурител/ Протокол за резултатите
от извършено разследване на злополуката станала с ***.
Писмото е изпратено
за връчване с обратна разписка на 15.09.2016 година, съответно на 16.09.2016
година е получено от ***.
С
Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година издадено от длъжностното лице *** на
основание чл. 60, ал.1 от КСО е
приета за трудова злополуката станала на 16.08.2016 година с *** по смисъла на
чл. 55, ал. 1 от КСО. С издаденото разпореждане е указано, че подлежи на
обжалване пред директора на ТП – Перник в 14-дневен срок от получаването му по
реда на чл. 117 от КСО.
Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година е изпратено за
връчване с обратна разписка на 18.09.2016 година, съответно на 19.09.2016
година е получено от ***.
С жалба вх. № 1012-13-70 от 06.10.2016 година
настоящия частен жалбоподател е обжалвал Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година.
С Резолюция № КРД-1 от
13.10.2016 година на директора на *** е оставена без разглеждане жалба вх. №
1012-13-70 против Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година на длъжностно лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО и е прекратено административното производство, тьй като
жалбата е просрочена.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
Разгледана по същество частната жалба
е неоснователна, поради следните
съображения:
Спорът по делото е дали правилно и законосъобразно с
Резолюция № КРД-1 от 13.10.2016
година *** е оставил без разглеждане подадената на 06.10.2016 година жалба на „***“ ЕАД срещу Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година по чл.
117, ал. 1, т. 2, б. г от КСО, като просрочена и е прекратил административното производство.
Поради
това в настоящото производство следва да се прецени въз основа на писмените
доказателства правилността на фактическите установявания и изводи в оспорения
административен акт на по – горестоящият административен орган, че жалбата е
подадена след като изтекъл преклузивния 14-дневен срок по чл. 117, ал. 2 от КСО за обжалване на Разпореждане № 53 от 14.09.2016
година.
С оглед
искането в частната жалба да бъде отменена Резолюцията и преписката върната на
по – горестоящият административен орган за произнасяне по същество на жалбата
срещу Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година, следва да се провери
законосъобразно ли е приложен реда по чл. 61, ал. 1 от
АПК при връчване на разпореждането, редовно ли е съобщаването
на 19.09.2016 година на този административен акт на *** и да се формира извод
по спорния между страните въпрос – в 14-дневния срок за обжалването на
Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година ли е подадената на 06.10.2016 година
жалба на „***“
ЕАД и дължал ли е произнасяне по нея по
същество ***.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО, срокът за обжалване пред Ръководителя на
съответното ТП на НОИ на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, букви б – ж е
14-дневен, считано от датата на получаването им. Нормативно установения срок за
оспорване е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото да се обжалва
акта по административен ред. В този смисъл една от абсолютните процесуални
предпоставки за надлежно упражняване на правото на жалба срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, а оттук и
предпоставка за допустимост на контролното административно производство, е
оспорването да е направено в законово регламентирания срок за подаване на
жалбата.
В случая подадената на 06.10.2016 година жалба от „***“ ЕАД е срещу Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година на длъжностно
лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – акт по смисъла
на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. г от КСО – за признаване на злополуката за
трудова. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО се изпраща на осигурения и на
осигурителя/предприятието ползвател в 7-дневен срок от издаването и подлежи на
обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 от КСО. Следователно при
прилагането на чл. 117, ал. 2 от КСО, същото може да бъде обжалвано по
административен ред в 14-дневен срок от получаването му. В чл. 117, ал. 5 от КСО е
разписано, че решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и
исканията се изготвят по реда на АПК. Поради това и предвид липсата в КСО на
специални правила за съобщаването на разпореждането за признаване на злополуката
за трудова, приложение за връчването на Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година
намира уредбата в чл. 61 от АПК.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК административният акт, съответно отказът да
се издаде акт, се съобщава на всички заинтересовани лица, включително на тези,
които не са участвали в производството. Съобщаването може да се извърши чрез
устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива -
ал.2. Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не
е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за
обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг
обичаен начин - съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК. Тази правна уредба в АПК за съобщаване на
административният акт е изчерпателна, поради което не е налице непълнота на
уредбата и необходимост от прилагане на ГПК по препращане от чл. 144 от АПК, както
сочи в актовете си Върховния административен съд. Безспорно се установява от
доказателствата, че са предприети от органа действия за връчване на
Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година на осигурителя – настоящ частен
жалбоподател, съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК.
От
приложената по делото кореспонденция между *** и осигурителя „***“ ЕАД е видно, че същата е осъществявана чрез изпращане на
писма с обратни разписки които писма винаги са получавани от едно и също лице –
***, съответно са достигали до знанието на заинтересованото лице, в случая „***“ ЕАД. В тази връзка
частния жалбоподател не оспорва факта на получаване /връчване/ на цялата
кореспонденция от административния орган на лицето ***, а единствено Разпореждане
№ 53 от 14.09.2016 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като твърди, че не е негов служител. Така
изложеното твърдение е неоснователно, тьй като не се подкрепя от събраните по
административната преписка писмени доказателства. В подкрепа на изложения
правен извод е факта, че дружеството – частния жалбоподател не оспорва, че не е
получавало изпратените преди оспорения административен акт останали писмени
доказателства от *** на същия адрес и получени от същото лице – ***.
Ето защо
след като Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е връчено на 19.09.2016 година на ***, с
което е приета за трудова злополуката станала на 16.08.2016 година, съответно е
указано в него реда и сроковете за обжалването му е редовно връчено, съгласно изискването на чл. 61, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 117, ал. 5 от АПК, поради което от тази дата за „***“ ЕАД е възникнало правото да го оспори пред по – горестоящият
административен орган, което право се преклудира с изтичане на 14-дневния срок
по чл. 117, ал.2 от КСО.
Не се спори между страните, а и липсват твърдения и доказателства, че в този
14-дневен срок, който изтича 03.10.2016 година /понеделник/ частния
жалбоподател да е депозирала жалба срещу Разпореждане № 53 от 14.09.2016
година, поради което с това си неупражняване в срока, правото й да оспори този
административен акт е преклудирано. Ето защо подадената от „***“ ЕАД жалба срещу Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година,
по която е компетентен да се произнесе е директора на *** е просрочена и като недопустима
е прекратено административното производство.
С оглед на
гореизложеното като е достигнал до този извод в Резолюция № КРД-1 от 13.10.2016
година, с която е оставил жалбата на „***“ ЕАД без разглеждане като недопустима, на основание чл. 88, ал. 2, предложение второ, във връзка
с ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 117, ал. 2 от КСО, *** е постановил законосъобразен акт. Постановеният
акт е в съответствие с писмените доказателства по преписката, поради което извода
на по – горестоящият административен орган, че към 04.10.2016 година
Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО е
влязъл в сила административен акт, поради което е недопустима проверката му за
законосъобразност, съответно частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ частната жалбата
на „***“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор *** срещу Резолюция № КРД-1 от 13.10.2016 година на директора на
***, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 1012-13-70 против
Разпореждане № 53 от 14.09.2016 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от
КСО и е прекратено административното производство, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: