О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

гр.Перник, 30 януари 2017 г.

Административен съд – Перник, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А. М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 40 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба на "***" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул***, №***, срещу Решение №РР-1/19.01.2017 г. на Областен управител на Област Перник.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя неправилно Областния управител е приел, че е налице необходимост от предприемане на спешна мярка и е разрешил на Кмета на Община Перник да сключи договор за осъществяване на превози на пътници, за да се избегне прекъсването на транспортното обслужване по градска автобусна линия № 17 Градска автостанция – спирка „Метал“. Административният акт противоречал и на материалния закон, тъй като посочените в него фактически и правни основания за издаването му не били налице. С него се целяло валидиране на предприети от Кмета на Община Перник действия за прекратяване на сключен вече договор за превоз на пътници №150 от 01.02.2016 г.

Иска се отмяна на решение №РР-1/19.01.2017 г. на Областния управител, както и отмяна на разпореждането за допускане на предварителното му изпълнение, ако съдът прецени, че такова е допуснато.

Ответната страна - Областен управител на Област – Перник, макар жалбата да е депозирана по реда на чл.152 от АПК не е изпълнил задължението си за комплектуване на преписката и не е изразил становище по оспорването.

Административен съд гр.Перник, след комплектуване на преписката и като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение №РР-4 от 12.01.2016 г., по искане на Кмета на Община Перник, Областния управител на Област Перник е разрешил на основание чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и чл. 5, пар.5 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт, да се предприеме от Община Перник спешна мярка за пряко възлагане на превозите по автобусна линия №17 Градска автостанция до спирка „Метал“, за срок не по-дълъг от две години.

Въз основа на това решение между „***“ ЕООД и Кмета на Община Перник е сключен договор № 150 от 01.02.2016 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по линиите от утвърдената общинска транспортна схема, квота на Община Перник.

Необходимостта от предприемането на тази мярка се налага от факта, че с уведомление изх. № 17/слу-322-3/18.01.2017 г. е прекратен договор за обществен превоз на пътници по линия №17 Градска автостанция - спирка „Метал“.

В тази връзка и на основание чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г. и чл. 5, пар. 5 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г. било поискано от Областния управител да предприеме спешна мярка по реда на регламента с оглед осигуряване на обществения превоз на пътници от общинската транспортна схема от квотата на Община Перник, съгласно утвърдени маршрутни разписания за посочените автобусни линии.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Предмет на това производство е Решение № РР-1/19.01.2017 г. на Областния управител на Област Перник, издадено в изпълнение на неговите правомощия по чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Цитираната наредба не предвижда избор на изпълнител и сключването на договора за пряко възлагане на обществен превоз, а само определя органа, компетентен да вземе решение относно необходимостта от прилагане на спешна мярка, вида й и нейното възлагане. С това решение пряко се създават права за друг административен орган - Кмета на Община Перник да предприеме спешна мярка, като възложи пряко превозите по конкретно посочена линия от общинската транспортна схема. Оспорваният в това производство акт безспорно има характер на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, съответно е налице годен предмет за съдебен контрол, но освен наличие на годен за съдебен контрол индивидуален административен акт, следва да е налице и правен интерес у конкретния жалбоподател.

Видно от съдържанието на атакуваното решение с него не се вменяват задължения и не се създават права за „***“ ЕООД, поради което и липсва пряко въздействие върху правната сфера на дружеството, което да обуславя правото му на жалба. В чл. 120 от Конституцията на Република България е въведена обща клауза за обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга непосредствено и пряко лицето, което го атакува. "Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Изхождайки от тези характеристики, за "засегнати" се определят онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на административния спор, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно действието на конкретния административен акт. Неблагоприятно засягане е налице, когато правната последица от акта се състои в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и в хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Във всеки отделен случай правно значимо при определяне на кръга на "засегнатите" лица от административното разпореждане е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективно право или защитен от правото интерес.

Като се съобрази характера на процесното решение и фактът, че с него се създават права единствено за Кмета на Община Перник, то следва извода, че конкретният жалбоподател не притежава пряк и непосредствен правен интерес да оспори акта на областния управител, съответно по отношение на тази страна не е налице абсолютна процесуална предпоставка каквато е притежаването на процесуалното право на жалба.

Предвид констатираната липса на абсолютна процесуална предпоставка и извода за недопустимост на оспорването на настоящия жалбоподател и като съобрази константната съдебна практика в този смисъл на ВАС на РБ /по адм. д. № 12734/2007 г., по адм. д. № 8750/2006 г., по адм. д. № 9344/2003 г., по адм. д. № 4539/2002 г../, настоящият състав намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

В жалбата е направено искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на оспореното решение, като е посочено, че това искане е обусловено от преценката на съда. Искането за спиране е акцесорно и е свързано с правото на жалба. Доколкото по-горе бе посочено, че дружеството жалбоподател няма правен интерес от оспорването, то не може надлежно да поиска и спиране на предварителното изпълнение. Дори да не беше така, настоящият състав намира, че в обжалваното решение № РР-1/19.01.2017 г. в част от мотивите си съдържа разпореждане за предварително изпълнение на оспорения административен акт. Самият характер на мярката по смисъла на §5 от Регламент /ЕО/ №1370/2007 г. на ЕП и Съвета от 23.10.2007 г. предполага, че сключването на договори по този ред е извън обичайната практика на администрацията и цели защита на обществения интерес в областта на обществения превоз на пътници. Предпоставките, при които съдът може да спре допуснатото предварителното изпълнение, са свързани с реалната възможност самото предварително изпълнение да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, която надлежно би могла да се противопостави на защитения обществен интерес. Доказателствената тежест за тази вреди и въздействието им, е на жалбоподателя.

По делото няма твърдения, а и липсват доказателства за конкретни значими и трудно поправими вреди, които могат да настъпят от предварителното изпълнение на решението, съдът намира, че липсват условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "***" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.“***“, № ***, срещу Решение №РР-1/19.01.2017 г. на Областен управител на Област Перник, както и направеното в нея искане за спиране на допуснатото с акта предварително изпълнение.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 40/2017 г. по описа на Административен съд гр. Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/