Р Е Ш Е Н И Е

№ 407

гр. Перник, 10.01. 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 516 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С решение №625 от 06.10.2016 г., постановено по а.н.дело №597 по описа за 2016 г. Районен съд-Перник, е потвърдено наказателно постановление №14-3796-000219 от 18.09.2014 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Перник, с което на Ж.М.М. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание по чл. 175, ал.1,т.4 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4,т.7 предлож.първо от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение Ж.М.М., чрез надлежно упълномощеният си процесуален представител е подал касационна жалба, с твърдения че е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на първоинстанционният съд, относно авторството на деянието. Твърди се, че при постановяване на решението въззивния съд не е обсъдил представени пред него доказателства относно продажбата на МПС-то, което е довело до погрешни изводи относно извършителя на деянието. Моли за отмяна на решението, както и на потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба, не се явява и не се представлява. Не изразява становище относно основателността на оспорването.

Окръжна прокуратура Перник, чрез своя представител дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира постановения съдебен акт да бъде отменен.

Административен съд - Перник, в настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН от надлежна страна, съобразно чл. 210, ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на разглеждане пред Районен съд - Перник е било издаденото срещу касатора наказателно постановление № 14-3796-000219/18.09.2014 г., за налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и за нарушение по чл. 137 Е от ЗДвП глоба в размер на 50 лв.

Административно наказателната отговорност на нарушителя е била ангажирана за това, че на 16.08.2014 г. в 22.35 ч. в гр.Перник, на ул.Бл.Гебрев, касатора е управлявал мотоциклет, с ДК№РК0224К, като при подаден видим сигнал със стоп палка и точно указано място за спиране, увеличава скоростта и се отправя към ул.Кл.Готвалд. Водача не е използвал обезопасителна каска. Изрично в АУАН е вписано,че е изготвен въз основа на докладна записка №10014/14 г.

Въз основа на акта е издадено и потвърденото от РС Перник, наказателно постановление №14-3796-000219 от 18.09.2014 г.

Прието е в мотивите на атакуваното решение, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на административно наказателните правила. Този извод на съда не съответства на приложената по въззивното дело административно наказателна преписка.

В АУАН бланков №532554 е посочено, че е съставен на 19.08.2014 г., за извършено нарушение на 16.08.2014 г. и е предявен на нарушителя на 21.08.2014 г. Процесуалните правила установени в ЗАНН, предвиждат възможност да бъде съставен акт в отсъствие на нарушител и по документи /в случая ДЗ №10014/14 от АП215/, но при определени законови предпоставки, които в конкретния случай не са налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Алинея 2 на чл. 40 предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта, а чл. 43, ал.1 от ЗАНН изисква да бъде предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му.

Процесният АУАН е съставен и връчен при нарушение на процедурата по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, което не е отчетено от решаващия състав на РС Перник. На първо място няма данни нарушителя да е известен, но да не е намерен или да е поканен, но да не се е явил за съставяне на АУАН. След като контролните органи са установили кой според тях е нарушителя и са го разпознали, видно от ДЗ №10014/14 г., знаели са името и адреса му, то не е имало причина АУАН да се съставя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Нарушаване на реда за съставяне и връчване на АУАН, регламентиран в чл. 40 от ЗАНН, безспорно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /чл. 44 ЗАНН/, свързани именно с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административно-наказателното производство, а именно значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Ненадлежното му съставяне и връчване представлява нарушение на процесуалните правила, което е съществено и не може да бъде поправено в съдебната фаза на процеса.

Не се споделят изводите на РС Перник, че безспорно е установено кой е управлявал мотоциклета на 16.08.2014 г. в 22.35 ч. Извода на съда се базира на свидетелските показания на актосъставителя, който твърди, че познава Ж.М. във връзка със служебните си задължения и го е разпознал, като водач на МПС-то. Свидетелските показания на длъжностното лице не могат единствено и категорично да установят нарушителя. Същият, макар да е последван от автопатрула не е спрян и не открит на адреса му, за да бъде безспорно установен като нарушител, а след три дни е установен от дежурен от 02РУП и му е съставен акт по документи. Налице е основателно съмнение относно авторството на нарушението, което не е отчетено нито от административно наказващия орган, нито от съда при осъществената проверка относно законосъобразността на наказателното постановление.

Необосновано с оглед доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне и връчване на АУАН в нарушение на разписаната процедура по чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, което опорочава изначално образуваното административно - наказателното производство и представлява формална предпоставка за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно. Като е достигнал до изводи различни от горните РС е постановил решение, което е неправилно и подлежи на отмяна, както следва да се отмени и потвърденото НП.

Мотивиран така, решаващият състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №625 от 06.10.2016 г., постановено по а.н.дело №597 по описа за 2016 г. Районен съд-Перник, с което е потвърдено наказателно постановление №14-3796-000219 от 18.09.2014 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-3796-000219 от 18.09.2014 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Перник, с което на Ж.М.М. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 175, ал.1,т.4 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4,т.7 предложение първо от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/